Стотици бебета тарантули, натъпкани в разноцветни сламки за пиене. Над 230 огромни паяка, скрити в куфар на летище. Мъж с подозрително издут корем, който се оказва облепен с живи тарантули. Това не са сцени от филм на ужасите, а действителни случаи от един процъфтяващ нелегален бизнес, който заплашва едни от най-необикновените създания на планетата.
Тарантулите отдавна разделят хората на два лагера. Едни изпитват ужас само при вида на осемте им очички и косматите крака с прибиращи се нокътчета. Други ги намират за очарователни и са готови да платят сериозни суми, за да притежават най-редките екземпляри.
Но именно тази необичайна привлекателност може да се окаже пагубна за паяците.
Защото колекционерите вече не се задоволяват с един или два любимеца. Някои събират десетки, дори стотици различни видове, а търсенето превръща дивите тарантули в доходоносна плячка за контрабандистите.
„Събират ги като покемони – искат да хванат всички“
„Хората колекционират паяци малко като покемони – искат да ги хванат всичките“, казва Алис Хюз, доцент по биология в Университета на Хонконг.
Сравнението съвсем не е случайно. Тарантулите се срещат в изумително разнообразие от цветове и шарки. Някои са почти черни, други имат яркосини крака, а трети сякаш са изрисувани с геометрични фигури.
Всеки вид предлага нещо различно. И за запалените колекционери притежаването на рядък екземпляр се превръща във въпрос на престиж. Според Крис Хамилтън, асистент-професор в Университета на Айдахо, интересът към отглеждането на тарантули като хоби започнал да се засилва особено много през първото десетилетие на XXI век.
Днес в специализираните интернет форуми не е необичайно ентусиасти да се хвалят с колекции от над 100 вида.
„Тарантулите са обаятелни организми“, обяснява Хамилтън. Според него именно способността им да привличат вниманието ги прави прекрасен начин да се образова обществото за природата.
За съжаление същото любопитство подхранва и незаконната търговия с тях.
От панаирите до контрабандните пазари
Джаки Пийлър познава тарантулите от повече от 40 години. През кариерата си се е грижила за различни безгръбначни в зоологически градини и музеи.
Преди около 25 години организирала пътуваща образователна програма, с която показвала паяците по фестивали, търговски центрове и други обществени места.
Изваждала тарантулите от кутиите им и ги представяла пред любопитната публика.
Хората се възхищавали на косматите им крака и почти анимационните им изражения.
„Когато хората могат да видят нещо, което вероятно никога няма да срещнат в природата, се създава силна връзка“, казва Пийлър, която днес ръководи центъра за грижи за животни в Музея на науката в Бостън.
Според нея насекомите и другите безгръбначни имат удивителната способност да предизвикват едновременно страх и възхищение.
Днес обаче Пийлър вече не подкрепя демонстрациите по стария начин.
Тя смята, че животните трябва да имат възможност да се скрият от тълпата, когато пожелаят, вместо непрекъснато да бъдат излагани пред погледите на хората.
Но дори когато стоят скрити в убежищата си, тези създания продължават да привличат огромен интерес.
А с него идва и тъмната страна на човешкото любопитство.
Паяци в рамки вместо домашни любимци
Колкото и странно да звучи, желанието да отглеждаш тарантула вкъщи може вече да не е най-важната причина за международната търговия с паякообразни.
Проучване, публикувано през 2023 г. в научното списание Frontiers in Arachnid Science, установява, че поне 43% от отчетените в изследваните американски търговски данни паякообразни не са предназначени за домашни любимци.
Те се използват за научни изследвания, образование, сувенири, декоративни изделия, а в някои случаи и за традиционна медицина.
Особено бързо се разраства пазарът на сувенири.
Тарантулите могат да бъдат убивани, изсушавани, препарирани и поставяни в рамки, за да украсяват нечия стена подобно на колекционерски пеперуди.
Други попадат в декоративни предмети или колекции.
Това превръща красивите и необичайни паяци в стока, която може да се продава дори на хора, нямащи никакво желание да гледат живо животно.
Стотици бебета тарантули в сламки за пиене
Незаконната търговия с диви животни започва да се разраства особено силно през 70-те и 80-те години на миналия век.
По същото време отглеждането на тарантули като домашни любимци постепенно печели популярност.
С увеличаването на търсенето се развива и законният бизнес с паяци, размножавани в контролирани условия. Но според Джаки Пийлър нелегалният пазар вероятно се разширява по-бързо.
Причината е проста – законната търговия изисква разрешителни, спазване на правила, време и пари.
Контрабандистите заобикалят всичко това. А интернет прави срещата между продавачи и купувачи по-лесна от всякога.
Историите за начините, по които се пренасят паяците, понякога звучат направо невероятно.
През 2010 г. германец изпратил стотици малки тарантули чрез американската пощенска служба.
За да ги скрие, поставил животните в разноцветни пластмасови сламки за пиене.
Така всяка сламка се превърнала в миниатюрен контейнер за жив паяк. Случаят показал колко лесно могат да бъдат транспортирани малки безгръбначни, без да предизвикат подозрение.
Куфар с 230 тарантули на летището
Още по-зрелищен случай бил разкрит през декември 2021 г. на международното летище „Ел Дорадо“ в Колумбия.
Властите задържали двама души, които се опитвали да пренесат повече от 230 тарантули към Европа.
Всички паяци били скрити в един куфар.
Подобни количества представляват сериозно изпитание за митническите служители, защото контрабандните животни могат да бъдат пакетирани в изключително малки пространства.
Но следващата история надминава дори този случай.
Мъж облепил корема си със стотици живи паяци
През ноември 2024 г. служители на летище в Перу забелязали пътник с необичайно оформен корем.
Мъжът изглеждал така, сякаш под дрехите му има нещо обемисто.
При проверката станало ясно, че около тялото си носи два пристягащи пояса, към които били прикрепени множество найлонови пликове с цип.
В тях имало стотици живи тарантули.
Според разследващите мъжът вероятно се опитвал да изнесе паяците от Перу към Южна Корея.
Тази абсурдна на пръв поглед схема показва колко изобретателни могат да бъдат контрабандистите и колко трудно е да се установят всички канали за незаконен превоз.
За разлика от големите бозайници или птици, паяците могат да бъдат скрити в дрехи, багаж, пощенски пратки и предмети, които изглеждат напълно безобидни.
Някои тарантули живеят 30 години, но се размножават бавно
Истинската трагедия е, че много от тези паяци не могат лесно да бъдат заместени в природата.
„Тарантулите са особено уязвими към бракониерството, защото живеят дълго – някои достигат 30 години – а женските започват да се размножават късно и не го правят често“, обяснява Крис Хамилтън.
Според него именно продължителният им жизнен цикъл прави възстановяването на популациите изключително трудно.
Ако възрастните женски бъдат изловени, може да минат години, преди техните места в природата да бъдат заети от ново поколение.
А междувременно унищожаването на местообитанията и климатичните промени допълнително влошават положението.
Особено уязвими са видовете, които се срещат само на малка територия.
Хамилтън посочва някои тарантули от рода Poecilotheria, обитаващи Индия и Шри Ланка.
Те имат ограничено разпространение и могат да бъдат застрашени от изчезване при продължаващ натиск върху популациите им.
Продавали син паяк, преди науката да знае, че съществува
Една от най-удивителните истории е свързана с тарантула в невероятен електриковосин цвят.
В продължение на години тя се продавала под търговското название „Electric Blue Tarantula“ – електриковосиня тарантула.
Но имало една съществена подробност. Паякът все още не бил официално описан от науката.
Едва през 2023 г. изследователи публикували научното описание на вида Chilobrachys natanicharum, открит в Тайланд. Дотогава животното вече било добре познато на част от търговците и колекционерите.
Карол Фукушима, изследователка на тарантулите от лабораторията Bisons към Университета на Турку във Финландия, посочва този случай като пример колко големи могат да бъдат пропуските в научните данни.
Паяците могат да попаднат на международния пазар, преди учените да са установили точно къде живеят, колко са на брой и дали са застрашени.
Това затруднява дори определянето на реалните последствия от търговията.
Повече от 1000 вида, но кой ги пази?
В света са известни поне 1000 вида тарантули.
Според специалистите съществуват и други, които все още не са открити или са погрешно определени от търговците.
Алис Хюз предупреждава, че една от основните пречки пред опазването им е липсата на надеждна информация за техните местообитания, численост и промени в популациите.
Това означава, че често е трудно дори да се оцени колко животни се изваждат от природата и какви щети причинява това.
Международната търговия с определени защитени видове се проследява чрез Конвенцията CITES – международното споразумение, което регулира търговията със застрашени представители на дивата флора и фауна.
Проблемът е, че обхванатите от нея видове тарантули са само малка част от всички, които се продават.
„Много от тях се продават и транспортират без разрешителни или документи чрез практики като „brownboxing“ – когато екземплярите се изпращат незаконно, обозначават се погрешно или се представят като стоки, които не са диви животни, за да се избегне засичането им“, обяснява Фукушима.
Тя допълва, че объркването в имената и неправилното разпознаване на видовете допълнително замъгляват истинските мащаби на търговията.
Красотата може да се превърне в смъртна присъда
Специалистите предупреждават, че не само търсенето е проблем.
За разлика от големите бозайници и харизматичните птици, паяците рядко се радват на обществена симпатия.
Затова е трудно да се осигурят средства за изучаването и защитата им.
„Известно е, че популярността на даден вид играе значителна роля за привличането на финансиране и подкрепа за научните изследвания и опазването му“, казва Фукушима.
Но паяците често предизвикват страх или отвращение.
„За съжаление паякообразните и другите безгръбначни обикновено не се възприемат от широката общественост като привлекателни или важни“, обяснява тя.
Според изследователката арахнофобията и недостатъчните познания за природата поддържат широко разпространеното отрицателно отношение към тези животни.
Това е особено несправедливо, защото тарантулите изпълняват важна роля в екосистемите.
Те регулират числеността на насекомите и самите те служат за храна на по-големи животни.
Ако изчезнат, последствията няма да се ограничат до липсата на няколко красиви екземпляра в природата.
Те могат да нарушат равновесието в местообитанията, от които са част.
Ще изчезнат ли, преди да ги опознаем?
Най-големият парадокс е, че създания, от които толкова много хора се страхуват, може да бъдат унищожени от други, които ги обожават.
За едни тарантулата е чудовище с осем крака. За други – живо бижу, което непременно трябва да притежават.
Но и в двата случая животното рядко получава правото просто да съществува в естествената си среда.
Учените предупреждават, че незаконното излавяне, загубата на местообитания и климатичните промени могат да доведат някои видове до изчезване още преди да бъдат достатъчно изучени.
А това би означавало човечеството да загуби създания, чиито особености, поведение и значение за природата дори не е успяло да разбере.
Защото в света на покемоните можеш да събереш всички герои. В истинската природа обаче, когато изчезне последният паяк от даден вид, няма бутон за нова игра.
