„Аз по принцип съм висока, слаба и руса, ама днеска какво ми става?. Позволявам си да открадна този виц за човек, който си уговорил среща с жена по снимка в интернет, от филма на Стефан Командарев „Посоки“, защото някак си идеално пасва на незаконното строителство по нашето море напоследък.
Едно нещо по принцип било дюна, ама напоследък какво му станало – оказало се земеделска земя. Друго било горичка – ама днес се оказало поле. След което се оказало бетонна площадка вече не само по документи.
Но така е в страната на чудесата, където дюната е нива по документи, горичката е място за застрояване, а пък чудя се какво ли ще се окаже, ако погледнем по-внимателно документите, с които
Евлоги и Христо Георгиеви са дарили място за построяването на университета? Да не се окаже и то земеделска земя? Може и да е било. Ами Народното събрание? Не ми се иска да мисля как, ако на негово място трябва да бъде построен многозвезден СПА-хотел поради факта, че се е появил инвеститор, ще трябва народните избраници да заседават например в „Люлин“ - 10. Ако много закъсат впрочем, предлагам апартамент за заседанието на една комисия, образователната например. Наблизо има циганска махала, тъкмо ще имат пряк досег с реалното състояние на образованието в определени общности.
Теди Москов има една постановка - „Професия лъжец“, базирана на „Джелсомино в страната на лъжците“ от Джани Родари. Ако искаш да си купиш хляб в тази страна, отиваш в книжарницата. Ако искаш да си купиш трикотаж, отиваш в месарницата.
В нашата страна, ако искаш да си оправиш гледката към плажа, отиваш в общината и за три минути получаваш нива вместо дюна, гора или друга природна забележителност. Ако искаш да построиш жилищен комплекс, получаваш лозе вместо детска площадка. И строиш върху лозето. Ако искаш СПА-хотел, получаваш необработваема земя вместо обект от „Натура 2000“.
Както при митничаря, който искал да покаже на Астор кой е по-голям магьосник, извадил печата и му казал „Виждаш ли тези три ТИР-а с компютри? Е, вече са със захар“. Е, някой ден със сигурност Господ ще извади печата и ще каже „Е, виждаш ли онези 111 000 квадратни километра плодородна земя? Е, вече са цимент“. Впрочем, ние ще се оправим в тази посока и без намесата на Господ. Вече сме почнали.
Майтапът, който върви в социалните мрежи напоследък е, че ако България беше на три морета, щяхме да ги застроим и трите. Не съм сигурна, че щеше да ни стигне бетонът, но със сигурност щяхме да опитаме. И няма смисъл да се възмущаваме от безочието на отделни инвеститори или мутробарокови босове, след което това става с мълчаливата благословия на държавата и самите кметове се кълнат „Ама по документи не е горичка!“. Където цялата административна машина е впрегната в това, да съдейства на „модерните инвестиции“ и да лапа съответната порция от тях с мълчаливото съгласие на съгражданите им. Където незаконно строителство отдавна залива не само черноморието и планините, но ние се фокусираме единствено върху него, защото е по-атрактивно. А съдебната система се задейства, единствено когато може да арестува багериста, който е съборил някаква дюна по нечия поръчка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
