Европа ни е отредила да  сме резервната житница

* Някои хора искат да се върнат от чужбина, да станат млади фермери и да вземат пари. Но това е много трудно, ако няма кой да ти помогне

* Няма да ни допуснат да развиваме овощарство и зеленчукопроизводство, защото ще ощетим старите страни-членки, казва Стайко Стайков

Стайко Стайков е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Пред "Стандарт" той коментира новата ОСП, пазара на земя, както и идеята си за създаване на обща земеделска камара.
-------------------

- Господин Стайков, предстои изготвянето на национален план за развитие на земеделието във връзка с новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ 2020-2027. Възможно ли е да има смяна на приоритетите у нас?

- Аз смятам, че това, което правим в момента, няма как да се промени. Гръбнакът на българското земеделие е конвенционалното и големите ферми, които отглеждат пшеница, рапица, ечемик, кориандър - едногодишни култури, които няма как да се гледат на малки площи. Това е предопределено от Европа за страната ни. България е резервната житница на Европа заедно с Унгария и Румъния. Нашата земя е най-малко заразена, защото сравнително отскоро се хвърлят определени торове, препарати и химикали. И много от зърното, особено качественото, се продава в европейските държави. Така че не виждам причина да се промени тази стратегия. А и Европа няма да ни отпусне много по-големи средства за обвързана подкрепа, например за овощарство или каквото и да било, защото по този начин тя ще ощети фермерите от старите страни- членки. При тях е много скъпа работната ръка и те не ни допускат в този бранш.

- Да, но ние имаме традиции и в овощарството, в зеленчукопроизводството. Ако настояваме, няма ли шанс да се преборим?

- В България се отглеждат най-вкусните, но и най-старите сортове, които са нетрайни. Нямаме напояване навсякъде, което е голям проблем. Ако трябва да сменяме цялата концепция - за трайните насаждения инвестициите са огромни. А за да направиш тази инвестиция, ти трябва да имаш пазари. Например има много лозови насаждения, повечето ги направихме по програми на Европа, която обаче не ни осигури пазара. И в момента няма на кой да си продаваме виното.

Избите в България стават все повече, увеличават се лозовите насаждения, а видяхме, че тази година хората си хвърляха гроздето, защото нямаше кой да им го изкупи. 

В конвенционалното земеделие се печели много по-малко. Но за сметка на това пък зърното е борсова стока, която има много бърза възвращаемост. И дори и малко да печелиш, когато е бързо, това е добре за българското земеделие. Като няма кой да ни купи трайните насаждения, като са ни стари сортовете - не можем да реинвестираме, нямаме голямо подпомагане, каквото има Гърция. Тя ни удря с цените и няма как да го променим. 
Смятам, че Европа ще продължи с тази политика. В новия програмен период, независимо дали ще има таван на субсидиите или не, ще има увеличение на парите и за селски райони, и за зелени плащания. Така че не мисля, че ще променим нещо в българското земеделие. Мисля, че просто конвенционалното ще стане по-интензивно, по-добро. Вече имаме добрия опит, използват се по-добри препарати, торове, доста неща се промениха. Но ние не можем да влияем на климата. Защото проблемът в Южна България е с все повече топли дни и все по-малки добиви.

- А каква част от земята у нас е окрупнена?

- Има частично окрупнени парцели, някои са големи, но са много малко. Но това не е комасация, защото комасацията включва големи парцели, землища, инфраструктура, напояване, отводняване. Останаха много малко тези парцели. Купуват се основно парцели между 5 и 50 декара. Нашата идея е да правим замени, правим ги между членовете на асоциацията и по този начин се получава окрупняване. Дай, Боже, да имаме възможност да се включим в програма за напояване. В другите браншови организации има много фермери, които са готови да работят и с нас. 

Време е да направим браншова камара, в която ще участваме всички. И когато си имаме повече доверие, нещата ще стават по-лесно. 

- Ако искате да се обедините в земеделска камара, трябва да поставите цели, които се припознават от всички браншове. 

