Събота,

Биарицката спа-процедура на Г-7 не ги релаксира

От: Димитър Недков -
A
A
A

Дали не четем последните страници от историята на досегашния Световен ред? Това се питат след последната среща на Г-7 във френското курортно градче Биариц не само повечето анализатори, но и самите политици от глобален калибър.
Този път Голямата седморка дори не се опита да прикрие, че всъщност е твърде малка, за да се справи с изпълзелите от отворената вече кутия на Пандора кардинални за оцеляването на човешкия род проблеми. Никаква следа от традиционното самочувствие на властелини на света сред актуалните първи хора на седемте най-развити икономики в света. Самото откровение на мотото на тазгодишния форум “Борба с неравенствата”, обобщава тревожната констатация за проявяваното от десетилетие хронично късогледство на световните лидери при определяне приоритетите на един желано устойчив свят.
Колко ли умопомрачително ще да е било досегашното самодоволство на елитите, че да им се налага едва сега да поведат борба срещу неравенствата?!?

Съвременният капитализъм е деградирал

и унищожава сам себе си, чистосърдечно заяви президентът Макрон и в качеството си на домакин се възползва от правото си да допълни диагнозата: Самата демократична система е деградирала...
Каква болезнена откровеност и то точно сред клуба на либералните демокрации, известен с кодовото наименование Г-7. Никой от лидерите на САЩ, Великобритания, Германия, Канада, Италия и Япония не оспори французина, явно припомняйки си до какво беше довело едно фрапиращо неравенство между богопомазани и поданици в края ХVIII век именно по френските земи, кръстено от историята като – революция. Онази, сложила началото на края на тогавашния миропомазан Световен ред.

Балнеоложката слава на бискайското градче

Биариц донякъде подсказваше предтекста на избора за място за среща между хиперактивния Еманюел Макрон, безкрайно изморената Ангела Меркел, непредсказуемият Доналд Тръмп, екстравагантният Борис Джонсън, незабележимият Джъстин Трюдо, подалият оставка Джузепе Конти и хладнокръвният Шидзо Абе – носещите кръста на формата Г-7 към Голготата на все по-невъзможната днес глобална икономическа координация.
Светът яво спешно се нуждае от възстановителни спа-процедури след видимо нарушените общоприети рамки за намиране конкретни решения на големите предизвикателства, констатираха още след първите кадри на видеообмена от прословутия курорт и най-оптимистичните наблюдатели. Защото този път, прословутата, вдъхваща респект ритуалност на подобен род височайши срещи вместо увереност излъчваше потвърждение на нарастващата международна нестабилност.
Откъм морския бряг полъхваше усещането за прииждащите буреносни облаци на невиждано досега трансатлантическо неразбирателство.

Барометърът на обществените отношения

безкомпромисно подсказваше последствията от фаталността на резките климатични промени, превръщането на световната търговия в политически инструмент, споровете за международното данъчно облагане, отстъплението на човешкия род пред изкуствения интелект, криптовалутната заплаха за финансовия ред, иранската ядрена програма и не на последно място – психодрамата BREXIT, поставяща под съмнение бъдещето на Европейския съюз. Сякаш августовските вълнички в залива на Биариц една след друга отмиваха разпилените по пясъка стъпки на досегашните, крепящи устоите на света цивилизационни ценности.

Възможна ли е деескалация на напрежението

в разпадащия се на съставните си части глобален свят без на кръглата кралартуровска маса на Г-7 да седнат Русия и Китай, задаваха си откровенния въпрос дори самите участници в срещата, попарени само преди дни от откровението на президента Путин пред президента Макрон, че за Русия форматът Г-7 не съществува, ако Западът ще продължава да се брои за еднствен стожер на позакъсалата вече отвсякъде т.н. либерална демокрация. А настоящият мандарин на Поднебесната империя Си Цзинпин дори и не си прави все още труда да сподели личното си мнение за опитите на президента Тъмп да го учи на: Що е то световна търговия.
Единствен индийският премиер Наренда Моди намина към Биариц, колкото да напомни на големите играчи, че колкото и да е двустранен проблемът между Индия и Пакистан, хималайската играчка-плачка по въпроса за Кашмир си е доста опасна атракция в глобалния Дисниленд.
Но когато на френското крайбрежно летище изненадващо тихомълком се приземи самолетът на иранския външен министър – въпросителните окончателно се завъртяха около апокалиптичните версии на световния сценарий.
Ами ако към свещенната писменост на древноперсийската концепция за устройството на света иранците скоро добавят и няколко комлекта ядрени бойни глави ?!? – спогледаха се тревожно актьорите в тазгодишната пиеса “Г-7”, опитвайки се да отгатнат,

как ли ще се изписва на фарси думичката – компромис

в диалога между Изтока и Запада. Дори уверенията на домакина Макрон, че иранският първи дипломат е долетял по негова лична покана, основаваща се на дългогодишното ирано-френско партньорство в алхимичната лаборатория за разлагане на атома и търсенето на “философския камък”  на близкоизточните международни отношения, не успокоиха мнителността на колегите му около кръглата маса.
Не на последно място в дневния ред на Биарицката среща на върха следва да се отбележи и неадекватната реплика на тръгващия си от голямата политическа сцена председател на Европейския съвет Доналд Туск, че по-добре занапред да канят Украйна отколкото Русия при решаването на ребусите на Голямата игра в политиката.
Какво по-голямо доказателство за максимата, че полякът може и да напусне Полша, но “полският синдром” никога не напуска поляка, особено когато му се удаде случайната възможност да се произнесе по въпроса – дали Русия е част от Европа. Нищо чудно именно “големият европец” Туск да е подхвърлил огласената от получилия главната роля на президент в украинската политическа драма шоумен Зеленски, нескопосана откъм чувсто за хумор дори закачка, че Русия може да се върне в Г-7, само ако си посипе главата с пепел по “кримския въпрос”.

Неведоми са пътищата Господни за творението Му

населено с хора, наречено Свят, след като форум с досегашния авторитет на Г-7 приключва без заключителна декларация за постигнати съгласия по съдбоносни за света въпросителни с много неизвестни. Биарицката спа-процедура на глобалната политическа мисъл не доведе до разпускане на напрежението от натрупаната още в началото на ХХI-вия век умора в цивилизационната конструкция на глобалната архитектура на мирозданието. Темата за нарастващите неравенства между глобания елит и народите изключи релакса от терапията на изопнатите до крайност нерви на политическите лидери.
Когнитивният дисбаланс ясно очерта проблемите, свързани с паметта, езика, логическото мислене, възприятието, въображението и способността за вземане на решения от овластените днешни демиурзи на планетарната човешка съдба. Борбата за оставането на върха на властовата пирамида на политическите елити в този им вид постави под съмнение справедливостта като основополагаща демократична ценност.

Болката, че светът вече не е такъв

какъвто го искаме, тласна човечеството чрез революцията в комуникационните технологии към капаните на изкуствено създаваната и всеобхватно натрапвана виртуална реалност. Но дали си дава сметка днешният политически елит, че именно чрез тази виртуална реалност, един прекрасен ден някой силиконов франкенщайнов Биг Брадър, ще припомни на освирепялата тълпа, че когато се ражда човекът, първо крещи, стъпвайки на сцената, наречена живот. И за илюстрация би им пуснал клипчето с онази взривила парижките улици в края на ХVIII в. реплика на една, взела се твърде на сериозно в капризите си, кралица: “Като няма хляб, яжте пасти!”...

Като грижовен домакин

президентът Макрон сигурно е обиколил освободените от височайшите си гости от Г-7 лускозни апартаменти на прословутия “Hotel du Palais Biarritz”, за да провери дали някой от именитите му колеги не е забравил нещо от атрибутите, символизиращи властта му над хода на историята.
Ами ако Доналд Тръм е забутал в някое чекмедже от времето на Наполеон III табличката със ставките на новите мита за търговия с всемогъщата все още Америка? Или пък Борис Джонсън е мушнал под възглавницата секретната формула за излизане без сделка от Евросъюза? Недай си, Боже, Ангела Меркел да е скътала от самата себе си между салфетките на тоалетката истината за състоянието на германската икономика. Колко ли загадъчно биха изглеждали няколко японски йероглифа върху оризова хартия, предназначени за президента Путин относно предстояща евроазийска сделка на страната на изгряващото слънце със сибирската руска мечка? А да не говорим, ако италианският експремиер Джузепе Конти е хвърлил в кошчето разкъсания лик на коалиционния му демон Матео Салвини...
Още по-компрометиращи ще са следите по чашафите от мокрите сънища на свенливия канадец Трюдо след многозначителната, според непреходния балкански нрав, публична целувка на словенката Мелания Тръмп.
За всичко ще се погрижи домакинът Макрон на тазгодишната среща на върха на Г-7, недопускайки излизането наяве на компрометиращи глобалното задкулисие
нелицеприятности. А по пътя към Елисейския дворец навярно ще поразсъждава и върху двусмислието на отправения от френската преса намек, че генерал Дьо Гол не се става за един ден...

Но генералният въпрос, увиснал като дамоклиев меч

със страшна сила над седемте глави на елитарния формат Г-7 след балнеологичния уикенд в Биариц`2019 е: Ще се състои ли през следващата, предизборна за Доналд Тръмб 2020-та година, среща на върха в САЩ? И ако отговорът е положителен, следва още по-важния въпрос – в какъв формат?

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо
Аватар на автора

Огнян Петков

Защо някакви си екземпляри наричат претенциозно бълнуванията си "анализи" и ни губят времето да ги четем?

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички