Преди около 12 000 години пр.н.е., с края на последния ледников период, започва дълбока трансформация, която променя хода на човешката история. В Югоизточна Азия се появяват първите селища, което бележи края на номадския начин на живот и началото на уседналостта. Така постепенно започва и епохата на Неолита през 10-то хилядолетие пр.н.е.
Днес значителна част от археологическите следи и артефакти от този преходен период са открити в района на Шанлъурфа, в югоизточна Турция. Част от тях бяха представени в изложба и конференция на тема "Таш Тепелер", организирана от Турската агенция за насърчаване и развитие на туризма /TGA/, която се състоя в Софийския университет. Домакин на уникалното събитие беше Негово превъзходителство г-н Мехмет Саит Уянък, посланик на Република Турция у нас.
Прочети още: Светило на турската археология с лекция в СУ. Разкрива чудесата на Таш Тепелер
Това специално събитие изследва богатото историческо наследство на региона „Таш Тепелер“, което включва известните археологически обекти Гьобекли тепе и Карахан тепе в Шанлъурфа, Турция.
Виж още: Светило на турската археология става автор на "Стандарт"
33 академични институции от целия свят са ангажирани с дейностите, които се провеждат в проекта "Таш Тепелер". Проектът беше започнат през 2021 г., като досега се радва на голям интерес. Това заяви Н. Пр. Г-н Мехмет Саит Уянък, Посланик на Република Турция в София, при откриването на лекцията.
"Нашата цел е да споделим с колкото се може повече хора, откритията, които се правят", каза още той.
Посланик Уянък акцентира върху добрата работа между български и турски археолози, като изрази надежда в бъдеще това партньорство да продължи добрите практики.
Проф. Неджми Карул, ръководител на Катедрата по праисторическа археология в Истанбулския университет и директор на проекта "Таш Тепелер" /Каменни хълмове/ направи хронологичен прочит на древното минало. Той представи как еволюира човечеството и какви следи се оставят в историята. Професор Карул разказа за едни от най-забележителните открития от Гьобекли тепе и Карахан тепе. 
Обществени сгради
Едно от първите неща, които грабват вниманието на повечето туристи са обществените сгради, които се намират от източната и южната част на комплекса в Карахан тепе.
Те имат вид на подслони/жилища със своите строителни техники и размери. Трудно е да се говори за стандартен размер и план при тези структури, които са построени в съответствие с наклоните на релефа и са добавени една към друга.
Прави впечатление наличието на малки по размер стоящи камъни вътре в конструкцията. С изключение на обелиските, всички находки в структурата са от битов характер. Каменни лодки, шлифовъчни камъни, хавани, чукалки и ръчни камъни представляват основните находки.
Четириъгълно планирани обществени сгради
Други впечатляващи сгради са четириъгълните обществени на Западния склон, които са построени в съответствие с наклона на хълма, прилежащи една към друга и образуващи тераси. Фактът, че тези структури са в съседство с, но не над монументалните структури с кръгъл план от предходния период, предполага, че те са били построени с осъзнаване на съществуването на предишните.
Някои от тези структури, които също имат внимателно изградени стени, имат запазена височина на стените до 4 метра. Двустъпковото полагане на платформата продължава по стената на сградата. Стандартно има Т-образни обелиски, разположени симетрично вътре в конструкцията. Орнаментацията на обелиските и релефите на ръцете и дланите върху някои от тях са забележителни. Освен това, в заведението могат да се видят внимателно подредени зони.
В тях могат да се видят цилиндрични каменни плочи на земята, ниши и каменни съдове, поставени в стените. Подовете на сградите са покрити с терацо или големи каменни плочи, съединени една с друга. Разбира се, че четириъгълните обществени сгради също са били запълнени съзнателно, след като са изпълнили функцията си.
Статуята на мъж
Безспорно една от находките в Карахан тепе, която предизвика голямо внимание е, най-голямата скулптура от неолита, изобразяваща човек и статуи на животни. По-късно беше открита и впечатляваща статуя на мъж с размери 2,5 м, вградена върху пиедестал и изобразяваща лице с реалистично изображение. Тя може да се счита за един от най-прекрасните примери на праисторическо изкуство в света. На същия обект археолозите се натъкнали и на скулптура на лешояд, поставена върху предната част на постамента. Те открили и каменни плочи.
Доц. Др. Даниела Стоянова, Ръководител на Катедрата по Археология на Софийския университет, закри конференцията с пожелания за още бъдещи проекти.
Изложбата ще бъде достъпна в СУ "Климент Охридски" до 14 май. След това ще може да бъде видяна на изложбата "Най-древните Чудеса на България и Турция", което Общество "Културно наследство" организира съвместно с посолството на Република Турция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
