Европа ни е отредила да сме резервната житница

* Някои хора искат да се върнат от чужбина, да станат млади фермери и да вземат пари. Но това е много трудно, ако няма кой да ти помогне
* Няма да ни допуснат да развиваме овощарство и зеленчукопроизводство, защото ще ощетим старите страни-членки, казва Стайко Стайков
Стайко Стайков е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Пред "Стандарт" той коментира новата ОСП, пазара на земя, както и идеята си за създаване на обща земеделска камара.
-------------------
- Господин Стайков, предстои изготвянето на национален план за развитие на земеделието във връзка с новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ 2020-2027. Възможно ли е да има смяна на приоритетите у нас?
- Аз смятам, че това, което правим в момента, няма как да се промени. Гръбнакът на българското земеделие е конвенционалното и големите ферми, които отглеждат пшеница, рапица, ечемик, кориандър - едногодишни култури, които няма как да се гледат на малки площи. Това е предопределено от Европа за страната ни. България е резервната житница на Европа заедно с Унгария и Румъния. Нашата земя е най-малко заразена, защото сравнително отскоро се хвърлят определени торове, препарати и химикали. И много от зърното, особено качественото, се продава в европейските държави. Така че не виждам причина да се промени тази стратегия. А и Европа няма да ни отпусне много по-големи средства за обвързана подкрепа, например за овощарство или каквото и да било, защото по този начин тя ще ощети фермерите от старите страни- членки. При тях е много скъпа работната ръка и те не ни допускат в този бранш.
- Да, но ние имаме традиции и в овощарството, в зеленчукопроизводството. Ако настояваме, няма ли шанс да се преборим?
- В България се отглеждат най-вкусните, но и най-старите сортове, които са нетрайни. Нямаме напояване навсякъде, което е голям проблем. Ако трябва да сменяме цялата концепция - за трайните насаждения инвестициите са огромни. А за да направиш тази инвестиция, ти трябва да имаш пазари. Например има много лозови насаждения, повечето ги направихме по програми на Европа, която обаче не ни осигури пазара. И в момента няма на кой да си продаваме виното.
Избите в България стават все повече, увеличават се лозовите насаждения, а видяхме, че тази година хората си хвърляха гроздето, защото нямаше кой да им го изкупи.
В конвенционалното земеделие се печели много по-малко. Но за сметка на това пък зърното е борсова стока, която има много бърза възвращаемост. И дори и малко да печелиш, когато е бързо, това е добре за българското земеделие. Като няма кой да ни купи трайните насаждения, като са ни стари сортовете - не можем да реинвестираме, нямаме голямо подпомагане, каквото има Гърция. Тя ни удря с цените и няма как да го променим.
Смятам, че Европа ще продължи с тази политика. В новия програмен период, независимо дали ще има таван на субсидиите или не, ще има увеличение на парите и за селски райони, и за зелени плащания. Така че не мисля, че ще променим нещо в българското земеделие. Мисля, че просто конвенционалното ще стане по-интензивно, по-добро. Вече имаме добрия опит, използват се по-добри препарати, торове, доста неща се промениха. Но ние не можем да влияем на климата. Защото проблемът в Южна България е с все повече топли дни и все по-малки добиви.
- А каква част от земята у нас е окрупнена?
- Има частично окрупнени парцели, някои са големи, но са много малко. Но това не е комасация, защото комасацията включва големи парцели, землища, инфраструктура, напояване, отводняване. Останаха много малко тези парцели. Купуват се основно парцели между 5 и 50 декара. Нашата идея е да правим замени, правим ги между членовете на асоциацията и по този начин се получава окрупняване. Дай, Боже, да имаме възможност да се включим в програма за напояване. В другите браншови организации има много фермери, които са готови да работят и с нас.
Време е да направим браншова камара, в която ще участваме всички. И когато си имаме повече доверие, нещата ще стават по-лесно.
- Ако искате да се обедините в земеделска камара, трябва да поставите цели, които се припознават от всички браншове.
