Футболът отдавна не е просто спорт. Започналото европейско първенство във Франция е поредното потвърждение как играта се е изродила във война. Не толкова на терена, колкото извън него. Който казва, че подобни размишления са пресилени, нека си пусне видео с мелетата в Марсилия преди и след мача между Англия и Русия. Там се вижда как британските, френски и руски фенове
си трошат главите с настървението на гладиатори
Това, че само няколко души берат душа след уличните битки, си е жив късмет.
Преди Евро 2016 домакините трепереха най-много заради спомена от терора на джихадистите. Сега обаче мирните граждани и гости на Франция са не по-малко ужасени и шокирани. Заради реалната заплаха да попаднат на бойното поле, в което се превръщат улиците на градовете, където се играят мачовете.
Прословутите мерки за сигурност пък се оказаха пълен смях, след като руската агитка се оказа въоръжена на трибуните на "Велодром" със сигнални ракети, бомбички и фойерверки. Логично страховитият арсенал влезе в действие още по време на мача, а след него пощуряли руснаци буквално пометоха съседния сектор с англичани, пращайки 44 души по болниците.
И тази малка война се разигра между представители на нации, които общо взето са били съюзници през последните два века.
А както отбелязаха иронични коментатори, дори и по време на Кримската война англичани и руснаци са се сражавали помежду си по-джентълменски, отколкото сега се отнасят едни към други техните потомци.
Ами ако се стигне до мач между Русия и Турция?
Някога основателят на олимпийските игри Пиер дьо Кубертен бе възкликнал "О, спорт, ти си мир!". Ако духът му видеше в какво се превръща най-популярният в света спорт, сигурно ще се върти в гроба си като пумпал.
Защото точно футболът се превърна в убежище на най-примитивни националистически страсти. Хора, които иначе едва ли знаят основни неща от своята история, изведнъж не само започват яростно да развяват родните знамена, но и да ползват по предназначение дръжките им. И да си припомнят всички грехове на другата страна от последните хилядолетие. А понякога се стига и до истинска война, като тази между Хондурас и Салвадор през 1969 г.
Трудно е да се анализират причините за този все по разрастващ се феномен - войната на агитките. Може би той е някаква спонтанна реакция на набиваните през последните 70 години на европейците либерални ценности, мултиетническо общество, заклеймяването, стигащо почти до сатанизиране, на национализма и т.н. Неслучайно нацистките символи се употребяват дори от представители на народи, пострадали от нацизма, да не говорим за знамето на Конфедерацията от американската гражданска война. Излезе, че стадионът се оказа единствено място, където може да издевателстваш над чернокожия, дори да е твой национал. И да ревеш с пълно гърло "Дойчланд юбер алес" или "Управлявай, Британио, над морския простор"...
Журналисти описваха ужасени как изглеждат
отиващите към стадиона в Марсилия бойни отряди
на руски и британски фенове: "Те са здрави мъже със зловещи татуировки, които излъчват дива агресия. Изглеждат пияни или надрусани. Пеят, крещят и се надъхват. Носят маски, които нахлузват, когато се нахвърлят върху противниците си или полицаите. Не им пука много и да не ги пуснат на стадиона. Те просто искат кръв и насилие".
Футболните институции УЕФА и ФИФА постоянно обсъждат мерки срещу вандалите на стадионите. Те обаче изглеждат безсилни срещу хулиганите, за които мачовете са само повод за изстъпления.
Не е ясно как организаторите на Евро 2016 смятат да укротят ултрасите, но първенството все повече започва да прилича на минииздание на Първата световна война. В която кръвта ще бъде пролята не от ислямски терористи, а от самите европейци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
