Двадесет и пет години след атентатите от 11 септември Ню Йорк все още не е успял да назове всички свои мъртви. Само седмици преди годишнината съдебните медици съобщиха, че са идентифицирали още една жена, загинала при рухването на Световния търговски център. Това е едва 1654-та установена самоличност сред 2753 жертви в Ню Йорк. Останалите 1099 - цели 40% - продължават да са без индивидуална идентификация четвърт век след една от най-добре документираните трагедии в съвременната история.
Пробив след четвърт век
Новата идентификация е извършена на 24 август 2026 г. и е първата при жертва на 11 септември, постигната чрез т.нар. разследваща генетична генеалогия. Името на жената не се съобщава по желание на семейството й. Технологията комбинира специализиран ДНК анализ с проследяване на родствени връзки и позволява да се стигне до следи, които традиционните методи не могат да открият. След това самоличността се потвърждава чрез стандартни съдебномедицински процедури.
За Ню Йорк това не е просто научен успех. Това е продължение на разследване, започнало още през септември 2001 г. и определяно от местната съдебномедицинска служба като най-голямото и сложно криминалистично усилие за идентификация в историята на САЩ. През годините специалистите многократно са изследвали едни и същи останки с всяко ново поколение ДНК технологии. Някои от тях дават резултат едва десетилетия след като са били открити сред развалините.
Причината е в мащаба на разрушението. Двата небостъргача рухват след ударите на отвлечените самолети и огромните пожари, превръщайки голяма част от Световния търговски център в милиони тонове отломки. Човешките останки в много случаи са силно фрагментирани, изгорели или смесени с останките от сградите. Затова при част от жертвите идентификацията се оказва почти невъзможна с методите, налични в началото на века.
Днес останките, които все още не са идентифицирани, се съхраняват в специално хранилище под мемориалния комплекс на Световния търговски център. То не е достъпно за посетители и остава под контрола на Службата на главния съдебен лекар на Ню Йорк. Работата по разпознаването продължава с обещанието, че всяка нова технология ще бъде използвана, ако може да даде шанс още едно семейство да получи отговор.
Как 1099 души останаха без име
Това число звучи почти невероятно - 1099 души са официално сред жертвите, но индивидуалните им останки не са идентифицирани.
Семействата им отдавна знаят, че близките им са загинали. Имената им са изписани на мемориала. Смъртта им не е под съмнение. Това, което липсва, е съдебномедицинското свързване на открит човешки материал с конкретен човек.
Още през първите дни след атаките близките дават на властите четки за зъби, самобръсначки, гребени и други лични вещи, от които може да бъде извлечена ДНК. Взети са и проби от родители, деца, братя и сестри. Проблемът е, че срещу тези проби трябва да има достатъчно запазен генетичен материал от намерените останки.
През годините технологията се подобрява драстично. Следващото поколение ДНК секвениране позволява да се работи с много по-малки и увредени проби. Именно тези научни развития вече са довели до идентификации, които някога са изглеждали невъзможни. През 2025 г. например Ню Йорк обяви три нови имена, а през тази година новият генеалогичен подход донесе още един резултат.
Мащабът на задачата обаче остава огромен. Двадесет години след атаките около 40% от жертвите в Световния търговски център все още не бяха идентифицирани. Пет години по-късно процентът практически остава същият. Това показва колко трудно се достига до нови съвпадения въпреки напредъка на науката.
Трагедия, която няма ужда от дълго припомняне
За едно поколение българи 11 септември остава сред малкото световни събития, за които хората помнят къде са били, когато са ги видели по телевизията.
На 11 септември 2001 г. 19 терористи от Ал Кайда отвличат четири пътнически самолета. Два са насочени към кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Третият удря Пентагона край Вашингтон. Пътниците на четвъртия самолет, полет 93, научават за останалите атаки и се противопоставят на похитителите. Машината се разбива в Пенсилвания, без да достигне целта си.
Загиват общо 2977 души от повече от 90 държави. В Ню Йорк жертвите са 2753, в Пентагона - 184, а на полет 93 - 40.
Кадрите с втория самолет, който се врязва в Южната кула, а след това с рухването на двата небостъргача, се превръщат в едни от най-разпознаваемите образи на XXI век. Но в първите дни след атаките хората в Ню Йорк още не говорят за всички изчезнали като за загинали.
По улиците се появяват стотици плакати със снимки. „Изчезнал“, „Виждали ли сте този човек?“, „Моля, намерете татко“. Фотографът Фил Бюлър заснема повече от 500 от тях. За 25-годишнината 144 изображения са събрани в специална изложба в Бруклин. В първите дни тези листове са зов за помощ. С времето стават своеобразни некролози.
Днес науката продължава същото търсене, но по съвсем различен начин - не чрез снимка върху стена, а чрез микроскопични фрагменти ДНК.
11 септември продължава да взема жертви
Идентификацията на загиналите е само едната причина 11 септември да не може да бъде затворен като приключила историческа страница. Другата е здравето на хората, които оцеляват.
Огромният прашен облак след рухването на кулите съдържа токсични вещества от бетон, стъкло, строителни материали и горящите сгради. Пожарникари, полицаи, работници, доброволци и жители на района прекарват дни, седмици и месеци в тази среда.
Четвърт век по-късно Ройтерс съобщава за продължаващ ръст на тежки заболявания сред хората, работили на Кота нула. Ракови заболявания, проблеми на дихателната система и други състояния се проследяват от специалната World Trade Center Health Program, която вече се грижи за над 150 000 души.
Това е и причината понятието „жертви на 11 септември“ отдавна да не се изчерпва с официалните 2977 души, убити в самия ден. Има хора, които напускат Кота нула живи, но десетилетия по-късно продължават да плащат за това, което са вдишали там.
Светът след атентатите стигна и до България
За България 11 септември никога не е бил само трагедия от другия край на света. Атаките промениха външната политика, сигурността и военните операции на цялото следващо десетилетие.
Последва войната в Афганистан, където режимът на талибаните дава убежище на Осама бин Ладен и Ал Кайда. България също се включи в международните мисии. За близо 20 години през Афганистан преминаха 42 български военни контингента с общо 11 200 военнослужещи. Те охраняваха обекти, контролираха движението и участваха в обучението на афганистанските сили.
Промени се и нещо много по-близко до ежедневието - начинът, по който пътуваме, проверките по летищата, сигурността в самолетите и отношението към терористичната заплаха. За хората, които днес са на 20 години, тези правила винаги са съществували. За поколенията отпреди 2001 г. те са част от света след 11 септември.
И затова новината от август 2026 г. е много повече от съобщение за поредна ДНК експертиза. Четвърт век след атаките една жена най-после получи своето място сред идентифицираните жертви. Името й остава известно само на близките, защото семейството е поискало това.
За други 1099 семейства подобна новина все още не е дошла. Ню Йорк обещава да продължи да чака науката. Защото след 25 години списъкът на жертвите е известен, имената са изписани върху мемориала, а светът отдавна е продължил напред. Но част от работата след 11 септември все още не е приключила.
