Мъжът, който раздаваше понички на улицата, е на крачка от премиерското кресло
В едно слънчево октомврийско утро през 2013 година, усмихнат 60-годишен мъж стоеше на входа на метрото в Прага и раздаваше понички, увити в хартии, на които бе отпечатано името на партията му - АНО. Само след няколко седмици той щеше да излезе от луксозния кабинет на империята си „Агроферт“, за влезе за първи в парламента.
Така тръгна политическата кариера на Андрей Бабиш, който през годините преживя много радости и неволи, а днес е на крачка да се седне пак в креслото на министър-председателя.
Отначало го сравняваха с Берлускони. Заради милиардите, бизнеса и медиите му. После – с Орбан, с когото заедно критикуваха Брюксел. Днес го наричат чешкия Тръмп - заради новата патриотична вълна, тръгнала от Америка, която триумфално влиза в Европа през легендарния пражки Карлов мост.
Казват, че
като милиардер е свикнал да получава от живота това, което иска
А като политик работи така, че нещата да се случват бързо и ефективно.
"Само един идиот не може да проумее какво означава държавата да се управлява така, както се ръководи фирма. Това ще рече да се гони печалба и да се подпомагат слабите“, обича да казва Бабиш.
Родом е от Словакия, но има чешки паспорт. Веднага след края на комунизма основава компанията си, която бързо става лидер в химическата и хранително-вкусовата промишленост. Едни твърдят, че е заради картончето му Агент Буреш, други – че придобиването на пражкия клон на „Петримекс“ е отключило успеха. Трети – че баща му, дългогодишен дипломат, го е изстрелял в небето.
Мистерията около първия милион
остана заровена в миналото, но днешното му финансово състояние не е тайна за никого - почти 4,2 милиарда долара. Един от петимата най-богати в страната.
Макар неговата победа на парламентарните избори да бе предизвестена, Брюксел все още не се е отърсил от шока. Взимането на властта от евроскептик в Чехия и то с най-висок резултат, постигнат от партия за цялата чешка история, няма как лесно да се преглътне дори със захаросаната молдовска победа на вярната им Мая Санду. Особено когато горчилката е двойна.
Докато Бабиш поливаше успеха си с френското шампанско „Кристал“, Себастиан Льокорню счупи рекорда като премиер едва за 14 часа, а с оттеглянето си хвърли Франция в нова политическа криза. На всичкото отгоре само след седмици за ЕС идва нов проблем – Нидерландия, където Вандерс и крайнодясната му партия са недостижими в първото място на предсрочните избори.
И все пак,
Европа частично си отдъхна
след вота в Чехия. Двете най-опасни проруски партии не влязоха в парламента. Бабиш успокои топката като заяви, че няма намерение да излиза нито от ЕС, нито от НАТО. Няма да изостави чешката крона, но в същото време отрича да прави резки завои във външната политика. Но макар медиите да твърдяха, че готви правителство на малцинството, бизнесменът Бабиш показа, че може да смята и да реди политически схеми.
Към своите 80 депутати от "Действие на недоволните граждани" (АНО), той прибавя крайнодясната "Свобода и пряка демокрация" с 15 гласа и сформираното дясно движение "Автомобилисти за себе си", което се обявява против Зелената сделка, за да получи коалиция с мнозинство от 108 места в 200-местния чешки парламент.
Държавният глава Петър Павел, който преди служеше като генерал в чешката армия и оглавяваше военния комитет на НАТО, побърза да обяви, че ще свика консултации с всички партийни лидери, но няма да короняса нито един министър от коалицията, който е против ЕС и НАТО. Бабиш успокои, че постове ще взимат само експерти от малките партии в коалицията, но президентът прокара през медиите версия, че може да му откаже мандата.
Това, че Петър Павел не изгаря от желание да връчи папката именно на човека, с когото се конкурираха за президентския пост, е очевидно. Но проблемът не е толкова в ЕС и НАТО, колкото в Украйна. Опасенията му са, че коалицията на ANO с маргиналните евроскептични партии,
ще доближи страната до Унгария на Виктор Орбан и до Словакия на Роберт Фицо
А обещанието на Бабиш, че ще постави чехите на "първо място", само подсили съмненията му, че предстои отказ за продължаване на военната подкрепа.
