Още едно дежа вю – ироничен жест на съдбата, която напомня, че всяка империя губи блясъка си
Деа Димитрова, Иван Ангелов
Всички са гледали изобретателните обири от филмовата поредица „Бандата на Оушън“, в който крадците начело с Дани (Джордж Клуни) вършат невъзможното, за да свият огромни суми пари или безценни артефакти
Оказва се обаче, че в реалния живот не са нужни сложни филмови сюжети, за да се направи успешен обир. Седем минути, строителна стълба, два ъглошлайфа и много дързост - това са инструментите на крадците, които ограбиха кралско съкровище от един от най-известните музеи в света. На 19 октомври четирима престъпници откраднаха бижута от Лувъра и избягаха от местопрестъплението. Инцидентът стана медийна сензация в цял свят и предизвика много въпроси.
Сюжет със стълба и ъглошлайф
Крадците проникнали в Лувъра, възползвайки се от текущите ремонти на музея. В 9:30 ч. местно време те се приближили до сградата с мобилна стълба. Това не предизвикало съмнения, защото подобни вишки често се използват в Париж за транспортиране на мебели по време на премествания и строителни проекти.
Двама се качват по стълбите към втория етаж, чупят прозорец на балкон и влизат в галерия „Аполо“. Носят светлоотразителни жилетки като работници, за да не бият на очи.
Алармата се задейства, но това не спира престъпниците. Заплашвайки служителите на музея, те се приближават до витрините с луксозни бижута и ги чупят. Всичко е заснето на видео.
Наредена е спешна евакуация, а сред посетителите избухва паника защото мислят, че музеят гори.
Междувременно полицията се опитва напразно да влезе в Лувъра – вратите са заключени след задействане на алармената система. Когато най-после стигат до галерията, престъпниците са изчезнали. Двама съучастници на мотоциклети ги чакат наблизо и така успяват да избягат, разказва Lenta.ru.
Задигнати накити на кралици и принцеси
Престъпниците са се насочили към девет имперски съкровища. Сред тях са изумрудени обеци и огърлица на съпругата на Наполеон I - Мари-Луиз, сапфирени бижута на доведената дъщеря на Наполеон - Хортензия дьо Боарне, които по-късно носи кралица Мария-Амалия, тиара, брошка-реликва и диамантена панделка на императрица Евгения, съпруга на Наполеон III, племенник на Наполеон I.
Последния път, когато инкрустираната с диаманти лента на императрица Евгения е продадена, цената й достига 6,72 милиона евро (7,8 милиона долара). Каква е стойността ѝ сега е много по-трудно да се определи, пише Bloomberg. Бижуто е закупено от музея през 2008 г. с помощта на дарителската група „Приятели на Лувъра” на търг, организиран от Christie’s в Ню Йорк. От 121 г., след като е продадена на публичен търг, брошката не е част от френските кралски бижута. Неин собственик става бижутер срещу 42 200 френски франка или 85 000 евро по това време.
Смарагдовото колие и обеци, принадлежащи на императрица Мария Луиза, са придобити от Лувъра през 2004 г. от барон Ели де Ротшилд, според архивите на музея, в които не се посочва цена. Те са принадлежали на покойната му съпруга.
Тиарата на императрица Евгения е продадена през 1992 г. на търг, организиран от Sotheby's в Женева, за над 1 милион долара, а след това е дарена на Лувъра, както показват записите на музея и аукционната къща.
Диадемата, колието със сапфири и обеците от колекцията на кралиците Мария-Амалия и Хортензия стават собственост на Лувъра през 1985 г. Най-старата придобивка, брошка-реликва, е влязла в колекцията през 1887 г.
Две грешки по време на бягството
Въпреки бързата и координирана работа, престъпниците допускат грешки. По време на бягството си загубили короната на Евгения, украсена с 1354 диаманта, 56 изумруда и златни орли. Тя е намерена повредена, но експертите смятат, че може да бъде възстановена.
Освен това престъпниците са пропуснали един от най-важните експонати в луксозната колекция – известния 140-каратов диамант „Регент“, който е останал в Лувъра. Sotheby's го оценява на над 60 милиона долара.
Версиите: грабеж по поръчка или за пране на пари
Прокурорът на Париж Лор Беко определя крадците като професионалисти. Тя представи две основни теории за обира: „Или са извършили поръчков грабеж, или са откраднали бижута за пране на пари.“ Не изключи и версията обирът да е свързан с трафик на наркотици.
Някои видяха чуждестранна връзка с кражбата, но прокурорът отхвърли тази хипотеза.
