Децата на 21-ви век живеят в свят, пълен с възможности – но и с огромен натиск. Педиатри отчитат тревожна тенденция: расте броят на децата, страдащи от постоянен стрес, тревожност и психосоматични оплаквания. Според д-р Пламен Масларски, педиатър с дългогодишен опит, става дума за „епидемия от стрес“, която обхваща цели семейства.
„Децата и техните родители са все по-стресирани. Причините са много – от разминаването между очакванията и реалността, до свръхамбициите, които се налагат още от най-ранна възраст“, казва специалистът пред NOVA.
Когато амбицията измества детството
Съвременното дете рядко има време просто да бъде дете. Курсове, тренировки, уроци по езици и непрекъсната надпревара с връстниците често заменят игрите, свободното време и въображението. Родителите, в желанието си да осигурят „най-доброто бъдеще“, понякога поставят децата в ситуация на постоянна надпревара.
„Заради новите технологии се промени начинът на живот и на игра – децата са все по-изолирани, не общуват с връстници и стресът оказва влияние върху здравето им“, обяснява д-р Масларски.
Стресът сам по себе си не е непременно вреден – това е естествена защитна реакция на организма. Но постоянният, натрупващ се дистрес променя психиката, отслабва имунитета и разстройва съня и храненето. Така започват проблемите, които често нямат видими физически причини.
Боли го коремът, но всъщност страда душата
Все повече деца търсят лекарска помощ с оплаквания като болки в корема, главоболие, гадене или общо неразположение. След редица изследвания обаче се оказва, че физическа причина няма.
„Около 23% от диагнозите, които семейните лекари в Германия вписват, са така наречената психосоматика – случаите, когато тялото реагира на психически натиск. Детето може да изглежда физически здраво, но в него има натрупан страх, напрежение или потиснато емоционално състояние“, обяснява д-р Масларски.
Педиатрите все по-често се налага да работят съвместно с психолози, педагози и родители. „Диагнозата се поставя трудно и след като се изключат всички физически заболявания, съветваме родителите да потърсят помощ от специалист по детска психология или да осигурят занимания, които носят спокойствие – спорт, творчество, време сред природата“, допълва той.
Родителският пример – ключът към промяната
Децата копират поведението на възрастните – не само думите им, но и навиците. Ако родителите са постоянно напрегнати, работят до късно, прекарват вечерите пред екрани, детето усвоява същия модел.
„Много малчугани си лягат късно, не си доспиват, прекарват повече време вкъщи и пред устройства. Това е една от сферите, в които трябва да се работи активно“, подчертава д-р Масларски.
Той съветва родителите да въведат по-спокоен вечерен режим – децата да си лягат между 20:00 и 21:00 ч., без телефони, таблети и телевизори. Вечерната тишина е необходима не само за съня, но и за емоционалното възстановяване.
Как да помогнем на децата да „дишат“
Пътят към справяне с детския стрес минава през малки, но постоянни промени:
Повече време навън. Играта и движението сред природата са най-добрият антистрес за децата.
По-малко екрани. Ограничаването на времето пред устройства подобрява съня, концентрацията и настроението.
Реалистични очаквания. Вместо да гоним перфектни оценки, да подкрепим усилието и радостта от ученето.
Спокоен семеен ритъм. Децата се нуждаят от предвидимост и сигурност, а не от постоянен натиск.
Стресът – знак, че детето има нужда от нас
Епидемията от стрес при децата не е просто медицински проблем – това е огледало на обществото, в което растат. Зад всяко „стресирано дете“ стои изтощено семейство, претоварена система и липса на време за близост.
„Стресът не може да бъде излекуван с лекарство. Той се овладява с любов, внимание и баланс“, казва д-р Масларски.
А може би именно това е най-важният урок, който възрастните трябва да научат от децата – че щастието не е в постиженията, а в спокойствието и присъствието.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
