Православната църква днес почита три велики личности – три различни съдби, три различни пътя към Бога, които се срещат в календара като напомняне, че вярата има много лица, но една сила.
Св. Евфимия Всехвална - мъченицата, която превърна страданието в победа
Св. Евфимия е една от най-почитаните раннохристиянски мъченици. Родена в Халкидон, тя отказва да участва в езическите жертвоприношения по време на гоненията при Диоклециан. За това е подложена на жестоки мъчения, но остава непоколебима.
Легендите разказват, че дори в най-тежките изпитания лицето ѝ сияело, а думите ѝ давали сила на другите християни. След смъртта ѝ мощите на Евфимия стават източник на чудеса – най-известното е свързано с Халкидонския събор, когато спорещите богослови поставят своите изповеди върху гроба ѝ. На следващия ден върху ковчега лежал само един текст – този, който Църквата приема като истината.
Затова я наричат Всехвална - защото славата ѝ идва не от земни победи, а от небесна истина.
Св. Людмила Чешка - княгинята, която превърна вярата в държавност
Историята на Св. Людмила е драматична, силна и дълбоко човешка. Княгиня на Чехия, съпруга на Боривой, тя приема християнството от Св. Методий и посвещава живота си на просвещението на народа.
След ранната смърт на съпруга си Людмила остава опора на Църквата и на своя син Вратислав. Но когато властта преминава към младия Вячеслав, майка му Драгомира се опитва да върне езическите обичаи. Людмила се противопоставя – не от политическа амбиция, а от убеждение, че народът трябва да върви към светлина, а не назад към тъмнината.
Това предизвиква омразата на Драгомира. След неуспешен опит за убийство Людмила се оттегля в крепостта Течин, но там е нападната от наемници и удушена, докато се моли.
Мощите ѝ са пренесени в Прага, в църквата „Св. Георги“, където и до днес вярващите търсят изцеление и утеха.
Людмила остава символ на женската сила, на духовната твърдост и на майчината любов, която не се прекланя пред злото.
Св. Киприан, митрополит Киевски и Московски – българинът, който обедини земи и народи
Св. Киприан е една от най-значимите фигури на православния свят през XIV век – и той е българин. Роден вероятно в Търново, той получава блестящо образование и става част от духовния кръг около св. Евтимий Търновски.
Киприан е изпратен като митрополит в Киев, а по-късно и в Москва, където успява да помири разединените руски княжества и да укрепи православието в период на политически сътресения.
Той е дипломат, духовник, писател, реформатор – човек, който носи духа на Търновската школа и го пренася далеч отвъд българските земи.
Затова Църквата го почита като светец, който е съхранил единството на православието и е оставил след себе си духовно наследство, което продължава да живее.
Традиции, обичаи и поверия на 16 септември
Денят е свързан с женската закрила и мъдрост – заради Св. Людмила и Св. Евфимия – и с духовната сила на словото – заради Св. Киприан.
В някои райони се палят свещи за здраве на дома и за мир между поколенията. Жените се молят за благополучие на семейството, а мъжете – за мъдрост в решенията.
Смята се, че молитвата, отправена днес, има особена сила, защото е ден на хора, които са устояли на изпитанията.
Забраните на 16 септември
Традицията предупреждава да не се започват конфликти – денят е свързан с мъченичество и несправедливост, затова всяка остра дума може да „привлече“ лошо.
Не се започват тежки ремонти и рисковани начинания – вярва се, че няма да вървят гладко.
Не се отказва помощ – в памет на Людмила, която е била опора на народа си.
Не се говори лошо за близки – денят е посветен на семейната хармония.
Кой празнува имен ден
На 16 септември празнуват всички, които носят името Людмила и Людмил – имена, които означават „любим на народа“ и „който обича хората“.
Това са хора с мек характер, но силен дух – точно като светицата, чието име носят.
