В последните дни просветно министерство и издатели се замерят с обвинения кой какъв хонорар взел или не взел за написването на учебник. Повод е идеята на министър Анелия Клисарова за създаване на един учебник по всеки предмет вместо сегашните три. А последицата от нея е, че на цялото общество стана ясно, че битката всъщност е за едни пари. Не за това какво да съдържа учебникът. Не за това какво да учат децата ни. А за това кой да прибере парите, които държавата отпуска за така наречените безплатни учебници до седми клас.
Неслучайно ключовата дума в спора, поне досега, е "евтини". Не качествени. Не такива, от които децата ни ще разбират за какво става дума и при това то ще им бъде поднесено по сравнително интересен начин. Не адекватни на съвременните идеи за образование, от които БГ училището е на светлинни години. Допускам, че по начина, по който и двете страни водят спора, тези учебници ще бъдат най-евтини откъм съдържание. А при това положение е все едно колко струват, защото така или иначе няма да изпълняват основното си предназначение.
Всъщност промяната в учебниците трябва да започне от друго място и това добре се знае и от двете страни. Вече от години се говори, че трябва да бъде променено учебното съдържание - тоест онова, което децата задължително трябва да изучават и знаят в края на обучението си. В момента то механично се тъпче с нова и нова информация, с термини, които не трябват никому освен на специалистите, но всеки абитуриент е длъжен да ги знае на матурата, въпреки че ги забравя веднага след нея. Неотдавна гледах учебници за седми клас по един от предметите - всеки от тях представлява някакъв отчаян опит да имитира интернет страница с пъстри кратки рубрики, емотикончета, които ти намигат, и задачки-закачки. Очевидно е опит да привлекат тийнейджърите, които и без друго висят в интернет, като им заприличат на нещо познато. Само че едва ли постигат целта си, щом децата ни стават все по-неграмотни. Идеята на новия учебник би трябвало да е не да имитира, а да ти даде това, което интернет не може - например систематизирани базови знания и способност да отсяваш ключова информация, за да можеш след това сам да търсиш допълнителни знания. При наличието на толкова много информационни източници учебникът би трябвало да смени лицето си, но не формално. И тук стигаме до един много важен момент - какво очакваме от въпросното учебно съдържание, което трябва да налеем в учебника? Държавата няма философия по този въпрос. Тя следва половинчато международни съвети и проучвания - всеки път, когато излязат някакви резултати от PISA, според които децата ни са неграмотни, започваме да говорим за липсата на връзка между училището и живота. Само че не ни е ясно как да я направим. Освен всичко друго и защото животът се променя с темпо, с което образованието не може. То е консервативна система, но неговата задача открай време би трябвало да се състои в това да научи децата да обичат ученето и да откриват нова информация. Тогава другите кусури могат да му бъдат простени. Вместо обаче да решим тези въпроси, ние се впускаме да правим евтини учебници, писани от учители с презумпцията, че те ще дарят авторските си права на министерството, за да свалят цените им допълнително. Съвсем друг е въпросът, че и учители да ги пишат, ако държавата е решила да помести десет века в пет часа, учебникът няма да стане нито по-лесен, нито по-разбираем. Освен това идеята учениците да "надграждат" знанията си с допълнителни помагала, които вече да правят издателствата, всъщност ще бръкне в родителския джоб. Освен ако държавата не реши да дотира и въпросните помагала, но едва ли ще го направи. Така че образованието ни ще стане евтино за държавата, скъпо за родителите и такова, което ще прогони децата ни през девет земи в десета. Което вече е почнало да прави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
