Неделя,

Връщаме мозъци с 30 млн. от Брюксел

От: Администратор -
3647
Връщаме мозъци с 30 млн. от Брюксел
A
A
A

60% от висшистите пробват да се приберат, но не се адаптират към БГ бизнеса

България няма точна статистика нито колко млади хора емигрират навън, нито колко се връщат. Всички документи, свързани с мерките за привличане обратно на емигрантите ни, съдържат различни данни за броя им. Знае се само, че всяка година около 1/10 от завършващите гимназисти (5000-6000 души) легализират дипломите си в МОН, което най-вероятно означава, че заминават да учат в университети в чужбина. В същото време бройката на хората, поискали да бъдат признати дипломите им от чужбина, за да упражняват професията си у нас, е значително по-малка. При това се оказва, че причината младите хора да не искат да се върнат у нас далеч не е само в ниското заплащане.


Могат ли младите хора, заминали да учат навън, действително да се върнат? В последно време държавата излиза с различни стратегии, чрез които завършилите навън могат да бъдат реинтегрирани обратно. Дори тази за висшето образование претърпя подобен обрат и завръщането на младите ни висшисти се превърна в една от основните й цели.

Около 60% от българските млади висшисти, завършили в чужди вузове, действително пробват да започнат работа у нас, сочи статистика, оповестена от консултанти за образование в чужбина. Те обикновено поддържат връзка с младежите, които са изпратили да следват, и са наясно къде точно се къса връзката при опита да имплантираме в бг бизнеса младите, придобили опит навън. По техните думи една от причините младите ни висшисти да се обезсърчат, започвайки работа тук, е

невъзможността да се приспособят

към спецификата на българския бизнес климат и към особеностите на нашенската организация на труда. Особено ако са карали стажове и практики в чужди фирми, където атмосферата е друга. Те най-често остават у нас, ако имат възможност да започнат работа в многонационални компании, които имат клонове тук. Доста по-рядко се насочват към изцяло български фирми. Консултанти разказват, че понякога причината се корени и в това, че бг работодателят се оказва с по-нисък ценз от човека, който кандидатства за работа във фирмата му. Част от шефовете дори не са наясно какво означава да назначиш човек с МВА, която е една от най-скъпите и престижни магистратури в света - следователно не могат и да намерят приложение на знанията му. Затова и младите хора търсят чужди компании, освен ако родителите им нямат собствен бизнес, в който да се включат.

HR компании добавят, че и самите млади при завръщането си имат завишени изисквания към реализацията си - особено по отношение на заплатата. Една от причините за това е във факта, че за тях образованието действително е било инвестиция, за която са теглили кредит. Много от бг фирмите не предлагат заплати, с които студентските заеми за университет в чужбина могат да бъдат изплатени. В същото време чужди компании се оплакват, че сред завършилите в България не могат да намерят хора вече не само за ръководни, но и за изпълнителски длъжности, когато открият филиали у нас. Затова и предпочитали да назначават чужденци дори на по-ниски позиции. В ИТ сектора например имаме фирми, където работят румънци, защото собствените ни ИТ специалисти не достигат. В същото време всяко пето българче, избрало университет навън, влиза да учи компютърна специалност, а онези, които се връщат след това, са рядкост.

Сред мерките, които ще помогнат на младите да се адаптират към бизнес средата, е стартът на летни стажове в бг фирми специално за млади хора, които учат навън. Тази година за първи път ще има такива възможности в областта на фармацията и газификацията, като кандидатите трябва да бъдат във втори или трети курс на чуждите вузове. Те ще работят по конкретни казуси съвместно с експертите на фирмите, а след това, ако се справят добре, могат да получат и предложения за работа у нас. Надяваме се тази година първите 30 студенти да започнат такъв стаж, казаха консултантите от "Интеграл".

Стратегията за висше образование пък е набелязала мерки за връщане на младежи от двете горни степени на висшето образование - магистър и бакалавър. За тях са отделени около 30 млн. лева, разпределени за 5 г., като средствата ще дойдат от оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Ако университетите решат да назначат млади хора, завършили навън, те няма да имат разходи за заплатите и хонорарите им, защото тези пари ще се покриват от програмата. Възможно е дори хонорарите им да бъдат по-високи от сумите, които университетът би платил.

Със средства от оперативната програма ще им се плаща и ако извършват научноизследователска дейност. Това ще стане, като в проектите, кандидатстващи за финансиране, изрично ще бъде посочвано, че конкретни изследвания ще се правят само от докторанти. Парите, които се дават, ще бъдат насочени целево за тяхното заплащане, обясни служебният просветен министър Румяна Коларова.

Ще им се хонорува допълнително и всяка публикация в престижно чуждо списание с импакт-фактор, ще се финансират и пътуванията им в чужбина за научни конференции. Идеята е по този начин доскоро затворените катедри в университетите ни да се отворят към хора със свежи идеи и външен поглед към научната проблематика. Коларова призна, че често пъти "старите" професори, които преподават от дълго време, не искат млади хора отвън, защото предпочитат да назначават собствените си докторанти.

Така обаче университетите се капсулират, признават от МОН. В същото време обаче, ако хонорарите на младите се доближат като суми до заплатите на професорите, които се плащат от бюджета на университета, това може да отвори

нови войни в науката по оста "млади и стари"

Надеждата на министерството е не само да върне завършилите в чужбина, но и да спре "изтичането" на мозъци, като опрости студентските кредити на онези, които не емигрират. Една от главните цели са лекарите, които теглят най-много заеми за обучение, тъй като тяхното следване е най-скъпо. Ако работят 5 г. в България, бг абсолвентите няма да връщат изтегления заем.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички