Първа литургия от 500 години насам ще бъде отслужена в манастирския комплекс на о. Свети Иван край Созопол.
Това ще стане на 29 август и ще даде старт на религиозния и поклоннически туризъм, в центъра на който са мощите на Свети Йоан Кръстител, открити преди 15 години на едноименния остров от именития български археолог проф. Казимир Попконстантинов.
Голямата новина съобщи Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Арсений по време на юбилейната дискусия от кампанията „Чудесата на България“, организирана от общество „Културно наследство“ – българският представител на най-голямата и най-влиятелна европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра и медия „Стандарт“ в морския град на 27 май. С нея бе поставено началото на поредицата събития за отбелязване на 15 години от началото на националната кампания "Чудесата на България". Нейният старт бе даден с откриването на мощите на Свети Йоан Кръстел от проф. Казимир Попканстантинов през 2010 г.
Кулминацията на честванията в юбилейната година на Чудесата ще бъде уникалният спектакъл - церемония за връчване на наградите 15 години Чудесата на България, който ще се състои в Деня на народните будители - 1 ноември 2025 г. в едно от най-големите Чудеса на страната ни - Народния театър "Иван Вазов".
За литургията на остров Свети Иван, за вярата и духовността, за вълците в овчи кожи и новата болест сред младите хора - т.нар. локали, "Стандарт" потърси за интервю Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений.
- Без Божествената спойка между българите, никога нищо не ще може да ги съедини в такава сила, каквато са били под „знамето“ на православната вяра в Христа, казва Негово Високопреосвещенство Сливенски митрополит Арсений в специално интервю за СТАНДАРТ
- Ще удостоим проф. Казимир Попконстантинов с най-високо отличие на светата митрополия - ордена „Св. Димитрий Сливенски“ първа степен
- Интересите не създават сплотеност, а глутница. Тя се събира, за да напада другите, но падне ли някой в нея – бива изяден от останалите
- Грехът вече не се притеснява, а иска да парадира, да се представи за „нова нормалност“
- Сатаната действа на принципа "разделяй и владей"
- Митрополит Арсений, по време на юбилейната дискусия "Чудесата на България" в Созопол обявихте голяма новина - на 29 август на остров Свети Йоан край Созопол за първи път ще бъде отслужена литургия от 500 години насам. Какъв знак е това?
- Това трябва да е знак, който да покаже нагледно, че светинята тогава носи полза на верните, когато бива почитана подобаващо; Че осветените за богослужение места си остават святи, дори, когато стените им са разрушени; Че нашата вяра в Бога не е музеен експонат, екзотика от древността, а е живо общение с Живия Бог, към което пристъпваме и просейки молитвеното застъпничество на Божиите угодници. А, както е известно, св. Йоан Предтеча е един от най-изтъкнатите сред тях.
- С литургията в манастирския комплекс на о. Свети Иван ще бъде даден своеобразен старт на поклоннически туризъм, свързан с мощите на Свети Йоан Кръстител, които проф. Казимир Попконстантинов откри на острова преди 15 години. Кои са духовните чудеса на Бургаска област и Сливенска епархия, които миряните задължително трябва да посетят?
- Вашият въпрос дава добър повод да започнем създаването на такъв списък със светините и духовните „забележителности“ на Сливенска епархия , а след това и да го популяризираме, та всеки, който пожелае да се докосне до тях, да бъде улеснен, най-напред поне информационно. Едва ли тук и сега ще мога да изброя всички места, които православните поклонници „задължително да посетят“. Но, разбира се, мога да посоча поне няколко най-забележителни:
- Мощите на св. Йоан Кръстител в Созопол, за които говорим – без съмнение те са сред най-скъпоценните реликви на нашата епархия;
- Археологическите останки в Девелт – старославен епископски център и място на подвига на светите Девелтски мъченици (IX в.), чиято памет честваме на 22-ри януари;
- Чудотворната икона на св. вмчк. Георги в Поморийския манастир, заедно с аязмото при него;
- Старинните църкви в Несебър, носещи полъха на средновековната слава на града, и копието на чудотворната икона на Св. Богородица, намиращо се там - в посветения на нея храм; а в малкия музей, устроен при него, могат да се видят и множество красиви стари православни икони, които ни пренасят в епохата на Възраждането и говорят за благочестието на християните в тези земи;
- Св.мощи на вмчк. Димитрий Солунски, вградени в голяма негова икона в едноимения храм в Айтос;
- Чудотворната икона на св. ап. и ев. Йоан Богослов в едноимения негов храм в Карнобат; Близо до града пък се намират останките от средновековната крепост Маркели, под стените на която се е сражавал св. Йоаникий Велики;
- Манастирът „Рождество Богородично“ до с.Кабиле, с неговото лековито аязмо;
- Манастирът „Св. Спас“, недалеч от Ямбол, пазещ спомени за героичните събития от борбите против османския гнет, а също и за трудовете на великия светител Серафим Софийски Чудотворец;
- Сливенският храм „Св. София“ – с история още от средните векове, а сега единствен в епархията ни носещ името на Премъдростта Божия, почитана от нас в Лицето на Господ Иисус Христос;
- Катедралния храм на Сливен, в който освен св. Димитрий Мироточиви почитаме и последният по време светец просиял в нашата епархия – св. мчк. Димитрий Сливенски – в катедралата има параклис, посветен на него, а в олтара се пазят кръстчето и иконката, които е носил на врата си преди да бъде посечен от турците; Зад олтара пък е гробът на приснопаметния Сливенски митрополит Йоаникий, от когото получихме в наследство грижата за всички духовни съкровища на нашата епархия.
