Неделя,

Сделката за F-16 не застрашава бюджета, пак е възможен излишък

От: Даниела Казанджиева -
A
A
A
  • Влизането в ERM 2 явно не е голям национален приоритет, щом още нямаме подадено заявление за членство в еврозоната, казва Николай Василев

  • България направи всичко възможно за завода на Фолксваген, все още имаме шанс

  • България е в добро финансово състояние и може да емитира дълг при нужда

  • Концесията на летище София ще е сделката на годината

  • След последната криза Европа има едно загубено десетилетие

  • Бъдещите поколения ще плащат за огромните дългове в еврозоната с много орязани разходи или с потенциални фалити в някои държави

 

 

Николай Василев, е управляващ партньор и изпълнителен директор на Expat Сapital. Бил е член на две правителства на България, като последователно заема позиците на вицепремиер и министър на икономиката (2001 – 2003 г.), вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията (2003 – 2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005 – 2009 г.).

- Господин Василев, предстои изплащането на американските изтребители F-16, чиято цена е около 2-2.2 млрд. лв. и тя трябва да се даде накуп. Заради това е належаща и актуализация на бюджета. Към края на юни имаме над 3 млрд. лв. излишък, но в крайна сметка е предвидено бюджетът да завърши се дефицит 0,5 % от БВП. Има ли опасност този дефицит да се увеличи заради сделката?

- Подкрепям сделката за изтребителите, защото България е много изостанала в модернизацията на армията си и конкретно на военно-въздушните сили. И без да се правя на пилот и на специалист по военна техника, смятам, че решението е отлично. По-добре е да се купят изтребители и по-добре това да са американските F-16.

Явно необходимостта да се платят накуп е даденост, с която ще се съобразим. България обаче е в добро финансово състояние в последните години, така че това не е голям проблем. Сумата по сделката е към 2% от БВП. Това не е непостижимо за държава, която има бюджетни излишъци. Очевидно, че заради такъв неочакван разход трябва да има техническа актуализация на бюджета.

Но смятам, че дори с тази сделка бюджетът може и трябва да излезе пак на излишък през 2019 г. Просто други разходи могат да бъдат намалени, особено редовните няколкомилиардни харчове в края на всяка година, които са лоша практика. Тази година нека излишъците да се изхарчат за изтребители и пак може бюджетът да е с излишък.

- Няма ли опасност да се съкратят други разходи, които са важни?

- Няма да се наложи да се съкращават жизненоважни разходи. Приходите вървят добре, а и винаги е добре да се харчи пестеливо.

Категорично съм против популистки предложения на хора, които принадлежат към друга школа и смятат, че колкото е по-голям дефицитът, толкова по-добре е това за икономиката. Според мен е точно обратното. Факт е, че най-силните икономически държави в Европа са тези, които имат излишъци, като например Германия.

България имаше впечатляващи години между 1998 и 2008-а, когато, въпреки че излязохме от тежка криза и бяхме по-бедна държава, имахме излишъци. Изчислявал съм ги на около 15% от БВП сумарно за тези 11 г. Това помогна България да се стабилизира и да напредне. И от една от най-задлъжнелите държави в света, да стане втората по най-ниска задлъжнялост в ЕС към 2009 г. После бяхме на трето място, но сега дългът ни пада и пак се изравняваме с Люксембург.

- Как гледате на идеята на финансовия министър Владислав Горанов държавата да излиза по-често на пазара на ДЦК през тази година и намеренията да се пласират книжа за общо 1 млрд. лв. през 2019 г.?

- Не смятам, че това е проблем. Дали емитираме нов дълг при сегашните ниски лихвени проценти, което е изгодно, или пък просто намаляваме фискалния резерв – това е все едно, по-скоро е техническа операция. Една страна в добро финансово състояние като България винаги може да емитира дълг при нужда. Проблемът е да не се увеличава бюджетният дефицит.

- Има ли шанс скоро да получим "зелена светлина" за влизане ERM 2?

- Омръзна ми да коментирам темата за еврозоната, защото не сме се приближили особено до нея през последните 10 г. Това е все едно да коментираме кога България ще стане световен шампион по футбол – все ще ни омръзне. Въпросът не е, че България не може да бъде приета.