Щетите са оценени от куратора на музея на 88 млн. евро, предаде Франс прес. Прокурорът поясни, че това е само икономическият аспект на зрелищната кражба. „Тази сума е впечатляваща, но не може да се сравни с историческите щети", каза Беко. И уточни, че престъпниците "няма да спечелят" тази сума, "ако им хрумне много лошата идея да претопят бижутата".
Беко потвърди, че четирима души са идентифицирани като присъствали на място по време на обира, но около тях е имало цял екип, който е подпомагал извършителите.
Запитана дали крадците са имали евентуално съучастници сред персонала на музея, Беко каза, че не може нито да потвърди, нито да отрече на този етап.
Защо няма застраховка
Франция няма да получи обезщетение за загубата на бижута с "безценна" историческа стойност, тъй като предметите не са били застраховани, съобщи "Файненшъл таймс".
"Държавата действа като застраховател, когато произведенията на националните музеи се намират на обичайното си място на съхранение", се казва в правителствено изявление, цитирано от вестник Le Parisien.
Докато отговорността за произведенията в националните колекции обикновено е на държавата, музеите купуват застраховка при преместване или заемане на експонати.
Министерството уточнява, че застрахователната стойност "много често е по-висока от стойността на самото произведение".
"За институция като Лувъра е почти невъзможно да застрахова цялата си колекция", коментира Чарли Хорел, ръководител на отдела за изящно изкуство в застрахователния брокер Marsh. Покритието на застраховките за изящно изкуство на лондонския специализиран пазар възлиза на около 4 милиарда долара. Колекцията на Лувъра би надвишила този капацитет, тъй като съкровища като "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи и "Големият сфинкс от Танис" са почти невъзможни за оценяване.
Основната отговорност за катедралата "Нотр Дам", която изгоря през 2019 г., също беше на френското правителство. Но частни дарения в размер на около 840 милиона евро от 340 000 дарители покриха разходите за възстановяването на паметника, като така се предотврати извършването на огромни разходи от държавния бюджет.
Когато красотата се топи
Безценните артефакти може да бъдат унищожени, за да станат неразпозваеми
Едва 10% от откраднатото изкуство се възстановяват
Експертите са на мнение, че шансовете за връщане на откраднатото изкуство са нищожни, като практиката показва, че едва около 10 процента се възстановяват.
Откраднатите картини са почти невъзможни за пласиране, защото всеки щрих ги издава. При бижутата е друго – те могат да бъдат разтопени, разглобени и превърнати в безименна стока.
Такъв риск съществува и за безценните като историческа стойност артефакти от Лувъра¸ е мнението на Александър Жикело, президент на френската аукционна къща Drouot. Обикновено при кражби на известни бижута камъните се изваждат и се прешлифоват, за да станат неузнаваеми, а металът се претопява.
Освен ако не е откраднато по поръчка, плячкосването на кралски колиета, диадеми и обици вече е „изгоряло“, според терминологията на пазара на изкуство – поне в последния си известен вид. Обирът беше широко разгласен, така че бижутата не могат да бъдат продадени или носени на публично място. А на черния пазар цените са много по-ниски. Продажбата на бижутата поотделно може да е по-дискретна, но също няма да е лесна, пише „Труд“.
Скъпоценните камъни са най-ценни, но често имат идентификатори като размер и тегло. За да станат неразпознаваеми, те трябва да бъдат извадени от накитите, разрязани и сглобени отново.
Тобиас Корминд, управляващ директор на бижутерията 77 Diamonds, пресмята, че само камъните струват около 13,4 милиона долара, като голяма част от стойността идва от четири големи диаманта в една от откраднатите брошки.
Разтопеното злато е почти невъзможно да се идентифицира, а цената на метала е скочила с почти 60% само през тази година.
Роб ван Беурден, експерт по диаманти от Антверпен с 45-годишен опит казва, че е много по-вероятно бижутата да са откраднати по поръчка.
Не е необичайно откраднатите предмети да бъдат изоставени по-късно на обществено място или да се появят отново десетилетия по-късно.
През 2018 г. крадци задигнаха две корони и кълбо, принадлежащи на шведската монархия, които след време бяха намерени върху кошче за боклук в предградие на Стокхолм. Колекция от антични златни табакери, открадната от имение в Лийдс, Англия, беше открита непокътната четири десетилетия по-късно.
Понякога откраднати предмети се използват като средство за натиск, за да се договори по-кратка присъда за член на бандата, който е в затвора. Крадците осъзнават, че не могат да продадат плячката, но все пак се опитват да я използват, за да получат предимство, според Джулиан Радклиф, основател на Art Loss Register.
