На 28 септември църковният календар отбелязва един от онези малко известни, но дълбоко впечатляващи образи – този на Свети Харитон Изповедник. И ако името му днес звучи почти забравено в шума на съвременността, неговият живот остава вграден в онези тишини, където вярата се доказва не с думи, а с изтърпяна болка, със смирение и отказ от светския шум.
Бурните времена
Харитон е живял в едно от най-бурните времена за ранните християни – III век. По време, когато кръстът все още не е символ на сила, а мишена. Роден в Икония, в днешна Турция, той не е бил воин, нито пророк, нито мъченица с ореол от страдания, изписан върху стените на храм. Но е изповедник – онзи, който е пострадал за вярата си, но е оцелял, за да продължи да я предава.
Живот в затвора
Според житието, по време на гоненията на император Аврелиан, Харитон бил хвърлен в затвора. Там – между стените, лишени от светлина и надежда – вярата му не само оцеляла, но и укрепнала. А след падането на преследванията, той не се върнал към удобствата на обикновения живот. Вместо това се отдал на уединение в Юдея, където основал няколко от най-ранните християнски манастири в пустинята – обителите, които по-късно ще дадат началото на монашеството.
В пълна самота, сред зверове и скали
И тук започва онова, което го прави необикновен. В пълна самота, сред зверове и скали, той изгражда не само манастири, а школа на търпението, тишината и молитвата. Преданията разказват как веднъж бил пленен от разбойници, които го завели в своята пещера. Там обаче били поразени от змии, които излезли от тъмнината, а Харитон останал невредим. Пещерата, в която го държали, по-късно станала основа за първата му обител – Лаврата на Свети Харитон.
Не мъченик, а победител
Може би затова народната памет го почита не като мъченик, а като победител. Не като гласовит борец, а като тих водач.
Дареният с милост
Днес, малцина знаят, че името Харитон означава „благодатен“ или „дарен с милост“. А тези, които го носят, често са малцина. Но именният ден не е само личен празник – той е възможност да погледнем назад, към личности, които не са влезли в учебниците, но са изписали с дела своя път в човешката духовност.
Името се носи и от производни му – Хари, Харитонка, Хариета, както и от сродни като Тони и Тонка, макар и по поетично тълкуване. Няма шумни тържества, няма гръмки поздравления. И може би така трябва. Свети Харитон не е за пищна трапеза, а за скромна свещ. За припомняне, че вярата оцелява там, където мълчанието става сила.
Ден без показност
В народния календар 28 септември е ден без забрани, но и без показност. Не се работи в манастирите. Не се шуми в пещерите. Не се влиза с обувки в светините. Защото не всичко се изговаря. Някои уроци се носят в сърцето – така, както монасите носят броеницата в ръката: тихо, просто, и с мисъл.
Може би на 28 септември няма да празнуваме шумно. Но ако днес видите Хари, Харитон или Тонка – поздравете ги. Пожелайте им здраве, тишина и вътрешна сила. Тъкмо такива хора някога са съграждали стените, в които днес запалваме свещ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