- Манастирите и църквите ни са крепости и съкровищници на вярата. Превръщат ли се във все по-голям притегателен център за българите?
- Манастирите не са престанали да бъдат притегателни центрове за православните християни у нас. Но, като виждаме каква дейност развиват монашеските обители в съседните нам православни страни, разбираме, че има още много какво да се желае, за да могат те да са здрави крепости и пълни с богатства съкровищници. И най-първото е те да се изпълнят с ревностни населници – монаси и монахини – желаещи да посветят живота си на служение Богу и на ближните. Тогава, даже без реклама, манастирите ще станат още по-притегателни за хората, търсещи живата вода на Христовата вяра.
- Откриването на мощите на Свети Йоан Кръстител бе не само най-голямото съвременно откритие на религиозната археология, но и старт на кампанията "Чудесата на България". Как тя помогна на българите да преоткрият културното си и духовно наследство?
- На това може да отговори за себе си всеки от българите, който е бил заинтересуван от кампанията. Но, струва ми се, първото и главно, за което такава инициатива спомага е да се отърсим от чувството си за провинциализъм в духовен план. Да разберем, че не сме „бедните роднини“ в семейството на Поместните православни църкви, а напротив – притежаваме много и значими свещени съкровища, за които трябва да се грижим и да употребяваме за полза и спасение. Бог е благословил България с толкова светци и светини, че пред нас стои благодатната задача да ги прославяме и следваме указания от тях път – този към Небето.
Чрез откритието на уважавания от нас проф. Казимир Попконстантинов, Бог чрез Своя Светия, защото „дивен е Бог в своите светии“ (Пс.67:36) отново благослови нашето Отечество и го прослави с тази велика светиня, мощите на св. Йоан Кръстител. По този повод ще удостоим проф. Попконстантинов с най-високо отличие на светата митрополия ордена „Св. Димитрий Сливенски“ първа степен след отслужването на светата Литургия на остров „Св. Иван“ в деня на отсичане главата на св. Йоан Кръстител 29 август, на мястото където е открит реликвария с мощите, всъщност където света служба не се и извършвала от 1629 г.
И по този начин, вярвам, ще дадем пример за това колко високо ценим и уважаваме българския учен, и епохалното му откритие, което и повод за радост, и свидетелство на Божията милост проявена към нашия народ, притежавайки съкровището на светата вяра и св. мощи на Господния пророк Йоан Предтеча.
- Страната ни е пребогата както на културно-исторически, така и на духовни чудеса, но въпреки това оставаме белязани от крайно разединение и противопоставяне. Какво се случва с нас като общество? Носим ли вярата в сърцето си или вълците в овчи кожи вече са повече?
- Тъкмо невниманието към светостта и нейните носители е основна причина нашето общество да е в такова плачевно духовно състояние, чиято най-очевидна и тъжна последица са разединението и противопоставянето. Ако предпочитаме греха пред Закона на Христа, то лукавият добива чрез това власт над нас; а той действа на принципа „разделяй и владей“ – всеки срещу всеки – като върховна проява на егоизъм, нелюбов и отчуждение.
А Христос казва: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). И най-първите Му заповеди са : „Възлюби Бога“ (Причината, за самия твой живот и всички блага в него) и „Възлюби ближния си“(който носи Божия образ в себе си, и заради който се пожертва Синът Божий). Без Божествената спойка между българите, никога нищо не ще може да ги съедини в такава сила, каквато са били под „знамето“ на православната вяра в Христа. Интересите не създават сплотеност и готовност да жертваш нещо за другите, а глутница. Тя се събира, за да напада другите, но падне ли някой в нея – бива изяден от останалите.
Не е от полза да правим крупни обобщения, но самото повсеместно наблюдавано противопоставяне – заради греховни страсти по суетни неща: пари, власт, слава – показва вълченравието като по-често срещано, а тази разпространеност го кара то да не чувства притеснения; и така „овчите кожи“ стават безсмислени; грехът вече не се притеснява, а иска да парадира, да се представи за „нова нормалност“.
Обаче и онези, които се успокояват, че уж носели вярата в сърцето си, а не искат да я пренесат и в живота си – живот в Христа и Неговата Църква, лъжат сами себе си. Защото, както казва Апостолът: „Вярата без дела е мъртва“ (Иак. 2:20). А, какви са делата на вярата ще ни научат Свещ. Писание и св. отци.
Нека видим как са живели своята вяра св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски, св. Пимен Зографски, св. Димитрий Сливенски и всички други български светци и ще разберем ясно какво имаме в сърцето си – дали истинска християнска любов към Бога и ближните или едно себелюбие скрито под маската на религиозност по свой вкус.
- Вие сте човек, който безкрайно обича България и нейната култура. Често говорите в проповедите си, че като общество създаваме консуматори. Как да накараме младите хора да вдигнат очи от телефоните и компютрите и да почувстват със сърцето си българската култура, история и духовност?
- Ако имаше еднозначно решение на този проблем, то той отдавна нямаше да съществува.
Но той се създава с действието и бездействието на много фактори и на много нива. В него участват семействата на младите хора, образователната система (още от детската градина), нихилистичните внушения на масовата култура (натрапвана чрез телевизията и интернет).
И доколкото това явление придобива характера на социално заболяване, то в сила е поговорката, че „болестта идва като планина, а си отива на песъчинки“. И то, ако започне да бъде лекувана. А лечението винаги е персонално, защото се съобразява с особеностите на всеки организъм; респективно – на всяка личност.
Така че универсална рецепта, която предлага светата Христовата Църква е Божествено дадените познания и двехилядолетния духовен опит, които могат да излекуват всяко болестно състояние на душата на човека – в това число и екранното вманиачаване.
- Вероучението в училищата е Ваша лична кауза, кауза е и на Светата ни църква. Достатъчен ли ще бъде предметът "Добродетели и религии", който влиза в училищата като избираем?
- Това ще покаже времето. Лично аз смятам, че предлаганото не е пълнотата на желаното от нас и е странен опит да направим нещо, без да направим наистина нужното – да запознаем децата на България с най-голямото нейно съкровище - Православието. Така че е рано да „празнуваме“. И все пак Господ ни е казал: „Който не е против вас, той е за вас“ (Лк. 9:50). И затова с благодарност посрещаме всеки акт на благоволение към духовната образованост, от страна на просветните институции.
- Православието е морален комплекс от ценности, добродетели и каузи. Как то може да спаси младите хора, които днес се превръщат в т.нар. локали?
- Православието е живот в Христа и с Христа. И Той е изворът на светите добродетели, вечните нравствени ценности и най-дълбоко смислените каузи.
Явлението „локали“, приемащо безсмисленото и безмилостно насилие като начин на изява и реализация, показва тъмната бездна на безблагодатността, в която са потънали душите на немалко наши сънародници.
Уверено можем да кажем, че грозното лице на „локалността“ е само върхът на айсберга, с който живеем в ежедневна близост. И който може да разтопи само и единствено „Слънцето на правдата“ Христос. И тъкмо затова е жизнено необходимо да позволим светлината Му да огрява от ранна възраст душите на децата – за да не потъват те в мрачното отсъствие на смисъл на живота и да се превръщат в звероподобна заплаха за всички.
Хубавото на всяко лошо е, че има силата да отрезвява и да изтръгва от дрямката на илюзиите и безразличието - „болката е най-добрият страж на здравето“. Един изтъкнат български митрополит-мъченик (Борис Неврокопски) казвал: „Обезверяването води към озверяване“; Ако поставянето на Бог в живота ни на второ, трето, пето и петдесето място ражда „локали“, то ясно е, че лечението е в обратната посока – към Бога!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
