Двамата се сгодяват през ноември 1960 г., а Сътклиф дори пише на родителите си, че е готов да се откаже от музиката в името на любовта
На 16 януари светът си спомня за „Бийтълс“ – денят, в който през 1957 г. групата излиза за първи път пред публика-в Ливърпул на „10 Mathew Street“ отваря „The Cavern club“, където дебютират, а през 2001 г. ЮНЕСКО обявява датата за Ден на великата ливърпулска четворка.
По този повод си струва да бъде припомнена една почти забравена история – като модерна любовна приказка, родена от и покрай „Бийтълс“.
Историите за „Бийтълс“ обикновено са за четирима млади мъже от Ливърпул – Джон, Пол, Джордж и Ринго – които промениха света и музиката, ненадминати в музицирането. Гении. Имена, които днес звучат със същата естественост като Моцарт и Бетовен.
Но ето други двама, които бяха докоснати от присъствието им и които те събраха.
Тя е Астрид Кирхер – немска студентка по фотография, с остър артистичен поглед и усет към същността.
Той е Стюарт Сътклиф – млад художник, който по случайност свири на бас в група, която още не знае какво предстои – в „Бийтълс“. Заедно те не просто влияят на една банда. Те променят бъдещето на попк ултурата.
Хамбург, преди славата
Годината е 1960-а. „Бийтълс“ все още не са „Бийтълс“. Те са шумна, разпиляна група от Ливърпул, която свири нощ след нощ в клубовете на червения квартал в Хамбург. Спят в задни стаички, живеят с евтина храна и още по-семпли мечти. Няма блясък, няма визия за световни турнета – само оцеляване и непрекъснато свирене. Точно там те срещат Астрид Кирхер. Стюарт е басист на „Бийтълс“ по това време.
Тя не принадлежи към рок света. Движи се в артистичните среди на Хамбург, вдъхновява се от екзистенциализма, френското кино и европейския модернизъм. Когато за първи път вижда групата, не музиката я впечатлява най-силно, а суровата им енергия и липсата на ясно изразена идентичност.
Те изглеждат като десетки други рокендрол банди. Но Астрид вижда нещо друго – възможност.
Жената, която даде лице на бандата
Астрид започва да ги снима. Не като идоли, а като хора. Въвежда ги в своя Хамбург – далеч от баровете, от алкохола и изтощителния нощен живот. Запознава ги с изкуство, литература и нов начин да гледат на себе си.
В нейното малко ателие започва трансформацията.
Първо подстригва Стюарт. После Джордж. После Джон. Знаменитият бретон, който по-късно ще се превърне в един от най-разпознаваемите символи в поп историята, не се ражда в лондонско студио, а в студентска стая в Хамбург.
Сменя се и стилът на обличане – кожените якета отстъпват място на черни поло блузи, тесни панталони и елегантни сака без ревери. Изведнъж те вече не изглеждат като клубна група. Изглеждат като концепция.
Всичко това се случва години преди Брайън Епстийн, EMI и шоуто на Ед Съливан.
„Всички тези глупости, че аз съм създала прическата им, са просто мит. Много немски момчета носеха такава коса. Стюарт я имаше отдавна, а останалите просто я копираха. Най-важното, което им дадох, беше приятелството“, казва Кирхер.
В интервю за BBC Radio Merseyside през 1995 г. тя разказва, че приятелите й от художественото училище вече носели подобни прически. Тогавашният й партньор Клаус Вурман също имал такъв стил, който силно впечатлил Сътклиф. Именно той бил първият, който се осмелил да се откаже от Brylcreem и помолил Кирхер да го подстриже. По-късно Джордж Харисън също я помолил за същото, а Ленън и Маккартни били подстригани по този модел в Париж от приятел на Кирхер.
Той - басист, но по душа художник, умира на 21 г.
Историята на Астрид не може да бъде разказана без Стюарт Сътклиф.
Той е различен от останалите. Басист – да, но по душа художник. Мечтае за галерии и ателиета, не за сцени и публика. За него „Бийтълс“ са временен етап – начин да финансира истинския си живот.
Когато той и Астрид се срещат, се ражда нещо, което надхвърля музиката. Любовта им е бърза, дълбока и истинска. Стюарт остава в Хамбург, когато групата се връща в Англия. Избира любовта и изкуството пред кариерата.
Връзката между Астрид Кирхер и Стюарт Сътклиф е една от най-романтичните и трагични истории в ранната история на „Бийтълс“. Сътклиф, бил дълбоко влюбен в Кирхер. По-късно тя ще го нарече „любовта на живота ми“.
Двамата се сгодяват през ноември 1960 г., а Сътклиф дори пише на родителите си, че е готов да се откаже от музиката в името на изкуството. Когато Кирхер посещава семейството му в Ливърпул, тя изненадва всички – вместо ексцентрична артистка, се появява елегантна млада жена с една-единствена орхидея в ръка.
През февруари 1962 г. Сътклиф получава силни главоболия, които лекарите не успяват да обяснят. Състоянието му се влошава бързо и на 10 април той умира само на 21 години в ръцете на Астрид Кирхер в линейката – от мозъчен кръвоизлив.
Новината застига „Бийтълс“ в момент, когато вече усещат, че нещо голямо предстои. Джон Ленън е съсипан. По-късно ще признае, че никога напълно не се е възстановил от тази загуба.
След това Астрид се омъжва два пъти и се развежда, съвсем наясно, че Стюарт е голямата й любов.
Астрид Кирхер живее дълъг живот. Работи като фотограф, излага свои творби по света, рядко и неохотно говори за „Бийтълс“. Отива си преди няколко години на 81.
Влияние върху стила
След като Сътклиф се нанася в дома на семейство Кирхер преживе, той започва да носи нейните дрехи – кожени панталони, якета без яка, дълги шалове и дори кадифен костюм без ревери, който облича на сцената. Именно този стил става основа за по-късния имидж на „Бийтълс“. Ленън дори иронично го пита дали майка му му е дала костюма.
Кирхер снабдява групата и с прелудин – медикамент, който, комбиниран с бира, им помагал да издържат на дългите нощни сетове в хамбургските клубове. По това време лекарствата се отпускали само с рецепта, но майката на Кирхер ги набавяла без въпроси.
Тя: тази книга съм аз!
През 1964 г. Кирхер започва работа като фотограф на свободна практика и снима групата зад кулисите на филма A Hard Day’s Night. По-късно, заедно с Макс Шелер, тя създава мащабен фотографски проект, заснемайки над 200 ливърпулски групи пред зала „Сейнт Джордж“.
Снимките обаче остават непубликувани десетилетия. Едва през 1995 г. те излизат в книгата Liverpool Days, а по-късно и в Hamburg Days – ограничени издания, превърнали се в ценни колекционерски албуми.
Кирхер откровено признава, че като жена фотограф през 60-те години е срещала сериозни трудности. „Всички искаха само снимки на Бийтълс. Никой не гледаше другата ми работа. В крайна сметка се отказах“, споделя тя.
Въпреки това творчеството ѝ остава емблематично. Нейните фотографии са излагани в Хамбург, Лондон, Ню Йорк, Токио, Виена и в Залата на славата на рокендрола. Любимите ѝ кадри са тези на Сътклиф край Балтийско море и на Ленън и Харисън в таванската ѝ стая в Хамбург.
Астрид Кирхер признава, че не е била добър бизнесмен и е загубила много негативи през годините. Благодарение на партньора ѝ Улф Крюгер голяма част от архива ѝ е спасена и защитена с авторски права.
„Реших да направя една последна книга, в която да има само това, което аз съм – снимки, текст и дизайн. Тази книга съм аз“, казва тя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
