"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане...
Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа."
В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г.
"Нека храм-паметникът и издигнатите от нас постройки да послужат като вечен паметник на Царя Освободител, на падналите на бойното поле и положили живота си воини и техните предводители, на тези жертви, които Русия братски безкористно принесе за освобождаването и създаването на родната ни България! Нека шипченският храм-паметник и този музей, който се предвижда към семинарията, да напомнят на младото българско поколение за неговите морални задължения към отечеството и дружеската родствена Русия и да послужат за олицетворение на оная връзка, която трябва навеки да съществува между Русия и България."
Из речта на граф Н. П. Игнатиев, произнесена по време на официалния обяд в деня на освещаването на храм-паметника Рождество Христово в Шипка (15 / 28 септември 1902 г.)
(Из книгата на Калина Канева „Н. П. Игнатиев – Графът на българите“, със съкращения)
Корените на Игнатиевския род се губят далече в XIV век. Той дава на Русия видни поборници, основно военни, много от които загиват в битките с нашественици и врагове.
За прародител на древната фамилия Игнатиеви се счита боляринът Фьодор Акинфиевич Бяконт, който след разоряването на родния му град Чернигов от татаромонголците, е принуден да се пресели в Москва и да премине на служба при великия княз Даниил Александрович. Фьодор и жена му Мария имат 11 деца. Най-големият им син - Еливферий (1290- 1378) е известният в историята на Русия св. Алексий, митрополит Московски и на цяла Русия, чудотворец. Другият им син - Феофан Фьодорович, по прякор „Плешчей", е родоначалник на дворяните Плешчееви. Двамата сина на Феофан Фьодорович Данила и Степан са боляри: Данила - при великия княз Василий, Степан - при митрополит Киприан . Данила е погребан през 1392 г. в Чудовия манастир на Московския Кремъл близо до чичо си - митрополит Алексий. Потомците на Степан пък служат като боляри при руските митрополити в продължение на 150 години. Внукът на Феофан Фьодорович Игнатий Константинович дава фамилното име Игнатиеви.
Съдейки по родословието на А. С. Пушкин, родът на Игнатиеви в древността се преплита с предшествениците на руския гений.
Св. Алексий поддържа обединителната политика на московските князе, създава Московската Рус. Като наставник на малолетния княз Дмитрий Донской фактически оглавява държавата, вдъхновява княза за Куликовската битка срещу татарите, става спасител на православието, чудотворец и целител. По мнение на историците, той и преподобният Сергий Радонежски представляват един невероятен тандем: Алексий държи в ръцете си държавните дела, а Сергий -духовните.
Св. Алексий управлява руската цьрква от 1354 до 1378 г. и както пише в житието му, „към едни подвизи добавя други, става светилник за всички, като им дава пример със слово и дело чрез живота си, вярата и чистотата, духа и любовта". Той оставя след себе си голям дял в духовната литература - собственоръчно написани грамоти, поучения, преводи. Строи манастири и черкви. Започва изграждането на първите каменни стени на Московския Кремъл.
С построения от него в Московския Кремъл Чудов катедрален манастир (1365), един от най-ранните паметници на московската архитектура (днес не съществува), са свързани много легенди и исторически събития. Тук са кръстени децата на Иван Грозни, цар Алексей Михайлович, Петър Велики. Тук насилствено е бил доведен и подстриган за монах дядото на Петър Велики, боляриньт Кирил Наришкин.
В малкия Николаевски дворец към манастирския комплекс е роден бъдещият Цар освободител Александър П. и бъдещ кръстник на Николай Павлович Игнатиев.
От XVI век Чудовият манастир е разсадник за духовнонаучна просвета в Русия. Тук са превеждани на славянски език и са коригирани книгите на Светото писание.
И досега св. Алексий е небесен покровител на гр. Самара. Върху неговите мощи в Чудовия манастир е поставено Самарското знаме за освещаване и поклонение на московчани в продължение на три дни, преди да бъде връчено на българското опълчение в Плоещ. Самарската делегация специално връчва икона на св. Алексий на главнокомандващия на руската армия Великия княз Николай Николаевич.
В храм-паметника „Рождество Христово" в гр. Шипка има две изображения на св. Алексий, митрополит Московски и на цяла Русия: стенопис над самия олтар и икона, изработена от монасите на Пантелеймоновския манастир в Атон.
