Вузовете, които предлагат дистанционни форми на обучение и провеждат неприсъствени семестриални и държавни изпити, трябва да ги организират електронно чрез система фейсконтрол и предотвратяване на измами. Това става ясно от проекта на новата наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища, която е публикувана за обществено обсъждане, пише "Монитор".
Там е посочено, че всички семестриални и държавни изпити в неприсъствен формат се провеждат дистанционно чрез система за електронно оценяване и изпитване, която да дава възможност за управление на електронно базирани оценявания и финални изпитвания с установяване на опити за плагиатство, както и за идентификация на студентите и контрол на съответните процедури. Изпитни данни и студентски работи пък трябва да се съхраняват в електронен архив поне за 5 години.
Висшите училища трябва да изградят, поддържат и развиват своя информационна инфраструктура с цел създаване, съхраняване, използване и разпространяване на информационни и образователни продукти – резултати от дейността на висшето училище. Към нея трябва да бъдат създадени и софтуерни платформи за дистанционно обучение с възможности за синхронно и асинхронно обучение и отдалечен постоянен достъп на обучавани, преподаватели и администратори. Чрез нея ще се провеждат изпитите, тя трябва е хранилище на електронни учебни курсове, дейности и ресурси, включително на електронни тестови единици и тестове.
При разработването на електронните учебни курсове трябва да се има предвид, че задължителните и не по-малко от 50% от избираемите дисциплини трябва да са достъпни в платформа за дистанционно обучение под формата на електронни курсове, дейности и ресурси. Не по-малко от 50% от основните информационни източници към учебната програма на задължителна дисциплина по учебен план пък трябва да бъдат достъпни чрез или в платформа за дистанционно обучение.
В документа е регламентирано и как професорите и асистентите дистанционна форма на обучение ще изкарват необходимия си брой часове аудиторната си заетост. Тя трябва да включва дейности като преподаване в аудитория и виртуална учебна зала, синхронно по време участие на преподаватели и обучавани в електронни учебни дейности по учебен план, работа в електронна учебна среда за подпомагане на студенти и докторанти, даване на обратна връзка. Извънаудиторната пък ще се за проектиране, разработване и актуализиране на електронни учебни курсове и ресурси.
В зависимост на степента на информационно и технологично осигуряване при онлайн обучението вузовете се разделят на четири нива. Висши училища от второ и по-горно равнище могат да организират дистанционно обучение за бакалаври, а вузовте от трето и четвърто равнище -за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ и на образователната и научна степен „доктор“.
От мотивите на образователния министър Красимир Вълчев за новата наредба става ясно, че предходната не е актуализирана от 2004-а, а ситуацията вече е променена. „Пандемията от COVID-19, както и съвременните тенденции в областта на дигиталните технологии, в съчетание със стратегически документи на национално и европейско ниво, обуславят необходимостта от осъвременяване на нормативната рамка за провеждане на дистанционна форма на обучение”, посочва Вълчев. Той уточнява, че наредбата е изготвена след свикването на работна група, в която влизат представители на ведомството, университетите и Националния център за дистанционно обучение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
