Сряда,

Ще има ли газ, чака ли ни режим на тока? Експертът пред Стандарт

От: Даниела Денева -
2893
Ще има ли газ, чака ли ни режим на тока? Експертът пред Стандарт
A
A
A
  • Видя се, че не можем да разчитаме на "Газпром" за сигурни доставки
  • Режим на тока не се очаква, при извънредни обстоятелства ще спре износът, казва Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
  • В доклада на временната комисия има "обосновани предположения", които не са доказани
  • Не разбирам защо наричат търговците посредници
  • Получаваме газов микс, а не 100% от Русия

 

- Какво е Вашето експертно мнение за доклада за доставки на газ, изготвен от временната комисия и представен в парламента?

- Докладът дава известна яснота какво точно се е случило, тъй като информацията от април насам не беше достатъчна, имаше пропуски, въпросителни и т.н. Някои от заключенията на доклада за мен са малко странни. Твърдят се неща, за които няма посочени аргументи и факти. Цитират се документи, които не са приложени. Поне можеше да се извадят цитатите, на които се позовават самите заключения на доклада. На места виждаме т. нар. "обосновани предположения", които според мен не са съвсем обосновани, по-скоро навеждат на определени мисли, но със сигурност имат нужда от допълнителен анализ. Основното заключение на доклада е, че неизпълнението на новите условия с "Газпром" води до рискове за страната и се прави внушение, че ако се бяхме съобразили с тях, цените щяха да са ниски, а количествата щяха да са сигурни. Което е предположение, но не е неоспорим факт.

В самия доклад се посочват становища на юридически консултанти, които казват, че промяната в условията не е безрискова, което липсва в заключенията на доклада. Вече видяхме, че други компании и страни, които се съобразиха с новите условия на "Газпром", имат намаление на доставките. Затова казвам, че заключенията са малко странни. Със сигурност има повече прозрачност отколкото преди месец, но са необходими доста повече доказателства, които да доведат до въпросните обосновани предположения и твърдения.

- Твърди се, че пак купуваме руски газ, но заради посредниците цената е значително по-висока, споменава се завишение с 15 млн. евро.

- Това е заключение, което не почива на факти. "Булгаргаз" публикува компаниите, които са доставяли газ за май - т. нар. "посредници", но всъщност това са търговци. Една от компаниите е гръцката държавна ДЕПА. В гръцкия микс руският газ е около 40%. Ако приемем, че пропорционално количествата, които са предложени на "Булгаргаз", отразяват изцяло техния газов микс, то може да се каже, че 40% е тежестта на руския газ. Останалите 60% не са руски. Но тези пояснения липсват в доклада. Ние не знаем дали това, което ДЕПА продава на "Булгаргаз", е руски газ, азерски, американски втечнен или друг. Затова казах, че това предположение изисква допълнителна аргументация, която не се вижда в доклада.

Споменато е накрая, че службите за сигурност са направили оценка за това откъде идват количествата газ в България. Но газовата молекула няма знаменце. Ние знаем, че някакъв микс от природен газ влиза в тръбите. Ако има търговец, който получава 100% от доставките си от "Газпром", то тогава можем да кажем - да, ние отново купуваме руски газ, обаче не от "Газпром" директно, а от някой друг. Има ли такъв търговец -не става ясно от доклада.

- В разследване, публикувано от БГНЕС, се споменава за двама посредника, които стоят на входа на българската тръба - МЕТ и „Винтерсхал".

- Това не са посредници, а търговци. "Винтерсхал" е на българския пазар от 2005 г., МЕТ трейдинг – отпреди няколко години. И двете компании извършват дейност в цяла Европа. Те не се появяват между взаимоотношенията между Булгаргаз и Газпром, а са необходими, защото "Газпром" отказва да продава на "Булгаргаз" и затова компанията търси търговци, които да запълнят този вакуум. Но отново говорим за газов микс, а не за доставки, които идват 100% от "Газпром".

- По този повод Теменужка Петкова от ГЕРБ коментира - ние премахнахме посредниците, а сега отново ги върнаха.

- Ние не сме в ситуацията, в която бяхме преди 15 г., когато "Газпром" изпълняваше условията по договора си с "Булгаргаз", но вместо да продава директно на държавната компания, използваше посредници. Тогава имахме един доставчик, конкуренция почти нямаше. Той купуваше само от едно място. Защо между купувача и "Газпром експорт" е имало още една компания - не стана ясно. Но в крайна сметка това приключи. В момента не стоят така нещата. Търговският партньор на "Булгаргаз" отказва да му доставя количества и "Булгаргаз" трябва да си ги осигури от другаде. Това става от търговци, които работят в различни европейски страни и България е сред тях.

МЕТ трейдинг влезе на българския пазар преди няколко години, това не е компания, която тепърва се появява от нищото и заема някакво измислено място между "Булгаргаз" и "Газпром". Това е все едно да кажем, че ДЕПА сега се е вклинила заради някакви комисионни. Не е така. Просто в момента се търси диверсификация на доставчици.

- Очаквате ли "Газпром" да ни поиска неустойки заради клаузата в договора "вземи или плати", според която в края на годината 80% от това, което не е взето по договор, се дължи като плащане?

- Не мога да кажа, това е решение на компанията, свързано с това как тя тълкува условията по договора. След като има форсмажор и тя се позовава на него за липсата на доставки, за мен би било странно да се позове на същия форсмажор и за неустойки.

- Еврокомисията поиска ЕС да спести 15% газ от 1 август до 31 март 2023 г. Редица европейски страни започнаха да взимат мерки, други казаха, че не могат да изпълнят условията. Какви ще са последствията за хората и бизнеса в България?

- Като се имат предвид инфлационните процеси в последно време, политиките на централните банки, които започнаха доста агресивно да увеличават лихвите и очакванията за забавяне на икономическата активност, нищо чудно това намаление на потреблението на газ да се случи от само себе си. В момента разсъждаваме, че в условия на високо потребление, ние трябва административно да го намалим и това ще удари икономическата активност. А всъщност процесът може да е обратен - поради намалена икономическа активност по естествен начин да намалим потреблението, специално за индустрията. Разглеждаме решението на ЕК като административно, но да не забравяме, че цените на природния газ в момента са абсурдно високи.

Ограничаването на доставките от "Газпром" води до недостиг на природен газ и много високи цени, които по естествен начин ограничават конкурентноспособността на европейските компании. Някои компании може да бъдат принудени да намалят своето потребление и да търсят различни енергийни източници. Защото ако в Европа цените са забранително високи за някои компании, те просто няма да могат да си позволят да работят.

Другата хипотеза е започналият цикъл на рестриктивна парична политика да доведе до намаляване на икономическата активност. И ако нищо от това не доведе до намалено потребление, а доставките останат ограничени, тогава влизаме в хипотезата ЕК да предлага административно ограничаване на потреблението.

За топлофикационните дружества зависи каква ще е зимата. Миналата зима беше дълга, но не от най-студените. Предишната пък бе много студена. Тогава и потреблението на природен газ се увеличи.  

- За производството на електроенергия у нас има алтернативни източници. Но при положение, че газът го няма, алтернативата ток със сигурност ще се използва повече. За щастие, ние имаме по-голямо производство, отколкото потребяваме, както и голям износ. Съществува ли обаче все пак хипотеза за режим на тока?

- Не би трябвало. Ние имаме износ, при форсмажорни обстоятелства, ако сигурността на доставките в България е застрашена, има възможност да се ограничи износът - напълно или частично. Подобна ситуация видяхме през зимата на 2017 г., когато износът на ток от България бе ограничен за 3 седмици заради студената зима, тъй като имаше проблем с физическите доставки. Сега също би могло да се въведе такава мярка, ако се наложи. Това е работа на правителството, което по силата на европейски директиви има задължение за изготвяне на кризисни планове - както за доставките на електроенергия, така и за природен газ. И би трябвало тези възможности да се представят достатъчно ясно пред бизнеса и домакинствата, за да няма притеснения.

Една от големите ми критики по отношение на енергийната политика в последните месеци е, че комуникационната стратегия на правителството не е на ниво. Колкото по-сложна е ситуацията, толкова комуникацията трябва да е по-активна, а политиката – по-прозрачна. За да не се дава възможност за спекулации, които виреят на базата на липсата на достатъчно информация. Трябва да се развенчават митове, губим време и размиваме дебата, вместо да се концентрираме върху съществените неща. Както миналата, така и тази година страхът движи всички пазари - не само в Европа, но и по света. Колкото повече информация и прозрачност има, толкова повече този страх ще намалее.

- При положение, че всички търсят газ, ние ще успеем ли да се вредим - за танкер или за договор?

- Със сигурност има такава възможност, но тя става все по-трудна. Още в края на февруари трябваше да започнат стъпки за търсене на алтернативни доставчици, за да се подсигурим за най-лошия сценарий. Надявам се този процес да е напреднал. И дори това правителство да не може да завърши преговорите, да го направи служебният кабинет. Но отново нищо не знаем по въпроса.

Ако обаче се чака да дойде есента и тогава тепърва да започнат да се търсят количества, със сигурност може да има сериозни проблеми за доставките. Ако все пак бъдат осигурени, то цените ще са изключително високи. Днес /б.ред. четвъртък/ чухме от премиера, че ще се сключват договори за 7 кораба за следващите 6 месеца. За юни ни трябваха 2 кораба плюс азерските количества. Това означава, че ако от Азербайджан получавахме пълните количества, щеше да ни трябва един кораб и половина.

Сега имаме 7 кораба за 6 месеца, което означава по 1 кораб на месец. Но през есенните месеци потреблението се покачва и може би ще ни трябват по два кораба и половина. Това е стъпка в правилната посока, но не е достатъчно, за да се гарантира сигурността на доставките. Но ако това не бъде направено, със сигурност през следващите месеци ситуацията ще бъде много трудна.

Това ни връща на въпроса - можем ли да разчитаме на "Газпром"? Щом "Газпром" може да намали доставките на Германия и Италия, защо да не може да ги намали за Централна и Източна Европа? Имахме доставчик, който осигуряваше 40-45% от газа в Европа, който с всяко следващо действие показва, че на него не може да се разчита.

А в доклада на временната комисия изобщо не се разглежда възможността доставчикът да не доставя договорените количества. Тази година движещото за пазарите е дали ще има сигурност на доставките. Едва когато сме сигурни, че можем да разчитаме на доставчика, тогава може да говорим за цени и т.н.

- Да си купуват ли бойлери и климатици битовите потребители на газ?

- Миналата година видяхме рязко покачване на цените на природния газ. Да, имаше някакви компенсации, но със сигурност те бяха незначителни на фона на цените, които плащаха домакинствата през 2019 и 2020 г. Очевидно там ще има много сериозен шок и това не е изненадващо. Същото се отнася и за потребителите на парно, където цените се увеличават с 30%.  

Може да се очаква да видим промяна на потребителското поведение. Дали да купим бойлер или не - този дебат не стои пред хората, които си спомнят 80-те или 90-те години. Домакинствата, които искат да са сигурни в доставките на топла вода, вероятно ще инвестират.               


Всички новини от категория Мнения.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички