Четвъртък,

Най-късно през май ЕС ще започне преговори със Скопие и Тирана

От: Бойчо Дамянов -
A
A
A

Ведран Джихич е един от водещите австрийски и европейски експерти по Югоизточна Европа и Балканите. Старши научен сътрудник е в Австрийския институт за международна политика (OIIP), преподавател във Виенския университет, научен сътрудник към университета „Джон Хопкинс" във Вашингтон. В интервю за "Стандарт" той коментира европейските перспективи пред Северна Македония и Албания.

 

Бойчо Дамянов, Виена, специално за "Стандарт"

 

 

 

 

- До къде стигнаха нещата по започването на преговори със Северна Македония и Албания за членство в ЕС?

- На срещата на високо равнище на ЕС през октомври 2019 г. по инициатива на Франция  с поддръжката на Нидерландия и Дания преговорите бяха блокирани. От тогава сред европейските експерти, които са разделени на два лагера, се водят оживени обсъждания и спорове. Едните считат, че тези страни не са нужни на ЕС и процесът на приемане на нови членове трябва да се прекрати. Другите твърдят, че трябва бързо да се направи нещо за раздвижване на процеса и за изпълването му с ново съдържание. На тази тема бяха написани куп доклади и работни записки до ЕК от различни групи и организации.

- Кои групи и организации?
-Такива като European stability initiative, Balkans in Europe advisory group, а също и различни местни инициативи и групи.

Трябва да отбележа, че в самите Северна Македония и Албания обществеността все повече се настройва скептично по отношение на влизането в ЕС. Станаха и някои остри политически трусове, особено в Северна Македония, където в началото на януари правителството на Зоран Заев си подаде оставката. Той спечели изборите с обещанието страната да влезе в НАТО и да започне преговори за присъединяване към ЕС, но второто не се се получи. Това беше изпреварващ ход, който цели на предсрочните парламентарни избори, насрочени за 12 април, той отново да се добере до властта.

- Споменахте влизането в НАТО?
- В това отношение правителството на Заев успя да "удържи" своето обещание. Неотдавна македонският парламент ратифицира договора с НАТО, откриващ пътя към присъединяването, което вероятно ще бъде обявено на поредната среща на високо равнище.

По отношение на преговорите с ЕС нещата се задържаха и изостриха поради разтягането във времето. По инициатива на Франция и на още няколко страни, в т.ч. и Австрия, бе решено да се допълни и усъвършенства методиката за приемане на нови членове в ЕС. Неотдавна, в началото на февруари, ЕК я утвърди. Най-важното изменение е, че страна, която вече е започнала преговорите, може да бъде върната назад и по тези глави, които вече са затворени. Ако обстоятелствата са се влошили, затворените глави могат да бъдат отворени отново. От друга страна, ако страната-кандидат се старае, тя може да получи като награда преждевременен достъп до съответни програми за финансиране. Но ако се отпусне, може да бъде върната назад. Има три раздела глави, като първият е фундаменталният – там влизат законодателната система и правосъдието. Този раздел се отваря в самото начало на преговорите и се затваря последен. Друго нововъведение е, че отделните страни членки на ЕС получават възможността да влияят по-активно върху процеса на преговорите, включително, че биха могли да го прекъснат.

- Какво наложи тези поправки?
.Тези по-строги правила бяха приети като компромис по отношение на Франция, която настояваше за повишаване на изискванията към страните-кандидатки.

. Как биха повлияли тези промени на по-нататъшното разширяване на ЕС?
- За Северна Македония и до сега беше трудно да изпълни критериите за членство, така ще си остане и за в бъдеще. Въпросът беше да се намери начин да започне някакво движение. Веднага след приемането на новите правила миналата седмица и във Франция и в Нидерландия започнаха обсъждания и Макрон заяви, че ако Северна Македония и Албания започнат да изпълняват условията, то той е готов да отмени своето вето.

- Какво да очакваме в близкото бъдеще?
- През март в Брюксел ще се състои среща на външните министри и държавните глави. Някои страни, като Германия, предлагат да се използва тази възможност и да се даде зелена улица за преговорите. Но тази вероятност е малка. По-скоро това би могло да стане на загребската среща на високо равнище на 6-8 май, на която ще се обсъждат Западните Балкани. Там ще бъдат и Макрон и Меркел. А на 9 май в Дубровник ще се състои голяма конференция на тема "Бъдещето на Европа", където ще присъстват и всички участници в загребската среща. Македонското ръководство много се надява след едногодишното забавяне най-после в Загреб или в Дубровник да бъде дадено съгласието за започване на преговорите.

-Тогава какво значение има дали ще започнат през март или през май?
- Има значение за Заев, тъй като през април в Северна Македония ще се проведат извънредни парламентарни избори и ако ЕС даде зелена улица за преговорите през март, това ще се отрази благоприятно на неговата предизборна борба.

- Кога се очаква Северна Македония да влезе в НАТО?
-Парламентът вече е ратифицирал договора. Сега се чака поредната среща на НАТО, за да бъде обявено приемането, което ще бъде формална процедура.

- Как се развиват нещата около Сърбия и Косово?

-Този въпрос е значително по-сложен. Напоследък нещата са в застой и нищо не се прави. Вече има назначени двама американски специални представители по Сърбия и Косово – първият е посланикът на САЩ в Германия, който преговаря от името на президента Трамп, вторият е Метю Палмер, който е служител на държавния департамент. Очаква се в най-скоро време ЕС също да определи свой специален пълномощник по този регион – Босна плюс Сърбия и Косово. Има слухове, че може да бъде Мирослав Лайпшак, министърът на външните работи на Словакия, чийто мандат скоро приключва. Но времето за започване на преговорите все още не е определено.

- Какво затруднява преговорите?
-Ситуацията се усложни, след като в Косово бе създадено ново правителство начело с Албин Курти. Той е друг калибър, друга величина в сравнение с досегашния премиер Хашим Тачи, противопоставя се по-силно на Вучич и е по-труден за манипулиране от страна на Сърбия. Затова процесът буксува и няма никакво раздвижване. И двете страни заявяват, че преговорите трябва да бъдат възобновени, но засега не е ясно при какви условия. Сърбия настоява да бъдат отменени митата. Курти заявява, че е готов да ги отмени, но настоява за реципрочност – Сърбия също да отмени всички препятствия, които е въвела за Косово.

. Каква е Вашата прогноза?
-Не мисля, че в скоро време нещо ще се промени. През април в Сърбия предстоят парламентарни избори и въпреки че се очаква Вучич да ги спечели, в страната има натрупани много вътрешни проблеми, които трябва да бъдат решавани с преимущество, което значи, че и в бъдеще косовският въпрос ще остане на заден план без перспективи за положително развитие. Кризата в региона ще се задълбочава и поради това, че се добави и изострилият се съвсем наскоро босненски въпрос. Милорад Додик и парламентът на Република Сръбска с поддръжката на Белград приеха резолюция, в която открито и настъпателно обявиха своето искане за отделяне от Босна. Малко след това конституционният съд на Босна обяви резолюцията за незаконна. Т.е назрява още един сериозен конфликт, който усложнява допълнително и без това не особено стабилната обстановка в региона.

-Освен ЕС и НАТО, интерес към тези страни проявяват и Русия и Китай и Турция…

- Безспорно Русия и Китай провеждат своя политика на Балканите и Сърбия ги поддържа. Тя не крие, че успоредно с евроинтеграцията иска да съхрани своите добри отношения с Русия, а това в много аспекти не е по вкуса на ЕС – най-вече в областта на външната политика и на санкциите. Русия от своя страна отвръща със същата откровена политика и поддържа Сърбия по отношение на Косово и Република Сръбска. Китай търси начини за прокарване на своите икономически интереси най-вече в областта на инфраструктурата.

Затова Вучич е така смел в своите заявления – ако не се харесваме на ЕС, имаме алтернатива на изток с Русия и Китай. И може би с тях нашият икономически ръст и развитие ще са по-успешни отколкото с ЕС. Унгария вече показа, че такава политика е напълно възможна.

- Означава ли това, че Еврокомисията ще пречи и ще настоява да се намалят контактите с Русия и Китай?
- В открит текст те не го казват, но го прикриват зад разни условия и изисквания. Когато става дума за строителство на жп линии и автомагистрали с Китай, ЕК заявява, че не съответстват на екологичните и технически стандарти и норми на ЕС или нещо от този род. И че условията на конкурсите са неправилни, че сред местните доставчици и власти имало корупция и т.н..

ЕК така или иначе счита Русия за свой враг и определя нейната политика на Балканите като антиевропейска. Все по-често го аргументира с участието на Русия във войната в Сирия срещу терористичните групировки на страната на Асад. Това ясно показва, че вече са програмирани и бъдещите конфликти, в т.ч. и в енергийния сектор, ако вземем газопровода, който трябва да свърже "Турски поток" с ЕС. ЕК ще се стреми преди всичко да пречи на дейността и на инициативите на Русия на Балканите както в икономическата, така и във външнополитическата сфера. Затова ЕС и отглежда свои елити в тези страни, като Заев в Северна Македония, за да провеждат съответната правилна политика.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички