Проектът за 14 км трасе ще струва 200 млн., 900-метров мост ще минава над язовир Студен кладенец
Изграждане на обходен път на Кърджали, реализиране на проекта за индустриална зона с инфраструктура, модернизиране на болници, привличане на инвестиции и откриване на нови работни места, рехабилитация на спортни съоръжения, социализация на археологически и природни обекти и превръщането им в туристически атракции. Това са част от основните акценти в Стратегията за развитие на регион Кърджали за периода 2014-2020.
Надеждите на хората от Източните Родопи са свързани най - вече с привличане на нови инвестиции и разкриването на нови работни места. Те вярват, че развитието на местната икономика и повишаване доходите на населението ще спре миграцията и обезлюдяването на планината.
Общинските кметове и областната управа отчитат възможностите, които дава международното трасе към Беломорието. Значението на ГКПП Маказа расте, защото трансграничният път поема автомобилния поток от Северна Европа към пристанищата в Александруполис и Кавала на Бяло море. Все още през Маказа не минават тежки камиони и автобуси, но когато тръгнат, се очаква по-голямо съживяване на икономиката в района, което ще даде тласък и за привличане на инвестиции.
Сега приоритет за местните управляващи е изграждането на околовръстния път на Кърджали, защото областният град не е подготвен да поеме интензивното движение на тежки камиони. Идейният проект вече е готов, очаква се да бъде приет и техническият, за да може строителството да стартира. Така от Кърджали до Бяло море ще се стигна за час по първокласни пътища.
С изграждането на обходния път ще се решат важни проблеми, свързани с отклоняване трафика на моторни превозни средства от Кърджали, повишаване скоростта на транзитното движение, намаляване времето на връзка, както и безопасността и сигурността на гражданите.
Обходният път е част от общоевропейски транспортен коридор №9.
Областният управител Илия Илиев обяви, че в скоро време проектът ще бъде обсъден на Експертен съвет и ако няма забележки,
до края на годината ще стартират отчуждителните процедури
по 14 км трасе. Проектът предвижда изграждане на 900-метров мост над язовир Студен кладенец. По мнението на специалисти за реализиране на цялостния проект ще са нужни около 200 млн. лв.
ГКПП Маказа в момента е втори по натовареност у нас граничен пункт по отношение на лекотоварния трафик. През него не преминават тежкотоварни камиони и автобуси, пропускат се само МПС до 3,5 т. Опашки от коли на Маказа се наблюдават и това лято. Със старта на отпуските и туристическия сезон трафикът за Гърция се увеличава. Особено в почините дни от двете страна на пункта те стигат до 2-3 км и са налага да се чака по час два. Освен българи пътуват и много чужденци, предимно туристи от Румъния. Колоната се бави заради тези извън Евросъюза, коментират запознати.
Много турски граждани предпочитат да влязат в Турция през Маказа, преминавайки през Гърция, за да избегнат трафика на ГКПП Капитан Андреево, като си спестяват повече от 100 км.
Единственият вариант да се облекчи трафикът е разширяването на пункта. Сега действащият ПУП предвижда единствено изграждането на допълнителна лента за товарни коли. За второ платно за леки коли и автобуси е необходим нов ПУП и областната управа настоява за това, за да се избегнат километричните опашки.
Липсата на обходен път натоварва движението в Кърджали по бул. "Беломорски", който е част от републиканския път I-5 и поема целия автотрафик към и от Гърция през Маказа. Със средства от Агенция "Пътна инфраструктура" започва
изграждането на 14 изкуствени неравности и обновяването на маркировката
по възловия булевард. Сумата за този проект е 83 000 лева и до няколко дни дейностите трябва да стартират. Изготвеното от ОПУ задание е внесено за становище в Агенцията за пътна инфраструктура Очаква се до края на юли работата по обезопасяване на най-натоварения булевард в Кърджали да приключи. Обновяването на отдавна изтритата маркировка и повдигането на пешеходните пътеки по общинските улици обаче може да започне едва след финала на процедурата за избор на изпълнител за поддръжка на мрежата, т.е. след отварянето на офертите, изтичането на законовия 14-дневен срок за обжалване и сключване на договор с избраната фирма, обясниха от община Кърджали. Нужно е също видеонаблюдение на няколко възлови места в града. Офертата за видеокамерите предвижда монтаж на сканиращи устройства и такива за панорамно заснемане с необходимия аналитичен софтуер на обща стойност над 80 хил.лв., обясняват от община Кърджали.
Добрата пътна инфраструктура е изключително важна за развитието на региона. Освен обходния път на Кърджали от сериозна и цялостна рехабилитация има нужда и 54 км отсечката Ардино - Смолян като важна връзка между двете области Кърджали и Смолян, включени в един общ културен маршрут "Родопи".
Търсят съдействие от Лукарски за промишлена зона
Община Кърджали разполага с готов технически проект за промишлена зона с площ от над 250 000 кв.м. През март 2015 г. по време на посещение на министър Божидар Лукарски в Кърджали кметът Хасан Азис поиска съдействие от Министерството на икономиката за реализиране на проекта по оперативните програми на ЕС, както и създаването на такива зони да бъде държавен приоритет, което ще допринесе за увеличаване на чуждите инвестиции в страната.
Зона за отдих с хотели и къщи за гости пък се оформя в района на язовир Кърджали.
Целогодишно в тях отсядат и почиват хиляди туристи от страната и чужбина. По думите на хотелиери лятно време базата се ползва от над 3000 души. "Пътят от Енчец за Главатарци бе ремонтиран преди години, но си остава тесен и има нужда от допълнителна рехабилитация. Отсечката е по-малко от 2 км", обяснява кметът на Енчец Юксел Якуб. Другият проблем, свързан със зоната за отдих, е изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/. Хотелиерите предлагат да се изгради и кей за лодки под Главатарци, защото много туристи пристигат с лодките си, за да ловят риба или да се разхождат в язовира.
Община Кърджали не се е отказала от проекта за мост, свързващ кв. "Възрожденци" с Крайно село. Така градът ще получи директна връзка до язовира и зоната за отдих до Енчец и Главатарци, като се прескочи свлачищният район и се улесни трафикът. По думите на местния бизнесмен Юксел Хаджи, собственик на хотелски комплекс в района на язовира, особено през летните месеци натоварването е много голямо, сам той е "засякъл", че в рамките на 15 минути минават близо 100 коли.
Според кмета на Кърджали Хасан Азис техническият проект за съоръжението е готов, но за изпълнението му по предварителни разчети са необходими около 6 млн. лв. За тази цел се търси подпомагане от страна на държавата.
Гурбетчиите сменят Гърция със Западна Европа
Поради закриване на бивши заводи като Оловно-цинковия комбинат или намаляване капацитета на доста предприятия във всички общини и особено срива в тютюнопроизводството много хора останаха без работа. От района на крумовградското село Аврен повече от 15 г. хора работят в сферата на обслужването - в хотелиерския и ресторантьорски бизнес, предимно на остров Иос, Гърция. В момента около 120 роми от Перперек пък окопават памук в южната ни съседка.
Жители на граничната община Кирково потърсиха препитание в района Комотини. Обикновено те работят в селското стопанство и животновъдството. През последните 1-2 години обаче все повече гурбетчии зарязват гръцките ниви и заминават за Западна Европа.
Родопчани се насочват към Испания, Англия, Холандия, Белгия. Мъжете са по строителните обекти, а жените берат ягоди и малини, гледат възрастни хора, работят в сферата на услугите.
Отлив от тютюна, залагат на овошки
Броят на желаещите да отглеждат тютюн в Източните Родопи рязко намалява. В община Кирково, която беше водеща в страната, т. г. са се регистрирали около 200 души. Причината за отлива не са само ниските изкупни цени между 4 и 5 лв.за кг, но и новото законово изискване производителите да докажат правото на владеене на земята - собственост или аренда. По закон, който действа от 2011 година, право на държавни доплащания имат само тези, които са произвеждали тютюн през 2007, 2008 и 2009 г. Останалите производители нямат право на държавна субсидия.
Заради отлива от тютюна много родопчани се ориентираха към отглеждане на червена капия, особено в Кирковско, Крумовградско, селата Звиница и Даскалово. Големият проблем за зеленчукопроизводителите е поливната техника. В някои райони на Кърджалийско има добри условия за овощарство. В Орешница са заложили на отглеждане на череши, а в района на селата Рудина и Миладиново на праскови и сливи. Масивите не са големи, но собствениците сами си осигуряват пазари. "При нас в България призовават правете такъв масив, заложете на тази култура, но никой не казва къде ще се продава продукцията. Не може един производител да е и търговец. Производителят трябва да произвежда и да кара продукцията до кантара на изкупчика и оттам нататък не би трябвало да се ангажира", споделя инженер-агрономът Антон Петров, пример и модел за предприемчивост и интелигентен подход в земеделието и определен за фермер на 2015 г. в област Кърджали.
В района на Източните Родопи се правят опити да се отглеждат етеричномаслени култури - бял риган /Крумовградско/, лавандула. През последните две три години се заговори усилено и за шафрана, но все още заложилите на тази култура са единични случаи.
От десетилетия Кърджалийско е благоприятно място за развитие на животновъдство. Не са малко собствениците на овцевъдни ферми, развито е и говедовъдството. Тази пролет стопаните алармираха, че има срив на изкупната цена на суровото мляко. Собственици на мандри и производители на млечни продукти се оплакват, че складовете им са пълни с продукция и настояват държавата да съдейства за осигуряване на пазари.
Работодатели искат ранно професионалното ориентиране
Професионалното образование понесе най-тежко последиците от демографския срив в региона. Затова трябва да е достатъчно гъвкаво и да съответства в максимална степен на потребностите на пазара, а учениците да бъдат стимулирани да участват в стажове и чиракуване в реална работна среда, смятат от РИО Кърджали. Цената на труда се оказва определяща при търсене на работа от младите хора, затова мнозинството сред тях се ориентират към чужбина, големите градове и курортите по морето и едва накрая търсят реализация у дома, смята началникът на Бюрото по труда в Кърджали Валентин Грудев. Най-търсени в момента са шивачките, следвани от продавач-консултантите, операторите в машиностроенето, готвачите, строителите.
"Очакванията за високи стартови възнаграждения се разминават с възможностите на младите хора ", посочва председателят на Стопанската камара Альоша Синабов. Той призова към по-тясно партньорство между бизнеса и професионалните гимназии, за да се овладее отлива на кадри. Необходимо е целенасочена държавна политика в регионите с по-слабо развита икономика и активни миграционни процеси. Да се въведе ранно професионално ориентиране на децата, настояват работодатели.
Директори на професионални гимназии искат фирмите да не неглижират условията на труда и да помислят за стипендии на стажуващи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
