На 8 май, когато Европа гордо празнува победата над нацизма във Втората световна война, Азербайджан оплаква съдбата на красивия град Шуша в Нагорни Карабах, който бе окупиран от въоръжените сили на Армения през 1992 г. Този исторически азербайджански град изиграва изключително роля в научния живот, поезията, културата и музиката на азербайджанския народ.
Поколения композитори, художници, музиканти и писатели от Шуша подаряват на този храм на културата титлата "Консерваторията на Кавказ". Шуша бе дом на една от водещите школи по мугама - традиционния азербайджански жанр на вокално-инструментално изкуство.
По този повод един голям приятел на България - АЛЛА БАЙРАМОВА, д-р по изкуствознание, доцент
Директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан, заслужил служител на културата на Азербайджан, написа специално за читателите на агенция „СТАНДАРТ“ статия за Шуша.
АЛЛА БАЙРАМОВА, д-р по изкуствознание, доцент
Директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан, заслужил служител на културата на Азербайджан, специално за агенция „СТАНДАРТ“
Много е писано за ценностите на Шуша, градът в Нагорни Карабах, които са изземани, разграбени, откраднати, умишлено унищожени с цел да се скрият всички следи от присъствието на Азербайджан, азербайджанската култура и принадлежността на тази земя към Азербайджан. Общо 738 исторически паметника, 28 музея с 83500 експоната, четири фотогалерии, 14 мемориални комплекса и 1107 културни институции са разграбени и унищожени от арменски окупатори. Шуша, чието население според преброяването през 1989 г. се състои от 98% азербайджанци, е окупиран от арменските въоръжени сили на 8 май 1992 г. ...
В литературата са описани случаи, когато крадци унищожават белезите за принадлежност на предмети от домакинството – вспомнете си, че в един от романите на Дикенс, в който неговият герой, момче, което се оказа част от банда крадци, не по своя собствена воля, е принуден да разпаря инициалите на откраднати носни кърпички. Можете да „разпаряте инициалите“: да демонтирате високия паметник на големия азербайджански композитор Узеир Хаджибейов (1885-1948 г.) в пълен ръст, близо до който се провеждат музикални фестивали в чест на рождението му, да разстреляте бронзовите бюстове на видни жители на Шуша – поетесата Хуршидбану Натаван, певеца Бюлбюл и самия Хаджибейов - и да ги продадете в друга държава за претопяване. Можем да дадем безброй други примери за проява на изтънчен вандализъм. Издръжлив ли е бронзът? Хартията е много по-здрава. Както се казва, това, което е написано с мастило, не може да бъде нарязано с брадва.
В колекциите на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан има много материали, свързани с Шуша. Това са материалите, които разказват за изтъкнати музиканти, чиито корени са от Шуша: техни фотографии, лични вещи, документи, музикални инструменти, ръкописи, писма, записи с гласовете им, книги ... Те са изложени в музея и неговите клонове, показват се на различни изложби извън музея, посветени на Шуша. За азербайджанците тези имена, лица, звуци на изпълнявани от тях мугами и написани от тях произведения са разпознаваеми в сърцата им и са им безкрайно скъпи. Затова изложбите, организирани в Азербайджан, почти не се нуждаят от етикети. Какво да кажем за онези, които не са азербайджанци? Не им е лесно да разберат политическата причина на конфликта в Карабах, трудно им е да разберат на кого да вярват, на чия страна е истината. Изключително жестоката фантазия на окупаторите на Шуша и Карабах, която изкривява фактите, уви, успешно върши работата си. Затова, като музеен сътрудник, което означава човек, свикнал да представя фактите, реших да споделя с вас само онези материали, в които присъства съкровената дума „Шуша”. Ограничила съм се до статия във вестник, затова ще ви запозная само с няколко от тях.