Жестоката ирония
Предметите са поверени на музеите, за да бъдат в безопасност, а именно там се оказват най-уязвими. Пазачите на тези безценни съкровища често получават минимално възнаграждение, а когато дойде време за съкращения, именно те първи изхвърчат.
Лувърът не прави изключение. С огромна колекция от половин милион експоната и осем милиона посетители годишно, музеят е граница между миналото и алчността на настоящето. Всеки обир е не само загуба, а въпрос на доверие - дали онези, които пазят културното наследство, имат ресурсите да го защитят.
Лувърът се смята за един от най-строго охраняваните културни институции в света, в него се пазят шедьоври като "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи и "Свободата води народа" на Йожен Дьолакроа.
Но за тези, които следят новините за престъпления в света на изкуството, този инцидент не е изненада. Уязвимостта на Лувъра отдавна е обект на обсъждане. Според френския министър на културата Рашида Дати, директорът на Лувъра е поискал засилена охрана през 2021 г. Според Дати музеят е труден за поддръжка поради големия брой посетители и недостига на персонал.
Служителите на Лувъра казаха същото по време на стачките през юни 2025 г.
Джордан Бардела, лидер на френската дясна парламентарна партия „Национален сбор“, използва инцидента като възможност да критикува правителството на президента Макрон. „Лувърът е глобален символ на нашата култура. Този обир, при който бяха откраднати френските кралски бижута, е непоносимо унижение за страната ни. Докъде ще стигне упадъкът на държавата?“, пита риторично Бардела. Той направи изявлението на фона на активното популяризиране на плана „Нов Ренесанс на Лувъра“ - програма, насърчавана от Макрон, който иска да модернизира музея за 760 милиона долара.
„Престъплението, извършено в Лувъра, е посегателство срещу наследство, което ценим, защото е нашата история. Ще върнем произведенията на изкуството и отговорните ще бъдат подведени под отговорност“, заяви президентът Еманюел Макрон.
Тъмна страница за Мона Лиза
Дори Мона Лиза, лицето на Лувъра, има своя тъмна страница. През 1911 г. италианецът Винченцо Перуджа, бивш служител на музея, я открадна и беше заловен две години по-късно, когато се опитал да я продаде.
Днес, повече от век по-късно, историята сякаш се повтаря. Кражбата на имперските бижута е не само престъпление срещу изкуството, но и огледало на самата Франция – страна, която векове наред е събирала чужди съкровища от колониите и по време на войните си.
Може би това е просто още едно дежа вю – ироничен жест на съдбата, която напомня, че всяка империя рано или късно губи нещо от блясъка си.
Секунди разделят легендата от провала
Небрежност и лоша охрана дават шанс на големите удари
Новините за кражби в музеи често предизвикват силни емоции: ловкостта, смелостта и хитростта на крадците стават обект на възхищение. В действителност обаче причините за подобни престъпления често се коренят не в изтънчената изобретателност на крадците, а в проблеми със сигурността на сградите и небрежността на охранителите.
Кражбата в Лувъра показа онова, което историята на изкуството отдавна знае - времето е най-мощното оръжие на престъпниците. Всяка секунда е разлика между легенда и провал.
През 2019 г. от двореца Бленъм в Англия бе открадната златна тоалетна - произведение на Маурицио Кателан, озаглавено „Америка“. Само пет минути и половина били нужни, за да изчезне 18-каратовото чудо, тежащо 98 килограма и оценено на 4 милиона щатски долара.
Три години по-късно, по време на локдауна заради ковид, в Нидерландия изчезна платното на Ван Гог „Енорийската градина в Нунен през пролетта“ (1884). За щастие то бе открито след тригодишно разследване от известния арт-детектив Артър Бранд.
В САЩ през 2017 г. двама мъже блъснаха с кола витрината на Международния арт център в Оукланд и отмъкнаха две картини на Готфрид Линдауер, оценени на 600 000 долара. Портретите се завърнаха пет години по-късно.
През 1986 г. в Австралия от Националната галерия на Виктория изчезва „Плачещата жена“ на Пикасо. Тя липсвала два дни, преди някой да забележи. Две седмици по-късно била намерена заключена в шкафче на жп гарата – акт на протест от групата „Австралийски културни терористи“ срещу липсата на държавна за подкрепа за изкуството. Никой не разбра кои са членове на групата.
