Като се съберат казаните от американските и израелските представители думи за атаката срещу Иран, изглежда, че целите ѝ са да нанесат максимални щети на стълбовете на властта на страната, по-специално на ядрените и ракетните ѝ програми и Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР).
Крайната цел обаче, както многократно е изразявал поне Доналд Тръмп, е да се проправи път за народно въстание, което би помело водения от духовници режим, управляващ страната в продължение на 47 години. Тръмп представи опустошителното нападение като уникален шанс за народа на Иран да „си върне правителството“.
Смяната на режима изглежда е по-скоро стремеж, отколкото план, оставяйки много на случайността и фактори, които ще бъде трудно за всеки от настоящите протагонисти да контролира или дори да предвиди, пише The Guardian в свой анализ, предава "Вести".
Това са четири широки сценария, които експертите казват, че са възможни резултати от тази нова война в Близкия изток. Те са класирани не по вероятност, а в низходящ ред на тяхната миролюбивост, от подреден, доброкачествен преход към кървав хаос.
Бързият преход
Това е мечтаният сценарий на лидерите на САЩ и Израел, които предприеха изненадващата атака в събота сутринта. Иранските въоръжени сили и Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) слагат оръжия, както изисква Тръмп, различните опозиционни фракции се обединяват и се съгласяват да сформират временно правителство, вероятно под ръководството на Реза Пахлави, изгнаният син на шаха, който управлява страната от 1941 г. до свалянето му от ислямската революция през 1979 г.
Докато се правят подготовки за избори, временното правителство ще предаде на САЩ остатъците от иранската ядрена програма, по-специално центрофугите и запасите от 440 кг високообогатен уран (ВОУ) на оттеглящия се режим, като същевременно се откаже от ракети с голям обсег. Това също така ще предостави на американските петролни компании лъвския пай от достъпа до иранския енергиен пазар.
Този сценарий е най-малко вероятен, казват анализатори. Историята показва, че когато диктатурите се сриват, те са склонни да бъдат заменени от нов авторитарен режим. Когато преходите се осъществяват чрез насилие, шансовете за демократичен резултат са още по-малки, а когато инструментът на прехода са бомби, пускани от 15 000 метра, вероятността е минимална.
Много малко вероятно е Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) да предаде оръжията си на враждебно население или на новодошло правителство, водено от монархисти, знаейки, че членовете му, доминирали страната толкова дълго, ще имат късмета да оцелеят след капитулацията си.
Пахлави е широко известен и е най-популярната опозиционна фигура, но много иранци не му вярват и се съмняват в демократичните му качества, помнейки жестокостта на диктатурата на баща му. Те не биха приели доброволно неговото лидерство.
Всяко ново светско временно правителство вероятно ще бъде обединено от споделен национализъм, което би го направило неохотно да се откаже от основите на геополитическата мощ на Иран.
Моделът Мадуро
При нападението на САЩ срещу Венецуела в началото на януари непокорният владетел на страната Николас Мадуро беше бързо отстранен и неговият заместник пое властта, обещавайки да бъде много по-охотен към сътрудничество с Вашингтон. Режимът остана на мястото си, но САЩ получиха голям дял от петрола.
Същият резултат след убийството на аятолах Али Хаменей в събота вероятно ще бъде повече от приемлив за Тръмп, който обяви готовност да преговаря с наследниците на покойния върховен лидер в рамките на режима.
Сценарият Мадуро, приложен към Иран, би изисквал избора на относително умерен лидер, който да замени Хаменей, като например бившия президент Хасан Рухани, или появата на прагматичен хардлайнер в духовното ръководство или в Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).
След нови преговори, новосътрудничещото ръководство би капитулирало, предавайки ядрената програма на Иран и приемайки строги ограничения върху ракетите му. То би подписало широки отстъпки за петрол и газ на американски компании. В замяна на капитулация пред исканията на САЩ и Израел, на режима би било позволено да оцелее и би му била дадена свобода да продължи потискането на несъгласието.
Това е другият сценарий, който би довел до бърз край на войната. Не е трудно да си представим ново иранско ръководство, предлагащо нови условия в интерес на оцеляването на режима, но е по-малко вероятно нов лидер да се появи с обещание за пълна капитулация.
Нови разговори с администрацията на Тръмп биха могли да доведат до компромис, някъде между неподчинение и капитулация, с който и двете страни биха могли да живеят, за да сложат край на войната. САЩ биха изтеглили силите си и биха оставили Израел като изпълнител на всяко споразумение, с пълна свобода да бомбардира, ако сметне, че новото иранско правителство се е отклонило от поетите ангажименти.
Режимът устоява на бурята
В тази версия оцелелите от бомбардировките биха се скрили, изстрелвайки ракети и дронове, когато могат. За върховен лидер ще бъде избран твърдолинеен духовник от типа на Хаменей или ще бъде избран политически слабак, който лесно се контролира от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC).
Останките от режима биха били окуражени от факта, че Тръмп е говорил за ограничена кампания от около четири седмици. Те биха могли основателно да очакват, че президентът на САЩ в крайна сметка ще обяви победа и ще изтегли своята „армада“, оставяйки Израел да продължи бомбардировките с намаляващи ресурси. Много анализатори виждат този сценарий като един от най-вероятните резултати.
В най-лошия вариант обаче ядрените и ракетните програми се изнасят по-дълбоко под земята и по-далеч от погледа на инспекторите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Фетвата на Хаменей срещу производството на ядрена бойна глава е отхвърлена и има надпревара за създаване на „бомба в мазето“, използвайки 440 кг високообогатен уран, достатъчен за производството на около десет бойни глави при допълнително обогатяване.
След многократни атаки, оцелелите лидери стигат до заключението, че бомбата е единствената гаранция за оцеляване. Опозицията е смазана с нарастваща жестокост, докато режимът на оцелелите става все по-подобен на Северна Корея: изолиран, параноичен и въоръжен с ядрено оръжие.
Гражданска война и хаос
В този сценарий силите на режима са прогресивно и силно изтощени от седмици бомбардировки от САЩ и Израел, които са решени, че Ислямската република не трябва да бъде оставена на едно място.
След дезертьорство на някои от ръководството на IRGC и обикновените членове на IRGC, протестиращите масово се връщат по градските улици, усещайки, че техният момент най-накрая е дошъл. Сепаратистки движения, представляващи малцинствата в Иран, хвърлят оръжие през границите, оставени отворени от американско-израелските атаки срещу гранични постове.
Азербайджанците са най-голямото малцинство в страната, но второто по големина, кюрдите – които съставляват между 5% и 10% от населението – исторически са били най-организираните и войнствени. Етнонационалистическите групи имат бази в регионалното правителство на Кюрдистан в Северен Ирак.
Съществуват и редица малки сепаратистки групи от балучи, които имат дълга история в борбата срещу режима в провинция Систан и Балуджистан в югоизточната част на страната.
С ожесточените конфликти в следвоенен Иран по границите, нестабилността ще се разпространи по етнически линии или съседните държави ще се опитат да се възползват от слабостта на Иран. В центъра, последователите на Пахлави ще заложат на монархистките претенции за власт, но ще бъдат разбити от други опозиционни групи, които се съпротивляват на режима от десетилетия и отказват да се откажат от визията си за бъдещето на Иран за завръщащите се изгнаници.
В този все по-хаотичен сценарий, 440-те кг високообогатен уран се превръщат в трофей, за който се води борба, потенциално с намерението да бъдат продадени в чужбина. Този най-лош изход обикновено не се счита за най-вероятния, но в никакъв случай не е невъзможен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
