Ако мислите, че рекордите се чупят само с повече тренировки, пот и воля – науката има една дребна, но коварна добавка: часът. Не денят, не седмицата, а конкретните минути, в които заставате на стартовата линия или хващате щангата.
Анализ на резултатите на 144 олимпийски медалисти от Атина 2004, Пекин 2008, Лондон 2012 и Рио 2016 показва нещо изненадващо точно: най-бързите времена идват… около 17:12 ч. Не „следобед“, не „вечер“, а почти по швейцарски.
Това не е каприз на елитния спорт. Любителите колоездачи въртят по-добри часови изпитания вечер. Силовите упражнения почти навсякъде в литературата имат пик между 16 и 20 ч. Дори мъжете и жените реагират различно в зависимост от часа, в който тренират.
И тук идва големият въпрос за всички, които тренират преди работа, по тъмно и с едно кафе в ръка: ако можеш само в 7 сутринта – обречен ли си?
Краткият отговор е „не“. Дългият минава през вътрешния ви часовник.
В основата на всичко стоят циркадните ритми – молекулярният таймер, който дирижира съня, апетита и физическата ни форма в рамките на 24 часа. Централният „диригент“ е в мозъка, но мускулите имат собствено мнение. Техният часовник може да се настройва не от светлината, а от упражненията.
Именно това изследва физиологът по упражнения Джулийн Циерат от Каролински институт. Нейни проучвания показват, че мишки, които тренират сутрин, изгарят повече мазнини – резултат с потенциално значение за хора с диабет тип 2 и затлъстяване. Посланието ѝ е хладнокръвно и ясно: упражненията са полезни по всяко време, но ефектът им може да се „фино настрои“ според часа.
При хората картината става още по-интересна. Жените, които тренират сутрин, по-успешно свалят коремни мазнини и кръвно налягане. Същата програма вечер обаче подобрява мускулната им производителност. При мъжете вечерните тренировки понижават кръвното и подпомагат разграждането на мазнини. Един и същи фитнес, различен резултат – според часовника.
Разбира се, науката още спори. Метанализи показват, че доказателствата не винаги са еднозначни. Причината? Ние не сме еднакви.
„Чучулигите“ и „совите“ живеят в различни биологични часови зони. Ранобудните имат вътрешен ден малко под 24 часа, нощните птици – малко над. Това обяснява защо един човек лети в 6 сутринта, а друг се събужда реално след залез.
Добрата новина идва от екипа на Карин Есер от Университет на Флорида. Техни експерименти показват, че постоянните тренировки могат да изместят „мускулния часовник“. Мишки, тренирани редовно сутрин, се адаптират – след седмици те постигат същата максимална издръжливост като тези, тренирали по-късно през деня.
Преведено на човешки език: ако тренирате упорито по едно и също време, тялото започва да ви вярва, че това е „точният момент“.
И може би точно тук е най-важният извод – не кога е идеално по принцип, а кога е реалистично за вас.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
