Гръцкият казус не е само във фалита на Гърция и евентуалното излизане на страната от еврозоната и дори от Европейския съюз. Не е само пари. В крайна сметка кредиторите, т.нар. Тройка, се опитват да наложат на гърците финансови и икономически условия, но средствата са политически.
Тройката изобщо и не прави опит по някакъв начин да маскира това, което прави. Политическият резултат, който следва от действията на кредиторите, е ясен, той е един-единствен - падането на гръцкото правителство. При единия вариант Ципрас подписва и автоматично пада. Коалиционните партньори от "Истински гърци" ще напуснат мнозинството, ще се отцепят и поне двайсетина депутати от СИРИЗА.
При втория вариант Ципрас не подписва, Гърция излиза от еврозоната, пари няма и гърците сами си го свалят.
Главният въпрос тук е защо тогава изобщо е нужно да има избори. Гърците са си избрали едно правителство, добро или лошо, с определена платформа, ключовото от която е спиране на досегашната политика, а от Брюксел и МВФ им казват - няма значение. Ще бъде, както казваме ние. Каквито и аргументи да се вадят, ситуацията в момента напълно игнорира волята на гръцките избиратели. Народът винаги има право, освен когато ни противоречи.
Можем да дискутираме всичко, да осъждаме гърците, да ги наричаме мързеливци и мошеници, кръшкачи, но едно нещо е неоспоримо - кой избира правителството на една страна решават хората в тази страна. В случая Брюксел и МВФ казват друго.
Въпросът е принципен. Може ли да си избираме ние правителствата и да им даваме мандат да следват дадена политика или не?
Ако не можем, какъв е смисълът да гласуваме за национален парламент? Не е ли по-добре да гласуваме направо за изпълнителен директор на МВФ? Или пък за канцлера на Германия?
Щом те ще казват кой ще управлява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
