Учим назаем в две държави

Учим назаем  в две държави | StandartNews.com

В Дания следваш безплатно, но разходите за живот стигат 900 евро

Къде да учи детето - у нас или в чужбина? Обикновено някъде около 11 клас повечето кандидат-студенти имат отговор на този въпрос. Някои дори са избрали и специалността. И сега остава нещо не по-малко важно - да изберем държавата. Много от младежите правят този избор на базата на това в кои университети се предлага наистина добра подготовка по професията, която са харесали. Други се застраховат, кандидатствайки в две държави - ако не те приемат в едната, все ще се пласираш в другата. Изборът обаче често зависи и от парите. Както от размера на издръжката, така и от възможностите за отпускане на кредити и стипендии, които биха могли да облекчат семейния бюджет.

Колкото по на север - толкова по-скъпо. Когато говорим за цената на живота в съответната държава, това е първото правило. Дания например предлага абсолютно безплатно висше образование и в бакалавърска, и в магистърска степен, но издръжката на студента може да ви разори. Консултанти за образование в чужбина съветват да приготвите около 900 евро месечно, ако детето ви избере да учи там. Приблизително същото е и в Швеция. При това възможностите за работа в Дания са сравнително ограничени, ако младежът не знае датски. Има, разбира се, вариант да си намериш работа и само с английски език, например в библиотеката, но те не са особено големи. За сметка на това, ако студентът работи, датското правителство му доплаща заради това, че съчетава учене и работа. Освен заплатата си, той ще получава още около 700 евро на месец, с които сериозно ще улесни бюджета ви. За сметка на това в Германия издръжката пада на около 7-800 евро за месец. Това зависи предимно от града, в който студентът е избрал да учи. В по-малките градчета може да се оправи и само с 600. Самото висше образование е безплатно, като от студентите се събират само административни такси. Колкото по-високи са те, толкова повече услуги след това младежът ще получава без пари. Тъй като студентски такси липсват, възможностите да получиш стипендия обаче са много ограничени.
Съществуват две държави, в които могат да бъдат теглени студентски кредити - Великобритания и Холандия. И на двете места се заплащат немалки такси за обучение, като истински високите са на Острова. Цените в британските университети

варират по закон от 6000 до 9000 паунда

но на практика добрите са забили летвата на най-високото стъпало - около 9000. За сметка на това съществува възможност студентът в Англия да вземе бакалавърската си степен изцяло на кредит, който се връща едва когато работната заплата на завършилия достигне определен размер. Той зависи от страната, където младежът е започнал работа. Ако се е върнал в България, заплатата му трябва да бъде около 1200 лева, за да започне изплащането на кредита. При това в тези случаи процентът, който младежът връща на короната, е твърде малък. За студентски кредит на Острова се кандидатства, още докато си в България. Добре е да подадеш документи по-рано за самия университет, защото така ще имаш възможност да подготвиш навреме и кандидатурата си за кредита. Парите се отпускат от централизирана институция във Великобритания и се превеждат не на студента, а на самия университет. Те покриват само таксата, но не и издръжката на младежа. Всеки, който е приет да учи в бакалавърска степен, получава тези пари. Скандалът, който преди време избухна със спрени пари, отпускани на наши студенти, касаеше средствата за издръжка, а не кредитите за обучение. С тях проблеми няма. Освен това студентът има възможност и да работи, за да изкарва допълнителни средства. Що се отнася до настаняването, част от университетите имат общежития, но в повечето случаи те не покриват пълния им капацитет. Затова най-често в тях с предимство се настаняват първокурсниците, а студентите от втори курс нагоре делят квартири. Издръжката отново варира в зависимост от това дали си избрал Лондон или по-малко населено място, но се приема, че средният размер е около 7-800 евро.

