Метлата стана новото знаме, а да си хигиенистка на летището - БГ мечта
Тези дни вечната и святата българска завист си намери неочаквана мишена - чистачките. Повод за новото изригване срещу дамите с метлите стана срещата на премиера Бойко Борисов със стачния комитет на хигиенистките от аерогарата в София и решението му да предотврати концесията за почистване на летището. Разиграха се умилителни сцени на благодарност, които допълнително разяриха инквизиторите с клавиатури в социалните мрежи. Гневът им изби покрива, след като шефът на терминалите изтърси, че чистачките получават 1500 лв. нетно на месец. Оказа се, че послъгва. "Чистото ни възнаграждение възлиза на 550 лв.", съобщи синдикалният деец Евелина Петрова.
Лъжата му обаче подпали нова вълна възмущение и в нета и терминалните чистачки още веднъж бяха заклеймени като разглезени принцеси и народни изеднички. Други хулители ги набедиха, че режисират евтин театър с цел повдигане на рейтинга на Борисов, изкарвайки го благодетел и народен избавител.
Гърмящият коктейл от завист и ревност по адрес на "лелките" и "хигиенистките", които били тайни милионерки, накара културолога проф. Ивайло Дичев да възкликне: "Българската мечта - да си чистачка на летище".
Ако се задълбочим в мъдростта на вековете, ще видими, че във всички исторически епохи въпросното съсловие е имало положителна роля. След като Нерон е подпалил Рим, после именно службата по чистотата е трябвало да разчисти отломките. По същия начин и когато Исус прогонва търговците от Храма и обръща сергиите им, се е наложило да бъде изметен боклукът Страховитата гвардия на Иван Грозни - опричниците,
са сложили метлата за свое знаме
показвайки как ще изметат изменниците.
И днес чистачките са единствените служители в общинските и държавните структури, а често и в частните, за които е сигурно, че се занимават с нещо полезно.
В страната на многострадалните реформи, които се точат вече четвърт век, единствено лелките са наясно как може ефективно да се прочисти държавата. Попитайте всяка от тях как се прави реформа и тя ще ви каже: "Стълбите винаги се метат отгоре надолу и никога - отдолу нагоре".
До 1989 г. България беше страната, в която победилите работници и селяни строяха комунизма. Трудовата класа на хартия беше управляваща и издигната в култ - най-престижното звание беше "Герой на социалистическия труд", а президиумите на БКП и парламентът бяха пълни с ударници, бригадири и многомашиннички. Днес сме минали в другата крайност - работническото съсловие е потънало в забвение, несправедливостите и стачките слабо привличат вниманието на синдикатите, липсва и всякаква съпричастност от страна на политическите лъвове. Въпросната стачка на летищните чистачки срещна подкрепа от няколко депутати от АБВ, които повдигнаха въпроса в парламента и вероятно подтикнаха Борисов да се намеси. В случая не е толкова виновен премиерът, който навреме откликна, а т.нар. опозиция, особено лявата, която живее в свой самодостатъчен свят и гледа на
проблемите на хората с новобогаташко презрение
Лидерът на ГЕРБ с народняшкия си усет успява да се разбере по-добре от конкурентите си дори с хората, които протестират срещу действията на кабинета. Той неведнъж се среща със стачкуващи миньори, земеделци, оръжейници, лекари, учители, природозащитници и дори гръцки фермери при предишната блокада на границата. Хепиендът на драмата с чистачките е поука за всички как трябва да се разрешат назряващите конфликти и как поне веднъж властта може да застане на страната на обикновения човек срещу мощните корпоративни интереси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