Основният проблем е липсата на ясно заявена воля у всички български институции колективно, че това е национален приоритет. Те може да казват от време на време с половин уста, че е приоритет, може да извършат няколко малки стъпки в тази посока, но напредък с ясен краен резултат няма.

- Защо мислите, че няма ясно изразена позиция за еврозоната? Заявяват го от финансовото министерство, правят се стрес тестове в банките, БНБ променя закони във връзка с влизането ни в Банковия съюз. Работи се и по конвергенцията, колкото и да изглежда засега далече от целта сближаването на доходите. Според вас какво още не достига, за да изразим ясно волята си ?

- Независимо от половинчатите приказки в тази посока, силна политическа воля не виждам. Наскоро една организация заяви, че на сайта й имало обявена позиция. И какво от това? Преди броени седмици беше световна новина, че Хърватия е подала заявление за членство в ERM 2. България е можела да го направи по всяко време през последните 10 г., но все още не го е сторила. А Хърватия, която 6 години по-късно от нас влезе в ЕС, вече е подала. И кой ще влезе първи в еврозоната?

- Само това подаване ли е основната пречка?

- Първо, нас никой не ни иска особено, затова никой няма да ни кара да влизаме насила. Нито в Шенген, нито в ОИСР, нито в Еврозоната. Това обаче си е наш проблем, не е техен. Ние може да го казваме като оправдание, но пред кого да се оправдаваме?

Ако България не беше извършила драматични стъпки преди 15-ина години, може би и след 50 г. нямаше да влезем в ЕС. Щяхме да казваме, че не ни искат и да си стоим и до днес, където са други недалечни държави. Но предишното поколение държавници направи всичко необходимо, дори с цената на тежки жертви, бъдещите поколения на България да се раждат в ЕС и НАТО, което е факт.

Второ – независимо какво казваме, не съм убеден, че всички наши институции искат членството в еврозоната. Може би някои искат малко повече, но не достатъчно, а други казват, че искат, а в същото време не искат, трети тихо саботират.

- Имаме нови членове на Европейската комисия, скоро ще имаме и нов шеф на Европейската централна банка. Как ще се отрази промяната за България? Дали пък вече няма да бъдем чак толкова нежелано дете за тази общност?

- Рано е да кажем какво точно ще се случи с новата Еврокомисия и новите институции. Но ако ние продължаваме да не се приближаваме към еврозоната, не ни е виновна новата Еврокомисия, ами проблемът пак си остава в нашите телевизори. Колкото и комисии да се сменят, ако ние не искаме и не подадем заявление за членство, никога няма да влезем.

- Наскоро излязоха данни за дълга на еврозоната, който за първи път надхвърля 10 трилиона долара, като съотношението на задълженията към БВП е достигнало 85.9% в края на март, според Евростат. Най-високите съотношения на държавния дълг към БВП са в Гърция (181.9%), Италия (134%), Португалия (123%), Белгия (105.1%) и Кипър (105%), а най-ниски в Естония (8.1%), България (21.2%) и Люксембург (21.3%). Защо се стигна до тук и как ще се развие ситуацията?

- През последните 10 г. след предишната криза Европа има едно загубено десетилетие подобно на Япония, която има три загубени десетилетия. Преди 30 г. Япония беше световно икономическо чудо, а в момента е по-назад от някои европейски държави дори.

Европа се очертава като бавен, скучен, консервативен континент. Интересните неща се случват в Северна Америка и в Източна Азия. В Европа икономическата политика, ако изобщо има такава, не води до голям растеж, не решава проблемите с огромния държавен дълг, не води до динамика, инвестиции, бизнес, големи иновации.

Притеснен съм от дълга в Европа, особено поради това, че през този век ще има влошена демографска картина. В момента дори в този положителен икономически цикъл има големи държави като Италия и Франция, които не можаха да стигнат поне до балансиран бюджет. Някои от тях и сега имат големи дефицити, които са на ръба на позволеното.

А какво ще направят, ако удари следващата криза? Франция за последните над 30 г. май няма нито една година с бюджетен излишък. Защо не го постигнат например тази година, война ли има, епидемия ли, криза ли?

- Може би просто са свикнали да харчат повече и така си живеят добре.

