Аршинът на посланиците

Тази седмица коментарът ми е посветен на поведението на чуждите посланици в България и по-специално на три от големите и важни държави в ЕС - Германия, Франция и Великобритания, както и на САЩ. Поводът дойде от Варна, където на 8 октомври пред журналисти Джонатан Алън, посланик на Великобритания у нас, казва следното: "България отбелязва голям напредък, особено погледнат за целия период от 25 г. Аз съм оптимист, но искам повече скорост, директност, активност и независими органи." Зачетох се и с изумление установих, че Алън, който е дипломат със скромен опит, има мнение по почти всички важни въпроси, които са на дневен ред в нашата страна, не във Великобритания. Счита, че българските закони в момента са едни от най-слабите в ЕС, за разлика от собствената му Великобритания и от САЩ, където според него имат най-силните закони срещу подкупността и корупцията. Дори предлага България да заимства от тях. Обявява се за търсене на отговорност на политиците и налагане на контрол на депутатите и още много неща в този ред на мисли, като накрая казва: "Време е за действия". Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че анализът му на политическата и икономическата ситуация в България е изцяло неверен. Това са неща, които ние отдавна си знаем. Знаем, че е нужна съдебна реформа, че повечето от обществените поръчки отиват при фирми, близки до властта, че политиците не са на нужното ниво, че медиите не са достатъчно свободни и се съобразяват с интересите на собствениците си. Това е така!

Не мога обаче да проумея как е възможно посланик на чужда държава да дава мнения и съвети по въпроси, засягащи България. Не мога да си представя, че българският посланик във Великобритания Константин Димитров ще дава съвети на премиера Дейвид Камерън или на отделните министри в правителството му как да се справят с ксенофобската вълна, която залива страната им, или ще се изказва за неубедителното представяне на кандидата им за еврокомисар Джонатан Хил. Ако го направи, веднага ще бъде извикан и наруган във Форин офис.

Замислете се за секунда как нашият посланик във Франция съветва Франсоа Оланд как страната му да излезе от финансовата криза или пък как публично с писмо подкрепя нечии граждански протест, както направи бившият френски посланик Филип Отие през юли миналата година- и то заедно с предишния немски дипломат Матиас Хьопфнер.
Още си спомням и първата пресконференция на американския посланик у нас Марси Рийс, която постави свободата на медиите сред основните приоритети на мандата си, заедно с установяването на върховенството на закона и борбата с корупцията. Какво би се случило, ако българският посланик в Съединените щати Елена Поптодорова каже пред журналисти, че сред основните й приоритети по време на престоя й са здравната реформа на американците, равенството между половете или отменянето на смъртното наказание, което все още съществува в много от щатите.

Звучи ви невероятно, нали? Така би трябвало да ни звучат и съветите и препоръките на чуждите посланици в България. И понеже знам, че повечето от вас вече ме критикуват за казаното дотук, ще уточня, че аз бях на същия този митинг на Орлов мост, на който беше и посланик Филип Отие. И продължавам да мисля, че моето място бе там, но неговото - не. Защото това е вътрешнополитическо събитие, а той представлява друга държава.

За тези си действия обаче никой не разкритикува посланиците, а дори напротив - президентът Плевнелиев награди двама от тях - френския и немския, с орден "Стара планина", първа степен - най-високото ни отличие.

Политиците, които в даден момент са в опозиция, също ентусиазирано подкрепят тези действия на посланиците с цел да натрият носа на управляващите. А българското МВнР си мълчи сякаш е отдел в някоя колониална администрация. То до такава степен е оглушало, че преди няколко дни не чу и не реагира на поредната руска провокация, поднесена от вицепремиера Дмитрий Рогозин, който написа: "Някой си Шаламанов убедил премиера Близнашки отново да предаде Русия!" Крайно време е вече всички да осъзнаят, че България е равноправен член на ЕС и да започнат да се държат като равнопоставени партньори по европейските стандарти.