Сирия и Казахстан в орбитата на САЩ: Договори за милиарди долара срещу една поговорка
Какво е общото между Сирия и Казахстан? На пръв поглед нищо, предвид голямото им географско разстояние и различната им политическа и икономическа история.
През 2017 година обаче общият им знаменател стана столицата Астана, където започнаха мирни преговори за разрешаване на конфликта в Сирия. Нурсултан Назарбаев, първият президент на Казахстан, обичаше по онова време да прави най-скъпите подаръци на Путин.
Русия и Иран пък бяха тези, които определяха съдбата на Сирия. А Башар Асад не беше в състояние да им откаже нищо. Направеше ли го, Москва и Техеран по категоричен начин щяха да му покажат кой реално държи властта в Сирия.
9 години по-късно, Русия се е окопала във войната с Украйна, а Иран, който едва се отърси от военните удари, се сблъска с невижданата водна криза, която е на път да обезлюди Техеран.
Башар Асад се крие в Русия, Назарбаев продължава да ходи на гости в Кремъл, но и президентът на Казахстан - Касъм-Жомарт Токаев, който още в началото на мандата си искаше да замени кирилицата с латиница, и новият лидер на Сирия - Ахмед ал Шараа, който свали режима на Асад миналия декември, вече говорят на езика на американските интереси.
И днес, в рамките само на една седмица, двамата преминаваха в орбитата на САЩ, влизайки през различни входове в Белия дом. А на излизане признаха, че Вашингтон е новият център на геополитическо сближаване.
Вашингтонският триумф
На 6 ноември президентът Доналд Тръмп прие в Белия дом лидерите на петте централноазиатски републики – Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан – в рамките на C5+1 формата. Независимо, че подобно събитие имаше и по времето на Байдън, тогава никой не му обърна внимание – имаше пожелания, но нямаше резултати. Сегашната среща обаче остави впечатляваща многомилиардна диря.
Мечката изръмжа
Руският президент сигурно е стискал зъби докато преди месец Тръмп събираше ръцете на азерския президент Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян, слагайки по този начин знаков печат на дългоочаквания мир. Но кавказкото му разочарование се оказа по-малката болка от усмихнатите лица на лидерите на бившите съветски републики, живеели десетилетия под похлупака на Русия. Влизайки в Овалния кабинет, макар повечето от тях да говореха на руски, дадоха ясно да се разбере, че час по-скоро ще проговорят езика на Тръмп. А Токаев, който единствен отдавна го е направил, изрече думи, които погалиха ухото на Тръмп, но вбесиха Путин.
Вие сте велик лидер, пратен от небето, каза казахският президент малко преди да сложи подписа си върху дузина договори и така - към стратегичес8кото си партньорство с Москва добави ново, с Вашингтон.
Думи срещу договори
Ако на парада в Китай през септември Путин все пак успя да запази добрия тон с Алиев, то няколко дни след визитата си в САЩ, Токаев е бил много любезно поканен да се появи в Кремъл. На приема там Путин не скри раздразнението си и му припомни известна казахстанска мъдрост, която гласи, че „силата на орела е в крилете му, а силата на човека е в приятелите му“. С други думи – да не гледа временните партньори, а доказаните съюзници.
Както гласи обаче друга азиатска мъдрост – ветровете не винаги духат в посоката, в която на корабите им отърва. А срещу емоционалните думи на Путин стоят рационалните цифри в американските договори. Узбекистан договори над 130 милиарда долара като търговски ангажименти, включително мащабни инвестиции от Узбекистан в САЩ.
Казахстан пък подписа договори за 17 милиарда долара, които включват стратегическо партньорство в добива на критични минерали – уран, волфрам и редки земни елементи.
Само Boeing сключи огромни споразумения с три от държавните авиокомпании– Air Astana, Somon Air и Uzbekistan Airways, които предвиждат доставка на десетки самолети.
Широко отворена врага
Макар голяма част от западните медии да се опитаха да омаловажат визитата на азиатските републики с желанието на Тръмп да си осигури редки метали на фона на ограничения внос от Китай, който бе договорен по време на срещата му със Си Цзинпин в Южна Корея, резултатът от срещата във Вашингтон е много по-знаков. Вярно е, че голямата цел на американския президент е да реиндустриализира САЩ, засилвайки инвестициите отвън и разширявайки пазарите за американските компании. Но заедно с това, Тръмп успя да позиционира САЩ там, където Байдън толкова време не успя. Широкото отваряне на вратата, което Тръмп стори към Централна Азия, го позиционира като основен икономически и стратегически конкурент на Русия и Китай в регион, който досега беше изцяло под техен монопол.
Сирийският обрат: от враг до партньор
Само дни по-късно, Белият дом стана сцена на още една историческа среща – първото посещение на сирийски президент от 1946 г. насам.
Ахмед ал Шараа, бивш командир на Ал-Кайда, днес е новият лидер на Сирия, който само за година след падането на режима на Асад успя да позиционира много добре страната в международен план. Отиде първо при Путин, видя се после с Тръмп по време на пролетното му посещение в Близкия изток, а срещата на турския президент Ердоган в Овалния кабинет преди месец, без съмнение е подпомогнала историческото посещение на сириеца. Затова и не е изненадващо, че на разговорите тези дни е присъствал и турският външен министър Хакан Фидан.
Дългосрочният мирис
Много от медиите акцентираха върху момента с личния парфюм, с който Тръмп дари сириеца и последвалите реплики, в които американският президент го увери, че ще изпрати и на жена му, а после го пита: Колко жени имате? Когато Шараа отговори – една, Тръмп се засмя и читосърдечно призна, че в този район винаги има изненади. Но извън тези шеги, зад сцената се случи нещо много по-значимо.
Санкциите падат
САЩ временно отмениха санкциите срещу Сирия, включително части от т.нар. „Caesar Act“. Сирия пък увери, че се присъединява към международната коалиция срещу Ислямска държава, разбира се, с подкрепа от Вашингтон.
Дори се заговори, че започва обсъждане на включването на Сирия в „Авраамовите споразумения“, което би означавало нормализиране на отношенията с Израел.
Суперлативите, с които Тръмп изпрати и Токаев, и Шараа, недвусмислено показват новия световен ред, в който САЩ печелят все по– голямо предимство пред Русия. Америка се завръща в Централна Азия и Близкия изток не с оръжие, а с инвестиции, технологии и дипломатически формати.
Докато Путин тъпче в Украйна, Вашингтон превзема територии на влияние, които Москва дълго смяташе за свои. Русия губи стратегически позиции, а възстановяването им изглежда все по-малко вероятно.
Новата роля на Турция
А в тази нова архитектура, Турция играе ролята на геополитически мост. Президентът Ердоган успя да се наложи като ключов играч – едновременно член на НАТО, посредник в Близкия изток и съсед на Русия. В променената международна конфигурация, страната става все по-важен и стратегически съюзник на Вашингтон. Предстои да видим дали ще се позиционира и като коректив.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
