През далечната хиляда осемстотин деветдесет и девета година една шестдесет и пет годишна жена застава пред рупора на нов и непознат за времето си апарат, наречен фонограф, за да запише своя глас върху въртящ се восъчен цилиндър. Преди да запее, тя произнася на английски език спокойни и ясни думи, с които заявява своето име и допълва, че е родена на остров Флиндерс и се явява последният останал жив тасманиец. Последвалите песни се оказват древни мелодии, които нейният изчезващ народ е пеел в продължение на десетки хиляди години сред равнините и крайбрежията на Тасмания. Този крехък запис успява да улови звука на цяла една цивилизация, чиито езици и традиции биват системно заличени през деветнадесети век. Днес тези архивни звуци продължават да съществуват и да вълнуват човечеството, благодарение на смелостта на една жена да изпее онова, което никой друг на планетата вече не е помнел.
Черната война и системното етническо прочистване на острова
За да се разбере огромното историческо значение на това дело, трябва да се погледне към трагичната съдба на коренния тасманийски народ палава, населявал тези земи в продължение на тридесет и пет хиляди години преди пристигането на британските колонизатори. В началото на деветнадесети век започва период на жестоки сблъсъци и умишлено насилие, останал в историята като Черната война, който съчетан с непознатите дотогава европейски болести намалява коренното население от няколко хиляди до по-малко от двеста души. Малцината оцелели биват насилствено депортирани на ветровития остров Флиндерс в лагер, наречен Уайбалена, където хората бавно губят желание за живот, откъснати от своята свещена земя. Именно в това изчезващо и събрано от различни езикови групи общество през хиляда осемстотин тридесет и четвърта година се ражда малката Фани. Като дете тя попива естествено песните на старейшините, без изобщо да подозира, че се превръща в единствения пазител на едно огромно и вековно културно наследство.
Жестокото детство и битката за признаване на идентичността
Животът на момичето се превръща в низ от изпитания, след като на петгодишна възраст е отнета от родителите си, за да работи като прислужница в дома на религиозен инструктор, където получава английското си име и бива подлагана на физически наказания. Години по-късно Фани се омъжва за англичанин и двамата изграждат свой дом в храсталаците извън Хобарт, където тя отглежда единадесет деца, цепи дърва и се занимава със земеделие. Когато през хиляда осемстотин седемдесет и шеста година умира нейната съвременничка Труганини, правителството официално я обявява за последния тасманиец, напълно игнорирайки съществуването на Фани. Това предизвиква жесток и унизителен публичен дебат, при който учени изследват косите и черепа на Фани в опит да докажат, че тя не е чистокръвна, просто защото нейният достоен и интегриран начин на живот не се вписвал в колониалния разказ за изчезването на нейния народ.
Възкресяването на езика чрез уловените в миналото звуци
Восъчните цилиндри на Фани Кохрейн Смит днес се съхраняват в музеите в Мелбърн и Хобарт, като се превръщат в безценен източник за съвременните лингвисти и изследователи. В момента местната аборигенска общност в Тасмания полага огромни усилия да реконструира своя изгубен език, наречен палава кани, като сглобява речници и граматични модели именно на базата на тези сто и двадесет и пет годишни записи. Фани не е била учен или архивист и е пяла просто защото тези песни са били част от нейната същност, но нейното търпение пред фонографа оставя незаменима следа за бъдещите поколения. През шума на времето и пукането на старата технология днес все още се чува дрезгавият и силен глас на една жена, която отказва да бъде заличена от историята и продължава да учи своите наследници на езика на предците си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
