Войната няма да свърши скоро, песимисти са Узлови
Нормандската четворка извоюва крехък мир след 16 безсънни часа в Минск, но снарядите в Донбас продължават да сеят смърт. 15 февруари е денят Х за Източна Украйна. Но местните хора, изтерзани от глад и бомби, гледат песимистично на обещанията за мир. Защо? "Стандарт" потърси отговорите сред жертвите на войната - останали без покрив или близки, докато Великите сили си играят на "Кой е по-по-най".
"Войната няма да свърши скоро", не бяха оптимисти и след срещата в Минск Лариса и Юрий Узлови. Те са руснаци, но са родени и откакто се помнят живеят в Донецк. Домът им вече е разрушен от снаряди и разграбен. Семейството е във Варна от ноември 2014 г., когато остава без покрив.
"Къщата ни е на 2 км от летището в Донбас, а фронтовата линия буквално минава през нашата улица", разказаха пред "Стандарт" имигрантите. "Първият снаряд уцелил 3-етажния им дом, а вторият направо изорал големия и хубав двор с беседка навън.
Осколка ударила в окото домашния любимец Уран
- хубава немска овчарка, а и му осакатила и едното краче. В голямото си мазе семейството криело от шрапнелите по 15-20 души, останали без дом.
"35 години работих като миньор, а сега останах без нищо", тъгува Юрий. Той е с два ордена - I и II степен за професионализма и тежкия труд. Фамилията има двама синове и дъщеря, както и 3 внучета.
Бомбата ги удря в 4 ч сутринта, само след няколко дни събират оцелялата покъщнина и с част от децата тръгват през Одеса, Констанца за Варна. Дъщерята и едната внучка обаче са останали там, в ада на войната. "В Донецка и Луганска област живееха 5-6 милиона, сега останаха 2 млн.", разказва семейството.
В Украйна Узлови са правили туристически бизнес
водили са децата на миньори на лагери в Кранево
у нас, сега вече нямат нищо. Навремето са взели апартамент във Варна, за да има къде да почиват с трите деца на море и това е вече техният дом.
Фамилията е включена в проекта за интегриране на имигранти на сдружение "Бизнес Агенция", което предоставя полезни социални услуги, психологически консултации на 160 граждани от трети държави с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция.
Депутатът Антон Киссе: Бесарабските българи се боят, че огънят е пред прага ми
- Г-н Киссе, как оценявате постигнатото в Минск споразумение за прекратяване на огъня и регулиране на конфликта?
- Оценявам го положително. Всички се надяваме да доведе до голям прогрес. Слава Богу, първата крачка е направена. Да се надяваме, че наистина от 15 февруари да се прекрати огънят и да започне мирният процес - да се изтеглят тежката артилерия и зенитните ракетни комплекси, също и да се обменят военнопленниците от двете страни. Само така ще може да започнат действията по стабилизацията на Донецк и Луганск.
- Кои са следващите стъпки?
- Ще трябва да започнат процесите на децентрализация на властта и да се проведат избори за местна власт в региона. Предвидено е участващите в сраженията да не бъдат преследвани от закона. Върховната Рада трябва да приеме специален закон за местното самоуправление на Донбас. Ако всичко върви благополучно, украинските граничари ще получат контрол върху границата с Русия до края на годината.
- Едно от условията е да се изтеглят незаконните въоръжени формирования от Донбас, но миналия път не се получи. Сега по-добри ли са шансовете за успех?
- Този въпрос внася напрежение. Предишния път в Минск бе подписано споразумение и започна прекратяване на военните действия, но не мина много време и ескалацията на напрежението започна отново и ситуацията стана кошмарна.
- Спешната дипломатическа мисия на Оланд и Меркел се породи от тревогата, че напролет може да избухне открита пълномащабна война между Украйна и Русия...
- Спешните действия на Европа трябваше да започнат доста по-рано и те щяха да дадат ефект. Всеки ден и всеки час загиват хора и положението става неуправляемо. Другото изключително важно нещо е, че тежки икономически кризи са надвиснали и над Русия, и над Украйна. Икономическите проблеми се отразяват и на ЕС - затруднени са търговските и финансови връзки между страните. Украйна е умерена и твърдо стои на своите позиции - единна и неделима Украйна, която да разполага с пълен контрол върху източните си граници. Когато успеем да овладеем границата си, мога да ви уверя, че няма да има повече страшни неща като проникване на въоръжени формирования и други подобни неща. Ще започне истинският процес на деескалация на напрежението.
- Българите от Бесарабския край как посрещат споразумението в Минск?
- Хората искат мирно регулиране на конфликта. "Мир! Мир! Мир!" - това непрекъснато ми казват. Страданията от жертвите и санкциите нарастват всеки ден. Българите приветстват усилията на Германия, Франция, Украйна и Русия и се молят да спре огънят. В този конфликт няма и не може да има победители и победени, затова нека Донбас се омиротвори и да тръгне напред.
- Имаше недоволство сред българите заради голямата мобилизация на мъжете в армията. Вие направихте поредица от срещи с властите и обществеността. Докъде стигнаха нещата?
- Най-големият проблем е, че властите не водят диалог с населението. Никой нищо не им обяснява на хората. Разбираемо е, че никой не иска да воюва. Държавата обаче си има закони и всеки гражданин е длъжен да ги изпълнява. Освен това българите в Украйна ги е страх военните действия да не стигнат и до техните градове. Нежеланието за мобилизация не касае само българите в Украйна, отклоняват се от военна служба младежи навсякъде в страната. Намират се и в София хора, които непрекъснато спекулират с настроенията на българите в Украйна и правят невероятни инсинуации. През вековете българите в този край са живели под властта на различни държави - Руската империя, Румънското кралство, Съветския съюз, а сега в Украйна. Минали сме през много етапи и винаги сме били лоялни и законопослушни граждани.
- Поддържате ли връзка с новото правителство на Бойко Борисов? Очаквате ли помощ от София?
- Идвам в София за срещи с външния министър Даниел Митов и Бойко Борисов. Имали сме добри контакти с всички български правителства досега. Ние сме украински граждани и използваме целия си ресурс на място. Ако България има възможност да помогне с каквото може на българите в Бесарабия, винаги ще го приемем с благодарност. И в Донбас също живеят българи - 7000 в Донецк и 2500 в Луганск. Установяваме начини за доставка на хуманитарна помощ за тях.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