- Аз мисля, че за закона за земята сме заедно. Става въпрос за новия проект, който бе върнат за преработване и ние участваме в работната група благодарение на това, че имаме общи интереси, виждаме общите проблеми. Даваме експерти, които работят и с министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Интересът е общ, наши членове имат земя в цялата страна. Ако не спазваме Конституцията, ние нарушаваме правата на собствениците - затова беше спрян законът - според чл. 17 от Конституцията частната собственост е неприкосновена. Много неща по закона се сътвориха много бързо и може би неволно се получиха доста грешки.
Над 3,5 милиона българи са собственици и на цели, и на частични парцели в съсобственост. Ние не може да пренебрегнем тяхното мнение. 
Ние сме заедно за всичко, подали сме ръка на МЗХГ, те са я приели и работят с нас, така ще продължаваме напред. Идеята за обща земеделска камара е да обедини повече бранша.
Ще има излъчени представители от всички асоциации, на които ние ще имаме доверие. Не виждам причина да няма разбирателство между целия бранш. 

- Споменахте, че има доста сделки напоследък, в които чужденци продават земята си. Бихте ли дали повече подробности? 

- Става въпрос за чужденци, които са придобили земя у нас с цел инвестиция на вторичния пазар чрез посредници от първичния пазар. Платили са по 200-300 лв. за декар, окрупнили са парцелите. Цените сега се вдигат - в Северна България декарът е над 1000 лева. Притежателите може би не очакват по-голям ръст, като предишни години. Затова излизат от тази инвестиция.

- А какво се случи с масовото засаждане на нахут? Защо стопаните заложиха на тази култура?

- Нахутът е азотофиксираща култура и има допълнително доплащане в субсидията. Две години нахутът държеше добра цена, особено в Южна България, където нямаме царевица. В предишни години в Южна България се гледаше и кориандър. Но цената му падна, защото руснаците произведоха кориандър на много ниска цена. И след това надеждата беше в нахута. Но се получи свръхпроизводство. А в същото време държавите, които внасят нахут, имаха добра година.

И се оказа, че от 2 лева за кг, цената падна до 30 стотинки.

Повечето стопани имаха нужда от пари и го продадоха на безценица. Това автоматично ги вкара в огромни загуби. И ако те имат кредит за земя или за нещо друго, може да стигнат до фалит. 

- В новата ОСП се очаква да има по-големи преференции за млади фермери. Какво бихте посъветвали един млад човек, който се научава за тези преференции и решава да се занимава със земеделие?

- Много хора виждат младия фермер като човек, който ще вземе хикс пари и ще спечели от това. Изискванията на Европа обаче са много големи, трябва да се създават работни места, трябва реално да се работи. Минават доста години, в които човек прави много разходи и трябва да положи много труд, ако иска да му остане нещо повече.

В момента хората смятат, че ще вземат едни лесни пари, а то не е така. Даже в повечето случаи те биват санкционирани и губят пари, които са взети с кредити или по някакъв друг начин, което води до огромни загуби.

Някои хора искат да се върнат от чужбина и да станат млади фермери. Но това е  много трудно, ако някой не им помогне. Защото нито имат земя, нито имат средства, нито имат опит. Зависиш от климата, от посеви, дали няма да имаш бедствия. Това е фабрика под небето, много е трудно човек да се впусне в подобно начинание без да има партньор. И ако от първата година се случи някой катаклизъм с неговия бизнес, това го обрича на фалит. Трябва да се внимава, да се ползват много добри консултанти. И да се четат много внимателно програмите и ангажиментите, които се поемат. Защото българинът обикновено вижда парите, а не вижда какви ангажименти има под тях. Европа обещава в момента, но тя увеличава ангажиментите и те ще бъдат ясни след изборите за новия Европарламент. Затова аз не мога да посъветвам някой да се впусне сляпо и да става фермер. Нужен е добър агроном, а това е много скъп специалист и много трудно се намира. Нужни са заделени средства. Да си фермер не е толкова просто, колкото изглежда.