- Това е грешна политика. Бъдещите поколения ще плащат за това или с много орязани разходи, или с потенциален фалит в някои държави.

- Да, но виждаме, че въпреки огромните дългове на Гърция, в крайна сметка й се разминава. И отстрани изглежда, че на гражданите не им е чак толкова зле – намаляват им данъците, опрощават им кредитите. За което в стриктни държави като нас, например – с бюджетен излишък, дисциплинирани – можем само да мечтаем.

- Има хора, които ще се съгласят с тази теза, но аз не. След кризата Гърция има един от най-ужасните си исторически периоди.

Държави като Румъния, България и други от Източна Европа дръпнаха доста напред в последните 10 г., а Гърция изпадна назад. Разликата между Гърция и България никога не е била толкова малка от десетки години насам. И ако продължават така съседите, след 10-20 г. при нас стандартът на живот може дори да е по-висок.

Гърция изобщо не е излязла от кризата. Това, че временно нащата са в затишие, не означава, че математически те са направили подобрение. След като на Гърция преди около 7 г. й опростиха огромни дългове в размер на стотици милиарди, въпреки че не го нарекоха така, дългът към БВП беше 120%. В момента е 182%. Това е бомба, която пак ще гръмне след известно време.

- На този фон как виждате растежа в България?

- В България ситуацията е по-скоро добра. Растежът може да не е такъв, какъвто беше през миналото десетилетие, но е приличен на фона на Европа.

- Смятате ли, че отлагането на вдигането на лихвите, което се очаква от няколко години, отново ще остане на заден план?

- Рано е да се даде историческа оценка на експеримента с ниските лихви, но моята интуиция е, че ще бъде описан в бъдещите учебници по икономика като странен исторически период. 10 г. с лихви, близки до нулата – това не се вписва в разбиранията ми за икономическа наука и не знам краят какъв ще бъде. Все още продължава експанзивната монетарна политика и няма да свърши скоро. Ако се вдигнат лихвите, някои европейски държави ще изпитат сериозни проблеми с дълга. Затова не ги вдигат, а не поради друга причина.

- Вие бяхте министър на транспорта в кабинета „Сакскобургготски” и концесионирахте летищата във Варна и Бургас. Ще се случи ли според Вас най-сетне концесията на летище София?

- Ако концесията на летище София се случи, това ще бъде сделката на годината, най-важното в нашата икономика.

Във всяка държава летището в столицата има голямо стратегическо значение за бизнеса, за развитието, за модернизацията. В момента държавното летище в София визуално изглежда много зле, макар самите служители да са на по-високо ниво.

Всеки път се срамувам, като минавам оттам и се учудвам как е възможно никой в целия вертикал на държавното управление да не взима мерки толкова години. Най-добрата мярка е концесията. Който е скептик, нека види новите терминали във Варна и Бургас, построени от концесионера. Ако до ден днешен имахме старите държавни летища там, основните интервюта с туристическия министър щяха да бъдат как летищата убиват туризма. Убеден съм, че концесията е правилният път.

- Смятате ли, че този път избирането на концесионер ще мине без обжалвания, без протакания, без скандали?

- Силно се надявам, че всички участници ще проявят разум и ако нямат истинска причина да са недоволни от класирането, а засега не съм забелязал да има, не би следвало да обжалват само заради спорта.

- И още една гореща тема – заводът на Фолксваген. В различни публикации се твърди, че компанията е избрала Турция, макар че няма официално съобщение за това. Но освен корпоративните интереси, няма ли и геополитика при избора – България като страна от ЕС е доста по-сигурна от Турция?

- Мачът още не е свършил. Макар да изглежда, че върви към негативен за нас край, все пак е редно да изчакаме финалния резултат. Защото е възможно да се случат всякакви неща в района на Югоизточна Европа или Близкия Изток, които да променят ситуацията.

На по-ранен етап от процедурата повече се притеснявах от конкуренцията на другите държави на Балканите, примерно Румъния, а не от Турция. Мислех си, че Турция няма да има този шанс. Но ако погледнем населението на региона, в Турция то е горе-долу равно на цяла Източна Европа, взета заедно. България направи каквото можа, ние се представихме добре и все още имаме шансове. Дори да не стане с тази инвестиция, ще стане с друга.

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички