589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет – 1 от всеки 9 души, или 11,1% от населението. Около 252 милиона души, почти половината от тях, дори не подозират за заболяването си.
Тези тревожни данни бяха представени по време на пресконференцията на Българското дружество по ендокринология по повод Световния ден на диабета на 14 ноември, който тази година преминава под темата „Захарен диабет на работното място“ и е част от кампанията на Международната диабетна федерация „Качество на живот и благополучие на хората с диабет“.
Глобалната картина - милиони без диагноза и висока психична тежест
589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет, а около 252 милиона от тях не знаят за заболяването си. Силният ръст на неразпознатите случаи поставя темата за ранната диагностика в центъра на вниманието.
„Глобалната картина показва, че 7 от 10 възрастни с диабет – общо 412 милиона души – са в трудоспособна възраст, като 3 от 4 от тях са изпитвали напрежение, депресия или друго психично състояние, свързано с диабета на работното място. Данните показват още, че 4 от всеки 5 възрастни с диабет са преживявали бърнаут,“ сподели проф. д-р Цветалина Танкова, член на УС на БДЕ, член на УС на Европейската асоциация за изучаване на диабета и началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“.
Според нея достъпът до лечение в България е на много високо ниво: „Нашите пациенти имат достъп до най-модерните терапии за диабет тип 1 и тип 2. През последните години технологиите навлязоха силно в лечението на диабет тип 1 – инсулинови помпи, сензори, затворени системи. Имаме подкрепата и на институциите по отношение на съвременните терапии.“
Стигма, работно място и нужда от подкрепа
Доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, акцентира върху психосоциалната страна на диабета. „За съжаление, дори сега хората с диабет се боят от стигма и дискриминация и се притесняват да говорят за заболяването си. Това понякога се отразява както на психичното им здраве, така и на възможностите им за кариерно развитие. Работната среда трябва да бъде място, където хората с диабет да се чувстват сигурни, оценени и свободни да управляват заболяването си без страх“, подчерта той.
По думите му Българското дружество по ендокринология ще разпространи скрининговия тест FINDRISC до всички свои членове в страната. „Глобалните данни показват ясно, че навременното откриване, както и социалната и работна подкрепа, са ключови за по-доброто здраве и качеството на живот на хората със захарен диабет. Това важи и за нашите колеги“, допълни доц. Шинков.
Скринингът: Кои са хората в риск и какво препоръчват ендокринолозите
Доц. д-р Невена Чакърова, член на УС на БДЕ и ендокринолог в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, представи критериите за скрининг. Според нея всички хора с наднормено тегло или затлъстяване и поне един рисков фактор трябва да бъдат редовно проследявани от ендокринолог.
Рисковите фактори включват: фамилна анамнеза за диабет, сърдечно-съдово заболяване, артериална хипертония, дислипидемия, синдром на поликистозни яйчници, заседнал начин на живот, състояния, свързани с инсулинова резистентност като омазнен черен дроб, прием на определени медикаменти или преживян панкреатит.
„Сериозен самостоятелен рисков фактор е гестационният диабет – всички жени, които са имали гестационен диабет трябва да бъдат проследявани от ендокринолозите през целия си живот“, уточни тя.
За хората без рискови фактори скринингът е препоръчителен след 35-годишна възраст. Скринингът не е еднократно действие – при нормални резултати интервалът за ново изследване зависи от степента на риск и нивата на кръвната захар. Хората с предиабет трябва да бъдат проследявани минимум веднъж годишно.
Целите на Световната здравна организация до 2030 г.
По време на събитието бяха припомнени и петте глобални цели на СЗО за борба с диабета до 2030 г.:
• 80% от хората с диабет да бъдат реално диагностицирани
• 80% от диагностицираните да поддържат добър гликемичен и кръвен контрол
• 60% от хората с диабет над 40 г. да получават статини
• пълен достъп до инсулин за всички пациенти с диабет тип 1
• достъп до средства за контрол на заболяването за всички пациенти
Фокус върху здравните работници и болничната среда
Проф. д-р Мария Орбецова, изпълнителен директор на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ и член на УС на БДЕ, подчерта необходимостта от грижа за медицинските специалисти:
„Отговорни сме за болничния персонал не само по отношение на изискванията към високия професионализъм, но и за грижата за тяхното здраве и за създаването на благоприятна и приобщаваща работна среда.“
Тя обяви, че лечебното заведение ще организира ранен скрининг за диабет сред служителите си, като призова и останалите болници в страната да предприемат подобни инициативи.
Терапии, достъп и нуждата от промяна в компенсаторните механизми
"Дружеството има ключова роля в лечението на диабета – не само като лекари, но и като лидери на мнение. Данните на НЗОК показват, че тази година броят на диагностицираните българи с диабет е нараснал с 5%, което означава около 20 хиляди нови случая“, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM.
Той отбеляза, че достъпът до най-съвременните терапии нараства с около 15% годишно, което показва, че лекарите познават и активно прилагат иновативните подходи. „Въпреки положителните тенденции е необходимо да се преразгледат компенсаторните механизми, по които работи НЗОК, тъй като в момента те санкционират компаниите, които предлагат най-ефективните медикаменти и терапии“, подчерта Денев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