През 1350 г. недалеч от Кремьл, върху земя, принадлежаща на св. Алексий като Московски митрополит, с неговата благословия и средства е изграден първият женски манастир. Основателки на този Зачатевски Алексеевски манастир са родните му сестри - преподобните игуменката Иулианиа и монахинята Евпраксия. На 16 май, 2001 г. те бяха канонизирани от светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Алексий II. И може би неслучайно тъкмо към този манастир през 70-те години на XIX век се открива от Московския славянски комитет женско училище за гимназиално образование на девойки от България. Курсът на обучение продължава пет години, сред преподавателите има и съотечественици на ученичките: Д. Иванов (бъдещият известен български художник Цокев) и кандидатьт на юридическите науки А. Теохаров, възпитаник на Московския университет. Училището при Алексеевския манастир се издържа от помощите на руския народ за Московския славянски комитет, който е ликвидиран през 1878 г.
На 7 юни 1797 г. в Петербург в тверското разклонение на рода Игнатиеви се появява Павел Николаевич, бащата на граф Н. Игнатиев. Павел Николаевич е единствен син на капитан Николай Иванович (1747- 1800), впоследствие генерал-майор от артилерията, помешчик, придворен съветник, комендант на малка крепост на полската граница, и Надежда Егоровна Извекова. Той завършва Московския университет и се откроява с високата си образованост.
Дори е изкушен от поезията - за неговата надареност свидетелстват запазилите се в архива на сина му стихове. На 17 години е зачислен като подофицер в Царската рота на Преображенския полк.
През 1814 г., когато руските войски тържествено влизат в Париж, той гордо развява знамето на полка по Елисейските полета.
Неговото поколение офицери, колеги и приятели, обзети от свободолюбиви идеи, въстават през декември 1825 г. Ротата на Игнатиев обаче първа пристига на Дворцовия площад, за да ги усмири.
Царят остава доволен - капитан Игнатиев е произведен в чин царски адютант.
Декабристите се озоват в сибирските каторги, а сестра му Мария, влюбена в един от тях, отива в манастир.
През 1828 г. Павел Николаевич участва със своя полк в блокадата и превземането на Варна, за което е награден. Тогава при императора Николай I, който пребивава в Главната квартира вьв Варна, пристигат депутации от българи патриоти, които се опитват император Александьр I, при когото е започнал да служи, и като председател на Комитета на министрите генерал Павел Игнатиев да бъде награден с графска титла с наследствени права. В края на 1879 г. написва молба за оставката си:
„Ваше императорско величество, всемилостивейши господарю! Готвейки се безстрашно да се представя пред съда на Всевишния, полагам пред краката Ви най-искрения израз на любов и благодарност.
Радва ме мисълта, че на Ваше Величество, от самото Ви детство, са Ви били известни и сърдечната привързаност към Вас, и безкористната привързаност към покойния Ви благодетелен император Александър Благословений, и към незабравимия Ваш родител.
Обстоятелства, от мен независещи, ще ме обвинят пред
Ваше Величество: покорно молейки за Вашата прошка, съзнавам обаче, че опирайки се на своята съвест, не намирам себе си за виновен пред Вас. През всичките ми служебни действия съм се старал ежедневно да бъда готов да дам отговор и пред Бога, и пред Царя. На Вашето благодушно покровителство поверявам моето добро семейство: не им отказвайте съчувствие. Твърдо съм убеден, че моите синове (включително и моят зет Александър Зуров) ще бъдат верни и полезни слуги.
Благословението Божие да Ви помага! Десницата на Всевишния да Ви окриля и да укрепва у Вас. Молитва за Вашето благоденствие, възлюблений и всемилостивейший господарю, за щастието и славата на Русия ще бъдат моята последна мисъл. Запазвайки свято, до гроб, дълбоките си чувства на безкрайна към Вас привързаност и душевна признателност, аз, на Вашето императорско величество най-верноподан, граф Павел Игнатиев 20 декември 1879 г“.
Павел Николаевич пише оставката си и умира.
Съпругата му Мария Ивановна Малцова, удостоена с ордена „Св.Екатерина", е известна като мъдра и енергична жена. Произхожда от семейство, което сьздава огромните Малцевски заводи в Русия. Дъщеря е на капитан Иван Акимович Малцов.
Мария Игнатиева ражда 4 дъщери: Надежда (1828 - 1877),
Капитолина (1829 - 1882), Олга (1837 - 1910), Мария (1833- 1842) и 5 сина: Николай (1832 - 1908), Александьр (1835 - 1836), Иван (1840-1842), Алексей (1842 - 1906) и Павел (1848 - 1886).
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
