Въпреки Оскара и новите големи роли, тя остава риск за индустрията - без Instagram, без блокбъстъри зад гърба си
Джеси Бъкли завоюва първия си „Оскар“ - за най-добра актриса, за „Хамнет“, и вероятно ще го скъта в необичайния дом, в който избра да живее преди време.
Преди пет години съдбата сякаш извика името й. Решена да се отдръпне от Лондон – древен град, който тогава прилича на бледата си сянка заради една модерна чума – актрисата купува дървена къща от XVI век сред блатистите шлюзове и каменните вятърни мелници на Норфолкските фени. Следите от предишните обитатели са навсякъде: над огнищата са издълбани букви W, за да не се промъкват вещици през комините, а стените са боядисани със свинска кръв. Най-запомняща обаче остава градината – пищна, почти дива, в селски стил: гъсти лехи с розмарин и майорана, стара овощна градина с усукани дюлеви дървета, разюздани изблици на дива роза и орлови нокти – всичко вдъхновено от дома от детството на съпругата на Шекспир в провинциален Уорикшър.
Четири думи, които добре обобщават какво мисли светът за Бъкли в момента. Вече почти десетилетие родената в графство Кери актриса е стабилно в категорията „бъдещите големи“ – за всеки с абонамент за Mubi, платнена чанта от Daunt Books или познания за репертоара на Националния театър. С всяка изминала година все повече „барометри“ на наградите „Оскар“ се присъединяват към своеобразния култ към Бъкли – не само като изпълнител, но и като явление. Достатъчно е да чуем Франсис Макдорманд – актрисата с повече „Оскари“ за най-добра главна роля от всеки друг жив човек: „Джеси подхожда към работата си с радост – качество, което днес е силно подценено“, казва тя. „Джеси знае кога една история има нужда от чувство, но не и от сантименталност. Тя има умно сърце.“
Или Еди Редмейн, партньорът й в „Кабаре“ от 2022 г.: „Всеки актьор, когото познавам, я уважава безкрайно много“, казва той. „Тя не търпи глупости. Не се занимава с глупаци. Обожава негрони или мартини – зависи от мястото… Тя е един от любимите ми хора на света.“
И въпреки това: доскоро публичният образ на Бъкли – извън кварталите London Fields и Brooklyn Heights – беше странно неясен. Може би гласът й пречи на хората да я разпознаят, защото е различен всеки път. На 36 тя вече владее почти толкова екранни акценти, колкото и Мерил Стрийп. Преминава с лекота от класически британски английски (като асистентката на Рене Зелуегър в „Judy“) към нарочно неуловим панамерикански акцент (в „Women Talking“ на Сара Поли) и до специфичния нашвилски говор за пробивната си роля в „Wild Rose“.
На живо обаче музикалният ритъм на киларнийския й акцент - ирландски говор от района на Киларни, откъдето е родом, остава напълно запазен – гласът ѝ се издига и спада меко, почти мелодично. А може би и косата ѝ, боядисвана десетки пъти през последното десетилетие, й помага да се изплъзва от разпознаваемостта? Днес е брюнетка, без грим, след две седмици – блондинка с яркочервено червило.
„Косата ми е моят начин да се скрия“, признава тя с усмивка. Нейният „невероятен“ съпруг Фреди е специалист по психично здраве, за когото се омъжва в къщата им през 2023 г., под огромния дъб в градината. Заради професията му анонимността е ключова, така че, Бъкли се шегува, че за него червен килим не се задава. Двамата се запознават пет години по-рано чрез нейния колега Марк Робинсън и отиват на среща на сляпо в Хакни – разходка по Regent’s Canal и напитки в The Dove. Сватбата си планират за седем седмици „Казахме си: хайде да действаме“ – и хоп: празник с 40 гости, сандвичи със сирене от Towpath, мини „Гинес“ и умиляващи песни край огъня до 2 през нощта.
Двамата имат 8-месечна дъщеричка Айла, която Бъкли спомена в речта на Оскарите относно силата на майчината любов – една от темите в „Хамнет“. „Една приятелка ми каза: „Не забравяй, че ти също ставаш ново същество, когато станеш майка.“ Много внимание отдаваш на бебето, но твоето отношение към света е ново, връзката ти с партньора е нова, отношението ти към работата е ново. Не знам коя е следващата история, която трябва да разкажа, защото това, което се случи, е сеизмично“, споделяла е Бъкли за ролята си на родител.
За Бъкли животът и изкуството отдавна се преплитат – но никога повече от сега. По-малко от две години след като се мести в това убежище в Норфолк, тя се озовава в Колорадо, на фото сесия в подножието на Скалистите планини за фестивала в Телърайд през 2022 г. „Всички са там – Кейт Бланшет за „Tár“, море от идолите ми“, спомня си тя. „И изведнъж Клои Джао идва право към мен, а аз си мисля: „Какво става?“. Джао тъкмо е взела „Оскар“ за режисурата си в „Nomadland“, и е купила правата за романа „Хамнет“ на Маги О’Фарел и има само един човек предвид за ролята на съпругата на Шекспир“. Мен“, разказва Бъкли.
Романтичната трагедия на Джао използва малкото известни факти за личния живот на Шекспир и си представя как те са повлияли на най-великото му произведение. Общоприетите факти са следните: около зимата на 1582 г. 18-годишният Уилям Шекспир – изигран от Пол Мескал – се жени за по-възрастна жена, вече бременна с първото им дете. Макар да е известна като Ан Хатауей, О’Фарел използва името Агнес – така както е записано в завещанието на баща ѝ. Двамата живеят със семейството на Шекспир в Стратфорд на Ейвън и през 1585 г. стават родители на близнаци – Джудит и Хамнет. След раждането Шекспир заминава за Лондон, където, по думите на Вирджиния Улф, „става успешен актьор и живее в центъра на света“.
Агнес остава в Стратфорд, вероятно заради страха от чумата, но през 1596 г. трагедията ги застига – синът им умира. Как Шекспир преживява това остава загадка, но е факт, че малко след това написва „Хамлет“. А историята на Агнес почти изчезва от историята – което дава свобода на О’Фарел, Джао и Бъкли да я изградят наново.
Още преди снимките Бъкли взема протезен корем „за да усети тежестта му“ и го носи из градината. Съпругът ѝ се шегува: „Жена ми е луда!“ Но именно ролята я кара да поиска да стане майка. Снимките приключват през септември 2024 г., а дни по-късно тя забременява.
От сцената на Оскарите тя се провикна: „Ти, Фред… Обичам те, човече. Обичам те. Ти си най-невероятният баща. Ти си най-добрият ми приятел и искам да имаме още 20 000 бебета! Наистина!“.
За да разбереш комбинацията от невинност и твърдост, принципност и рано проявен талант, трябва да се върнеш към детството ѝ в Ирландия – сред дивата природа, поезията на баща ѝ и музиката на майка ѝ. „Нашето богатство беше природата“, казва тя.
На 11 заминава в интернат, където започват трудностите – лоша ученичка, борба със себе си, ранно усещане, че трябва да се „вмести“. „Казваха ти да бъдеш малка – във всеки смисъл“, спомня си тя. „А аз чувствах, че горя отвътре.“
Тази вътрешна борба се превръща в двигател. Днес Бъкли не се интересува от „лъскавата повърхност“ – социални мрежи, таблоиди. Интересува я работата. Както казва Пол Мескал: „Тя е човекът, който искам да бъда.“
И въпреки Оскара и новите големи роли, тя остава риск за индустрията – без Instagram, без блокбъстъри зад гърба си. „Никой не искаше да ме вземе“, признава тя за новия си филм. Но режисьорът настоява: без нея – няма филм.
Историята ѝ от Ирландия до Холивуд е като сценарий – с откази, риалити шоу, сексизъм, трудни избори и дълги нощни разходки пеша след представления. Но и с хора, които са я видели навреме.
„Понякога е достатъчно един човек да ти каже: „Виждам те““, казва тя.
Днес светът също започва да я вижда. И този път няма как да я пропусне.
Джеси Бъкли е добре позната на българската публика и преди „Хамнет“ - тя участва в сериали като „Чернобил“ и „Война и мир“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