Очаква се от следващата година студентите в магистърска степен на Острова също да получат възможност да теглят кредити за обучението си. Консултанти за обучение в чужбина разказват, че част от младежите дори отлагат магистратурата си с една година, за да се възползват от тази възможност, ако британското правителство действително приеме подобни промени в закона.

Шотландия пък е евтиният вариант

за британско висше образование. Там таксите са под 2000 паунда, но ако завършиш навреме, правителството ти ги опрощава и обучението излиза безплатно. Минусът е, че вече не само топуниверситетите там са забили входната летва на оценка 6,00 от дипломата.

Холандия тази година промени системите си за финансиране на студенти, като им отпуска общо 4 гранта. Първият от тях представлява студентски кредит за таксата за обучение. За разлика от Острова обаче, в Холандия за този заем се кандидатства едва когато младежът е отишъл там и учебната година е започнала. Затова и за разлика от студентите в Англия, семействата на учещите в "ниската земя" трябва да приготвят предварително таксата за първата година. След като студентът бъде одобрен за кредит, държавата му превежда по определен процент от парите всеки месец. Ако не ги харчи, с тях може да заплати таксата си следващата година. Нейният размер в Холандия е 1951 евро. Парите се отпускат не от банка, а от холандското министерство на образованието, и лихвата е минимална. Освен това обаче холандските власти дават възможност и за още три гранта, които могат да облекчат бита на студентите. Те се отпускат само ако работиш, което означава и да знаеш холандски на определено ниво. Някои от тези грантове се дават и в случай, че не студентът, а някой от неговите близки работи 56 часа месечно на холандска територия. Първият от тях се нарича базов и служи за издръжката на студента. Младежите сами посочват сумата, за която кандидатстват, като максимумът е 1016 евро.

Парите могат да бъдат опростени

в случай че в следващите 35 г. младият човек не достигне доход от 16 000 евро на година. Вторият грант се отпуска, ако родителите на студента имат ниски доходи. Таванът е 46 000 евро на година - равнище, което много българи така и не достигат. Максималната сума, която един студент може да получи, е 370 евро месечно. Ако студентът не се мотае твърде дълго и успее да завърши в рамките на 10 г., тези пари се превръщат в подарък от холандското правителство. Последният от грантовете се нарича транспортен и също се опрощава. Той достига 140 евро и покрива разходите на студента за придвижване до университета. За него обаче кандидатстват най-малко младежи - дори и по простата причина, че там обичайното студентско средство за придвижване е велосипедът. Това е и един едва ли не задължителен разход на семейството, ако детето бъде прието да учи там.

300 евро стигат в Русия

Да следваш в Руската федерация е не само престижно, но и евтино. Ежегодно там предлагат държавни квоти за стипендианти, поемани от бюджета. Тази година само за България бяха дадени 150 стипендии в различни специалности в университети в цяла Русия. Т.нар. бюджетници получават грант и безплатно общежитие. Средната стипендия от държавния бюджет за чужденците е 1500 рубли, което по днешния курс са символичните 20 евро или 40 лв. на месец. Общежитието се удържа от стипендията и е 70 рубли, което е по малко от 1 евро. Условията, предлагани за 1 евро, са повече от луксозни - нови или ремонтирани стаи само за двама с алуминиеви дограми, напълно мебелирани, със санитарен възел, пералня и хладилник в един бокс на две стаи. Всички битови разходи като ток, вода и отопление се поемат от държавата. Всяко общежитие разполага със стол, където за символичните 60-70 рубли /1 евро/ студентът получава първо, второ и трето. Столовете в самите университети са по-скъпи, там един обяд е около 250 рубли /3,42 евро/. И тук идва наболелият за всеки родител въпрос - издръжката на детето? Оказа се, че в един от най-скъпите градове в света след Лондон и Токио, издръжката на един студент е най-малка. На студент, който живее скромно, без да купонясва ежедневно по заведенията, му стигат 300 евро. Ако родителите имат възможност за повече, то младежът би живял в Москва със стандарта на среден чиновник.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай