Гърция въвежда по-строг електронен контрол върху млякото и месото – от производството и преработката до крайния продукт в търговската мрежа. Целта е да бъде проследяван произходът на храните и да се ограничат практиките, при които продукти с вносни суровини се представят като гръцки.
Темата вече е обсъждана с Независимата служба за публични приходи на Гърция (AADE), съобщава Agronews. Първоначално вниманието е насочено към нетрайните продукти, като специален акцент е поставен върху фактурирането на мляко на прах.
Електронна следа от фермата до магазина
В основата на новия модел ще бъдат електронната товарителница и системата „Артемис 2“. Идеята е да се създаде непрекъсната електронна следа за движението на продукцията – от фермата, през преработвателното предприятие, до готовия продукт.
Чрез електронните документи ще може да се сравнява количеството мляко, постъпило за преработка, с количеството готова продукция, която излиза на пазара.
Предвижда се всеки продукт, напускащ преработвателното предприятие, да получава електронен баркод и информацията да се въвежда в база данни. Така ще може да се проверява дали произведените количества съответстват на използваната суровина.
„Ще се сравнява колко кода е издала преработвателната единица спрямо количеството гръцко мляко, което е внесла“, посочва Христос Цопанос.
Целта е гръцкото мляко да бъде ясно обозначавано като такова, докато при вносната продукция да се посочва обозначението „ЕС“.
Проверяват и месото
Подобна система се обсъжда и за месото. Причината е значителният дял на вносната продукция на гръцкия пазар.
По данни, представени по време на обсъжданията, около 85% от месото, което се консумира в Гърция, е вносно. Именно затова проследяването на произхода се очаква да бъде ключова част от новия контрол.
Мерките трябва да дадат възможност да се установява по-лесно дали продуктите, които достигат до магазините и ресторантите като гръцки, действително са произведени от гръцка суровина.
40 дни за новия формуляр
AADE е определила 40-дневен срок за окончателното оформяне на формуляра, в който ще се декларират необходимите данни. Целта е документът да бъде готов до Коледа.
Засилването на контрола идва на фона на спад в производството на овче мляко. За първите седем месеца на годината са произведени около 540 000 тона, при 580 000 тона за същия период на предходната година.
По-малкото предлагане вече се отразява върху цените. По данни на Цопанос изкупната цена на овчето мляко е достигнала около 1,90 евро за килограм.
Това оказва пряко влияние и върху производството на фета, за която млякото е основният разход. При запазване на сегашните цени на суровината цената на сиренето може да достигне 15–16 евро за килограм на едро, при около 12–13 евро в момента.
По-високите цени вече променят и потреблението, като част от клиентите се насочват към по-евтини бели сирена.
Възстановяването на стадата ще отнеме време
Увеличаването на производството на овче мляко няма да стане бързо. Възстановяването на стадата може да се осъществи чрез задържане на повече агнета или чрез внос на животни.
При това обаче трябва да се отчитат породите и характеристиките на млякото, предназначено за производство на фета.
Друг проблем са заболяванията по животните. Цопанос коментира и въпроса за ваксинацията, като посочва, че определени решения биха могли да окажат влияние върху статута на фетата.
Според него това прави още по-важни превенцията, наблюдението и контролът върху заболяванията по животните.
Очакванията са гръцката хранителна индустрия да навлезе в нов етап след 2029 г., когато се очаква да бъдат завършени голяма част от настоящите инвестиции в сектора.
