Оказа се, че в България и да рушиш, се иска мислене. И че и най-добрите и по принцип правилни действия на институциите у нас се оказват недомислени и юридически недоизпипани.
Така стана и сега с прословутото събаряне на незаконните ромски постройки в Гърмен. Където гръмко бе обещано, че гетото от 124 къщи в Марчево ще бъде заличено от лицето на земята. Да, ама не, като казва бай Петко Бочаров. Защото правозащитниците в България не дремят и веднага сезираха Страсбург. Реакцията от там не закъсня - Европейският съд за правата на човека поиска от българското правителство да спре разрушаването на ромски къщи, докато не осигури жилища на останалите без подслон. Оказа се, че две семейства, в които има бременна жена и осем деца, две от които с тежки увреждания и съответно 95 и 100 процента инвалидност, от днес можеше да останат на улицата. Веднага си представям нервната реакция на българите от района, а и въобще на националистическия електорат, които ще обсипят в социалните мрежи хората от Хелзинкския комитет и сдружението цел "Инициатива за равни възможности" с всевъзможни епитети, най-цензурните от които ще бъдат "национални предатели", които работят за циганизирането на България.
Само дето в случая не са прави. Защото на два пъти - още през март и през юни 2011 г. Регионалната дирекция за строителен контрол в Благоевград е издала заповеди постройките да бъдат разрушени. Но тогава пак бяхме в навечерието на общински избори. А в такова време никой не иска усложнения с ромския електорат. Но така или иначе факт е, че строителният контрол реши да изпълнява решенията си 4 г. по-късно - а и не само за тези два обекта - е заради създалото се напрежение в Гърмен.
Явно не е важно само да се изпълняват законите, а и да се изпълняват навреме, а не по конюнктурни съображения. Така за двете ромски семейства денят 13 юли не се оказа фатален. Не е ясно обаче докога България ще плаща глоби и ще трупа черни точки в Страсбург заради чиновнически недомислия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