Има толкова талантливи музиканти родом от Шуша! Не без основание тя е наричана „Консерваторията на Кавказ“, „музикалната столица на Азербайджан“. Сред тях са Мирза Садъх Асадоглу (1846-1902 г.), реформатор на най-популярния традиционен музикален инструмент в Азербайджан – тарът, музикологът Мир Мохсун Наваб Карабаги Шушински (1833-1918 г.). А колко певци са били известни именно като Шушински! Тази дума е неразделно свързана с техните имена. Върху афишите, каталозите на записите и самите записи пише следното: „Джаббар Карягдиев, тенор Шушински, Хан Шушински, Сеид Шушински ...“.
По-голямата част от материалите се съхраняват в музея в оригинал, но има и такива, които са копия на документи от голямо значение, които открихме в други хранилища, включително такива извън Азербайджан. Ще ви разкажа как са намерени документите на основателя на азербайджанската композиторска музика на великия Узеир Хаджибейов (1885-1948 г.). Известно е, че през 1913-1914 г. той е учил в Московската и Санкт-Петербургската консерватории, където, разбира се, се разбира, че съществуват някакви материали, които го потвърджават. По инициатива и нареждане на Фарах Алиева (тогава началник на Отдела по изкуствата на Министерството на културата и туризма на Република Азербайджан) се започва издирването на тези документи. Но архивите от онези години в Санкт-Петербургската консерватория „Римски Корсаков“ не са оцелели. В края на краищата те са намерени в градския исторически архив на Санкт Петербург, където се оказват след като се преместват от едно хранилище в друго. След официално установената процедура, която изисква значително време, беше възможно да се получат пълноцветни цветни копия на тези документи в оригиналния размер. Това са документи, представени от Хаджибейов при кандидатстването му в консерваторията: две заявления за прием в Санкт-Петербургската консерватория, удостоверение за раждане, за завършване на Учителската семинария, паспортна книга и други. Естествено, че в почти всички документи с черно на бяло (или по-скоро с тъмно-синьо на пожълтяло) за него пише: „жител на Шуша“.
Нека да се спрем на свидетелството за бекския му произход. Подобно на други документи от онова време, то е написана на два езика – отляво на руски, отдясно на азербайджански, с използваната тогава арабска графика. Ето го неговия текст: „На 18 август 1897 г., ние, долуподписаните агалари и бекове от Шушински уезд, с настоящето удостоверяваме, че жителят на град Шуша Узейрбек Абдул-Хусейнбек оглу Хаджибейов произхожда от потомствените бекове на Карабах; въз основа на това правата на неговия род на достойнство на бекове са разгледани и признати от бившата Шушинска бекска комисия и в потвърждение на същото ние се подписваме.“ По-нататък следват десет подписа на руски език (интересното е, че са с различно мастило, което означава, че за всеки подпис съответният човек е бил посещаван в дома му), които са заверени от „началника на II част на град Шуша Ф.Петров“: „губернския секретар Зулфугарбек Рустамбеков, губернския секретар Исмаил бек Тагибеков, Мустафа бек Бейбутов, колежски регистратор З.Асланов, Исмаил бек Мирза Аллахкули бек оглу, Кербалаи Насирбек Ахундов и др.“
А най-първият от подписите, който стои над другите и е на азербайджански език, гласи: „Хуршидбану Беим, дъщеря на Негово Превъзходителство покойния хан Джаваншир“. Това е ръкописният подпис на същата онази поетеса, ханската дъщеря Хуршидбану Беим Натаван, чийто бронзов паметник, заедно с двата други, е разстрелян и продаден от окупаторите за претопяване, и е същинско чудо, че е спасен и донесен в Баку.
Какво могат да направят окупатори с тези хартиени документи, разпръснати в различни хранилища – музеи, семейни и държавни архиви, библиотеки – по целия свят, навсякъде, където са съхранени имената на славните синове и дъщери на Шуша, имена, вписани със златни букви в историята на културата?! Не можете да унищожите тези свидетелства. Нека тук си припомним думите на Хораций: „Exegi monumentum aere perennius“ – Издигнах аз паметник, по-вечен от издръжливата мед.
На най-високо ниво Президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев заяви за неразделността на изконната азербайджанска Шуша и на целия Карабах от Азербайджан: „Карабах е Азербайджан и удивителен знак!“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
