Крайно време е жена да поеме кормилото
Заявлението на Хилари Родам Клинтън, че ще се включи в надпреварата, за да стане първата жена президент на САЩ, беше посрещнато с нарастващи призиви за действия за промяна на съществуващия драстичен дисбаланс между половете в управлението на световните дела. Тази кампания, която има големи шансове за успех, е ключов момент в историята на овластяването на жените. Междувременно тече и друг политически процес от историческо значение, който обаче получава по-малко обществено внимание - изборът на следващия генерален секретар на ООН. Този въпрос е изключително важен и затова се чувствам задължена да обявя създаването на SheUNited ("ТяОбединенаОН") - инициатива, чрез която се отправя призив наследникът на Бан Ки-мун да бъде жена. През 70-годишната си история ООН е имала 8 генерални секретари, произлизащи от широка палитра от световните нации и култури. Макар че четирима от първите петима бяха от Западна Европа, след 80-те години ООН предприема активни мерки за преодоляване на този дисбаланс. Оттогава начело на организацията са заставали двама генерални секретари от Африка, двама от Азия и един от Латинска Америка. Въпреки усилията на ООН обаче да бъде по-представителна и приобщаваща половината човечество все още остава изключено. Това е така, защото всички, заемали досега най-високия пост в ООН, са били мъже. Нарастващите искания ООН да обърне внимание на този пропуск, като избере жена през 2016 г., не са само празен призив. През изминалите десетилетия, в доклади и резолюции и чрез все по-голямото значение, което придават на овластяването на жените, ООН и неговите органи станаха носители на каузата, според която засилването на ролята и статута на жените е ефективно средство за насърчаването на международната сигурност и развитието на човечеството в глобален мащаб. Тези, които бяха натоварени с изпълнението на дневния ред на ООН, осъзнаха, че равенството между половете е не само политическа коректност, а става въпрос за създаването на по-добър свят чрез оползотворяването на човешкия потенциал и на все още непълно използвания източник на таланти в света - жените. Опитът показва, че увеличаването на процента на дамите, ангажирани в образованието и политиката, носи огромни ползи по отношение на икономически растеж, производителност, знания, здравеопазване и обществени политики. Съществуват все по-явни доказателства, че жените са по-склонни да реинвестират печалбите си и да трансформират икономики и общества. През тези години обаче липсваше нещо - желанието на ООН да даде пример. Ако засиленото представителство на жените би могло да бъде положителна сила за промяна в държавите членки, то това би трябвало да важи и за самата организация. Със сигурност не липсват талантливи и висококвалифицирани кандидатки, които да поемат тази роля. Има няколко от Латинска Америка, включително Мария Анхела Олгин Куеляр, министър на външните работи на Колумбия, и Мишел Башле, президент на Чили. Две изключително способни дами, които в момента са начело на организации от системата на ООН - Ирина Бокова на ЮНЕСКО и Хелън Кларк на ПРООН - се радват на значителна международна подкрепа и са широко обсъждани. Ирина Бокова има предимството, че е от Източна Европа - региона, който би трябвало да получи поста по силата на географската ротация. С толкова силен набор от кандидати няма извинение да се гледа на друго място.
Решението кой да бъде избран за първи дипломат на света има голямо символично и практическо значение. То е възможност за ООН да се издигне на висотата на принципите, които отстоява, и каузата за равнопоставеност на половете да се разгърне в световен мащаб. Това, обаче, може да се случи само ако жените и мъжете по целия свят застанат в подкрепа на промяната. Ако има нещо, което да знаем от нашето минало, е, че носители на промяната са тези, които я искат, или както казва основателят на Световния икономически форум проф. Клаус Шваб: "Колкото по-малки са различията, толкова по-висока е производителността".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
