"Човекът е човек тогава, когато е на път". Миналата седмица депутатската група на Волен Сидеров претвори в живота този стих на Пеньо Пенев и докара тежки главоболия на Народното събрание. Насред гледането на вота на недоверие "Атака" отлетя за Брюксел, вследствие на което парламентът заприлича на цирк с лошо дресирани зверове. Единия път Михаил Миков приложи хитри хватки на ръба на правилника - накара квесторите да броят депутатите и осигури заседанието въпреки изричния текст в член 18, ал. 2: "Проверка на кворум се извършва чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието".
Така или иначе пренията минаха въпреки бойкота и вайканията на ГЕРБ. На следващия ден обаче, когато трябваше да се гласува вотът на недоверие, хората на Бойко Борисов изобщо не припариха в пленарната зала и оставиха без поле за маневри червените юристи. По същото време депутатите от "Атака" шетаха из Брюксел, където не успяха официално да се срещнат с нито една от фракциите в Европарламента. Пуснаха обяснително писмо в пощенската кутия на Европейската народна партия и си спретнаха протестен марш в центъра на европейската столица. В медийното пространство дори се затъркаляха истории за юнашки веселби на Волен и компания в белгийските локали, които накрая "забравили" да си платят сметката.
Сигурно мнозина не харесват "Атака", но никой не бива да ги подценява. С наглед странната екскурзия по никое време Волен Сидеров
натри носа и на управляващи, и на опозиция
Майсторски доказа на БСП и ДПС, че във всеки един момент може да ги сложи в малкото си джобче. Достатъчно е просто да обяви грипна ваканция в партията си и животът на 42-рия парламент, и на правителството приключва скоропостижно.
Отсъствието му постави и опозицията в небрано лозе. ГЕРБ внесоха вот на недоверие с идеята да нанесат мощен удар по най-слабото място на правителството - нероденото още Министерство на инвестиционното проектиране, но на половината път рязко смениха тактиката и тръгнаха да събарят кворума, с което бламираха най-вече собствената си инициатива.
Сидеров не за пръв път си играе на котка и мишка с Народното събрание - в края на юли той реши един ден да си остане у дома и провали избора на ключов вицепремиер - Даниела Бобева. Тогава премиерът Орешарски и лидерите на управляващите партии Станишев и Местан преживяха рядко срещано унижение, но не посмяха да направят каквито и да било забележки по поведението на свадливия националист.
Прави впечатление, че "Атака" смени рязко и отношението си към уличните протести. През юни Сидеров яростно нападаше демонстрантите и на няколко пъти пред централата му на "Врабча" бяха организирани истерични и за щастие само словесни сблъсъци с размяна на викове, камъни и бутилки. Веднъж пък съпровождан от малката си частна армия вождът на патриотите пое на шествие срещу телевизиите, като по пътя се опита да извърши "граждански арест" на случайни минувачи. След като приложи и в Бургас уменията си по устройване на улични баталии, изведнъж Сидеров
се кротна и стана по-тих от водата
През септември с необичайно спокоен тон той разви нормалната теза, че не подкрепя кабинета, но пък не желае и дестабилизация, както и завръщане на бял кон на Борисов. Логичното му поведение обаче приключи миналата седмица, когато той отново постави на колене БСП и ДПС. Този ход може да има две разумни обяснения - или Сидеров иска да си вдигне цената за подкрепата на статуквото, или е решил да премине плавно в опозиция, което ще означава внезапна смърт за 42-рия парламент. Далеч по-вероятен е първият вариант, който е и крайно неприятен за Станишев и Местан. Оттук нататък те ще трябва да треперят при всяка смяна на настроението на Волен и да отстъпват пред всички щения, които той реши да им продиктува. Разбира се, никой не е виновен на БСП и ДПС, че сами са се поставили в ролята на заложници спрямо човек, доказал умението си да се кара и развежда дори с най-близките, да сее раздори и да предизвиква конфликти. Колко ще трае тази агония зависи само и единствено от волята на Волен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