- Аз мисля, че за закона за земята сме заедно. Става въпрос за новия проект, който бе върнат за преработване и ние участваме в работната група благодарение на това, че имаме общи интереси, виждаме общите проблеми. Даваме експерти, които работят и с министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/. Интересът е общ, наши членове имат земя в цялата страна. Ако не спазваме Конституцията, ние нарушаваме правата на собствениците - затова беше спрян законът - според чл. 17 от Конституцията частната собственост е неприкосновена. Много неща по закона се сътвориха много бързо и може би неволно се получиха доста грешки.
Над 3,5 милиона българи са собственици и на цели, и на частични парцели в съсобственост. Ние не може да пренебрегнем тяхното мнение.
Ние сме заедно за всичко, подали сме ръка на МЗХГ, те са я приели и работят с нас, така ще продължаваме напред. Идеята за обща земеделска камара е да обедини повече бранша.
Ще има излъчени представители от всички асоциации, на които ние ще имаме доверие. Не виждам причина да няма разбирателство между целия бранш.
- Споменахте, че има доста сделки напоследък, в които чужденци продават земята си. Бихте ли дали повече подробности?
- Става въпрос за чужденци, които са придобили земя у нас с цел инвестиция на вторичния пазар чрез посредници от първичния пазар. Платили са по 200-300 лв. за декар, окрупнили са парцелите. Цените сега се вдигат - в Северна България декарът е над 1000 лева. Притежателите може би не очакват по-голям ръст, като предишни години. Затова излизат от тази инвестиция.
- А какво се случи с масовото засаждане на нахут? Защо стопаните заложиха на тази култура?
- Нахутът е азотофиксираща култура и има допълнително доплащане в субсидията. Две години нахутът държеше добра цена, особено в Южна България, където нямаме царевица. В предишни години в Южна България се гледаше и кориандър. Но цената му падна, защото руснаците произведоха кориандър на много ниска цена. И след това надеждата беше в нахута. Но се получи свръхпроизводство. А в същото време държавите, които внасят нахут, имаха добра година.
И се оказа, че от 2 лева за кг, цената падна до 30 стотинки.
Повечето стопани имаха нужда от пари и го продадоха на безценица. Това автоматично ги вкара в огромни загуби. И ако те имат кредит за земя или за нещо друго, може да стигнат до фалит.
- В новата ОСП се очаква да има по-големи преференции за млади фермери. Какво бихте посъветвали един млад човек, който се научава за тези преференции и решава да се занимава със земеделие?
- Много хора виждат младия фермер като човек, който ще вземе хикс пари и ще спечели от това. Изискванията на Европа обаче са много големи, трябва да се създават работни места, трябва реално да се работи. Минават доста години, в които човек прави много разходи и трябва да положи много труд, ако иска да му остане нещо повече.
В момента хората смятат, че ще вземат едни лесни пари, а то не е така. Даже в повечето случаи те биват санкционирани и губят пари, които са взети с кредити или по някакъв друг начин, което води до огромни загуби.
Някои хора искат да се върнат от чужбина и да станат млади фермери. Но това е много трудно, ако някой не им помогне. Защото нито имат земя, нито имат средства, нито имат опит. Зависиш от климата, от посеви, дали няма да имаш бедствия. Това е фабрика под небето, много е трудно човек да се впусне в подобно начинание без да има партньор. И ако от първата година се случи някой катаклизъм с неговия бизнес, това го обрича на фалит. Трябва да се внимава, да се ползват много добри консултанти. И да се четат много внимателно програмите и ангажиментите, които се поемат. Защото българинът обикновено вижда парите, а не вижда какви ангажименти има под тях. Европа обещава в момента, но тя увеличава ангажиментите и те ще бъдат ясни след изборите за новия Европарламент. Затова аз не мога да посъветвам някой да се впусне сляпо и да става фермер. Нужен е добър агроном, а това е много скъп специалист и много трудно се намира. Нужни са заделени средства. Да си фермер не е толкова просто, колкото изглежда.
Австралия разочарова Чарлз Трети, не се разделя с май...
Радев обяви министрите, една голяма изненада
Черна магия за Путин! Украинската посланичка не си гу...
Пълна мистерия. Колко българи ще гласуват на изборите...
Дойде дълго чакана новина за пенсионерите от НОИ
Гешев на знакова среща в САЩ. Изненадата
Костадинов реши кога трябва да въведем еврото