Ирина Бокова изглежда най-силен претендент
С решение, което трябва да се вземе следващата година, процесът по избиране на нов генерален секретар на ООН вече започна на фона на разтърсващи промени в света. Заемащият в момента поста Бан Ки-мун бе избран през 2006 г., когато светът все още можеше да се възприема като еднополярен. САЩ може и да затънаха в Ирак, но способността на администрацията на президента Буш да излъчва мощ в глобален мащаб бе неоспорима. Контекстът, в който наследникът на Бан Ки-мун ще поеме длъжността, ще бъде много различен. Той ще се определя от опитите на света да се справи с последиците от глобалната икономическа криза и от пренареждането на световните сили, довели до ускорения възход на Китай и на други бързо развиващи се държави, до отслабване на еврозоната, и принудили САЩ да ограничат амбициите си, а Русия да оспори със сила договореностите, постигнати след края на Студената война.
Едно от последствията от изместването на центровете на власт е нарастващата увереност на бързо развиващите се държави и заявката им за промяна на процедурите на ООН съобразно сегашните реалности. През годините решението за генералния секретар на ООН винаги е било монопол на Съвета за сигурност и най-вече на членовете му с право на вето. Изключените от този процес държави, в това число значими бързо развиващи се сили като Индия и Бразилия, не виждат причина изборът да е запазен за петте държави победителки във война, приключила преди 70 г. Петте постоянни членки на Съвета за сигурност (П5) имат общ интерес да защитават прерогативите си, но тази тяхна линия може да се окаже неудържима, ако П5 не се съобразят с чувствителността на други държави по въпроса за избора на генерален секретар. Затова е необходимо да бъдат направени известни отстъпки. Общото събрание не се произнасяло за това какъв човек биха желали неговите членове за тази длъжност, с изключение на две конкретни неща. Първото е, че държат да бъде спазен принципът на ротация между петте регионални групи в ООН. Тъй като Източноевропейската група, която общо взето съвпада с държавите от бившия Съветски блок, единствена никога не е излъчвала генерален секретар, общото мнение е, че сега е неин ред. Като се има предвид правото на вето на Русия и трудните й отношения с някогашните й сателити, възможностите за избор намаляват значително. От тази група има само две или три страни, които биха могли да представят приемлив кандидат.
Второто изискване на Общото събрание е процесът на избор да отчита равнопоставеността на половете. Тъй като до този момент всички генерални секретари са били мъже, нараства натискът този път за длъжността да бъде избрана жена. Вероятно не е съвпадение, че от всички представени до момента кандидати за най-силен претендент е смятана Ирина Бокова - български дипломат, която в момента за втори мандат е начело на ЮНЕСКО. Tя със сигурност отговаря на много от изискванията: значителен опит в системата на ООН, образование във Вашингтон и Москва, свободно говореща френски език. Смята се, че тя е добре приета в САЩ и е номинирана от собственото си правителство, едно от малкото, които поддържат сърдечни отношения с Русия. Източници твърдят, че тя се ползва с подкрепата и на Полша, която в момента се е наложила като регионален лидер.
От тези, които биха се кандидатирали, сериозни съперници на г-жа Бокова от Източна Европа са мъже, докато жените са все от други региони, включително значителна група представителки на Латинска Америка. Това не означава, че те няма да спечелят, а че ще е необходимо да преодолеят допълнителни препятствия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