Същата година в Западна Австралия трима крадци отнесли 26 религиозни картини от манастира Ню Норсия. Опитали да ги поберат във „Форд Фалкон“, но не успели. В паниката си изрязали платната от рамките, като някои били безвъзвратно унищожени. Краят на историята е арест и осъдителни присъди.
Пиян сви златната солница на Челини
През май 2003 г. златната солница „Салиера“ на Бенвенуто Челини изчезва от Виенския музей на историята на изкуствата .
По това време стойността ѝ е оценена на 50-65 милиона евро. Разследването стига до задънена улица.
Две години по-късно престъпникът започва да изнудва музея за откуп. Неуловимият крадец се оказа 50-годишният Робърт Менг, собственик на фирма за монтаж на алармени системи. През 2003 г. той преживява труден период: разделя се със съпругата си и е диагностициран с рак. Започна да пие и да се забърква в различни авантюри. Става ясно, че е ограбил музея докато е бил в нетрезво състояние. В този ден сградата е в ремонт и около нея е издигнато скеле. Менг се качва по скелето до прозорец, разбива го и задигна първото нещо, което вижда. Направил го, защото при предишно посещение в музея забелязал, че системата за сигурност е остаряла. В деня на престъплението алармата все пак се задействала, но охранителите я сбъркали с друга неизправност.
През 2006 г. Менг връща солницата в музея и е осъден на четири години затвор. В съда признава, че е извършил кражбата защото „дори дете би могло да я направи“.
Както и в Лувъра, на Менг също му е било нужно много малко време. Той твърди, че е откраднал „Салиера“ за една минута.
Бандити влизат като туристи в Двореца на дожите
На крадците, които ограбват Двореца на дожите във Венеция през януари 2018 г., също са били нужни само 60 секунди. Те не са измислили сложен план за проникване в сградата, просто влизат през главния вход заедно с туристите. Разбиват витрина за бижута и вземат обеци и брошка на стойност няколко милиона евро. След това се сливат с тълпата и напускат сградата.
Разследването разкрива, че операцията е ръководена от 60-годишния Винко Томич, член на „Розовите пантери“. Интерпол отдавна издирва тази група, известна с многобройните обири на музеи и бижутерски бутици по целия свят. На „Розовите пантери“ се приписват „заслугите“ за извършването на всичко подобно - от бързи 60-секундни обири като този в Двореца на дожите, до мащабни въоръжени нападения.
През ноември 2018 г. полицията залавя Томич и петима негови съучастници от Хърватия и Сърбия. Един от тях, Драган Младенович, отива до тоалетната в полицейското управление и успява да се измъкне през прозореца. Как се е случило това като се има предвид, че е бил под полицейско наблюдение, остава неясно.
Запалка и брадва за накитите от Дрезден
През ноември 2019 г. за осем минути са откраднати саксонските кралски бижута от една от най-известните съкровищници в света - в Дрезден. Със запалката е подпалено електрическо табло близо до музея, за да се деактивира алармата. След това с помощта на хидравличен клин внимателно са огънати решетките на прозорец на приземния етаж, от който обирджиите влизат. С брадва са разбити три витрини. Общо 21 експоната изчезват от съкровищницата, в която се пазят 4300 диаманта и много други скъпоценни камъни.
Хидравличният клин обаче издава бандата. Един от крадците наскоро го откраднал и бил заловен. Извършителите се оказали членове на базирания в Берлин престъпен клан Ремо - ливанска крими група. Младите и отчаяни членове на този клан често прибягват до подобни престъпления, за да попаднат зад решетките, защото за тях излежаването на присъдата е вид ваканция.
Крадците са заловени година по-късно. Но плячката им, както и бижутата от Двореца на дожите, не е открита. Всичко е потънало в престъпния подземен свят.
Скок в цената направи златото много привлекателно
В понеделник френските прокурори обявиха, че са започнали разследване срещу китайска гражданка за кражбата от Природонаучния чузей в Париж на 6 кг златни късове. Те са от находища в Боливия, Калифорния, Урал и Австралия, но заподозряната била открита в Барселона с 1 кг претопено злато след издаването на международна заповед за арест.
По-рано този месец Националният музей на Уелс във Великобритания съобщи за изчезнали златни украшения от бронзовата епоха, злато беше откраднато и от музея "Дрентс" в Нидерландия.
През последните месеци цените на златото и среброто рязко са се повишили, като жълтият метал е поскъпнал с над 50%. Това стимулира тези кражби. Стойността на претопените метали може дори да надхвърли тази на изрязаните и прешлифовани скъпоценни камъни от откраднатите предмети.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