Истината е, че милиардерът не е казвал, че ще я спре, а че не иска за това да се изразходват пари от държавния бюджет. Досущ като Доналд Тръмп. Като аргумент извади данни, че 9.34 млрд. евро държавни средства досега са отишли в подкрепа на Украйна. А почти цялата сума е била за интеграция на украинските бежанци, които са вече около 5% от населението на Чехия – най-високият дял в ЕС спрямо броя на жителите.
"Настоящото правителство забрави за хората и четири години говореше само за войната и Украйна", заяви Бабиш веднага след изборите, като даде да се разбере, че под въпрос е огромната програма за доставка на артилерийски снаряди, започната преди година и половина, която позволи на украинската армия почти да изравни артилерийската си мощ с руската.
Бабиш обяви смяната на курса с това, че предвижда парите за муниции да се раздават на чехите. Заяви, че слага край на строгите икономии на коалицията на предшественика му Фиала. И обяви новата програма, която стъпва на три елемента - помощи, включително месечно изплащане на 1000 крони (48 долара) на пенсионерите, намалени данъци за компаниите и лимит на цените на електроенергията.
В допълнение към по-големите инвестиции в инфраструктура за стимулиране на икономическия растеж, милиардерът поиска CEZ, най-голямата енергийна компания, да изкупи акциите на миноритарните си акционери и да стане отново изцяло държавна собственост. Така първият печеливш от победата на Бабиш стана ясен още на първия ден. Акциите на CEZ поскъпнаха с 2,5% и доближиха 17-годишния си връх. По този начин пазарната капитализация на компанията достигна 34 милиарда долара и я направи най-ценната листвана компания в източната част на ЕС.
Амбициозната програма на Бабиш
напомня в много отношения идеологията на МAGA и оформя новия нов вид патриотизъм по оста Унгария - Чехия - Словакия. Някои политолози стигат и по-далеч.
Те говорят за "възраждане на ядрото на бившата Австро-Унгарска империя", потънала в забрава. Твърдят, че в тези ключови страни от бившата държава протичат общи политически процеси, макар и с различна острота на лидерите, свързани с нарастване на евроскептицизма. И прогнозират, че в бъдеще борбата им с Брюксел ще се усилва като недоволството от сегашното състояние на Европейския съюз.
Според други анализатори обаче обяснението за това е малко по-различно. Те смятат, че по-скоро е налице присъствието на "призрака на Австро-Унгария". Припомнят, че Унгария, Чехия и Словакия са се борили за независимост още в имперските времена на своята история. Получили са възможност да създадат своя собствена държавност едва след Първата световна война, но след поражението на Третия райх са се оказали част от социалистическия блок, ръководен от Москва.
Тъй като втората половина на ХХ век се възприема от тях като време на загуба на суверенитет, след падането на комунизма те са смятали, че настъпва трети опит за изграждане на суверенни държави. Затова и през 90-те години са възприемали Брюксел като център, готов и способен да им помогне по този път (което обяснява и защо никоя не влиза в еврозоната). Сегашната ситуация в ЕС обаче засилва страховете им относно липсата на идентичност и връща "призрака на Австро-Унгария".
Призрак или приказка
съдбата на Чехия днес изцяло е в ръцете на Бабиш. А що се отнася до Австрия, изгубила отдавна славата като империя, днес тя преживява трудни финансови времена. Икономиката се движи с бавен темп, но рецесията вече е зад гърба й, както съобщи телевизията ОРФ. Страната се опитва да се сбогува с най-дългия икономически спад от края на Втората световна война.
Макар през 2023 година реалният брутен вътрешен продукт да се сви с 0,8 процента, а през 2024 година – с 0,7 процента, за 2026 година се очаква първи ръст от 0,8 процента.
Пътят към разцвета обаче ще е дълъг, защото, както обявиха водещите икономисти: 2020-те години заплашват да се превърнат за Австрия в „изгубено десетилетие“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
