Вторник,

Професори на конвейер

От: Администратор -
Професори на конвейер
A
A
A

Промени в начина, по който се дават научните степени и звания, подготвя просветното министерство. С тях ще се затегне контролът върху получаването на професорските титли. В публичното пространство вече се появиха и предложения да бъдат преразгледани и званията на учените, които получиха титлите си след закриването на ВАК от министър Сергей Игнатов. Засега обаче идеята не се приема.

 

Порочната практика "професори на конвейер" се запазва. Хора, които не са написали нито ред, отново ще могат да получават престижната титла наравно с онези, които имат истински научни открития. Достатъчно е да са част от авторски екип, създал разработка, дори и само да са носили кафето на колегите си.

 

Това става ясно от проекта за нови изисквания към всички научни степени и звания, публикуван на сайта на просветното министерство. Той посочва колко публикации трябва да има всеки учен, но не уточнява дали те са собствени или в авторски колектив. Дори в изискванията на някогашната Висша атестационна комисия имаше изрично условие колко от публикациите да са авторски, а не в екип.

 

Новите правила се предлагат с уж благородната цел да се преустанови сегашната практика всеки университет да присъжда свои титли. Тя бе въведена преди около 4 години и вдигна двойно броя на професорите. Затова проектът привидно качва летвата за най-високо звание. В документа обаче има неща, които будят сериозно недоумение.

 

Оказва се, че изискванията за професура по спорт и медицина са приравнени. При това са най-високи. За да може един медик или спортист да запише във визитката си "професор", той трябва да има поне 40 публикации в своята област. Във всички останали сфери публикациите са наполовина. Освен това ученият спортист трябва да има и поне 40 цитирания на научните си разработки в издания от тази област. Задължително е да е защитил и докторска дисертация. Според проекта всеки професор трябва да е станал преди това доктор на науките.

 

Най-много са се увеличили професорите в извънстоличните ВУЗове, разказаха учени. Част от тях отправят упреци, че изискванията се изразяват само в броя на публикациите, разработките и проектите, но не отчитат качеството. "Науката не е само цифри", контрира членът на образователната комисия проф. Станислав Станилов.

 

25 публикации се искат, за да станеш професор по педагогически науки, агрономия или ветеринарна медицина. Някои от тях могат да бъдат заменени, ако си създал примерно нов растителен сорт или нова порода животни. При техническите науки изискването е за 25 публикации, като половината от тях могат да се заменят с изобретения и патенти, ако ученият има такива. В природо-математическите науки трябва да имаш 20 публикации и поне 40 цитирания. Задължително е половината от публикациите да бъдат в списание с т.нар. импакт-фактор, тоест най-престижни в съответната научна област. По хуманитарни, социални и правни науки се искат 20 публикации. Друго задължително изискване за всички професори е да са участвали поне в 4 научноизследователски проекта, като 2 от тях са международни. Поне на един трябва да са били ръководители. Най-облагодетелствани са хората на изкуството. При тях изложба или роман могат да донесат престижната степен.

 

Младите носят бонуси на ветерани

Младите учени в момента носят по-високо заплащане на професорите при участие в проекти по фонд "Научни изследвания". В правилника на фонда е записано, че ако млади учени и докторанти са една трета от екипа, той може да си разпредели за възнаграждения 35% от сумата, спечелена по проекта. Ако учените са една пета, процентът става 30. Ако в колектива въобще няма млади хора, учените си делят само 20 на сто от сумата. В същото време се гарантира, че младежите трябва да получат 30% от парите, отделени за възнаграждения.

 

Междувременно стана ясно, че наши учени, които участват в международни проекти, могат да си докарват по 8000 евро допълнително на проект. Сумата е компенсация за разликите, които вземат българските и европейските учени по един и същи проект. Понякога чужденците вземат 10 пъти повече.

 

Европа ни реже от изследвания

Европа може да изхвърли наши учени от международни изследвания заради спрени пари, предупреди проф. Лъчезар Аврамов от БАН. Март месец е последният срок, в който държавата трябва да преведе парите за участията им в научните изследвания, които се правят съвместно с колеги от други страни. Министър Клисарова заяви, че до момента са платени част от договорите, но не може да се ангажира, че всички суми ще бъдат преведени в срок, защото документите в момента се проверяват.

 

Единни заплати и във ВУЗовете

Обмисля се да бъдат въведени т. нар. базови заплати за професори, доктори и доценти. Това означава, че никой университет или БАН не могат да свалят основната сума, която ученият получава, под тази ставка. Това обаче може да стане само когато има контрол над количеството професори, които се произвеждат, уточниха от МОН.
В момента базова заплата има за учителите, но не и за професори. Поради това разликите в доходите им са драстични. На заседание на образователната комисия бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски заяви, че учените в академията вземат най-ниските заплати в сферата на цялото обществено заплащане. "713 лв. е средната професорска заплата при нас. Дори шофьорът, който ме докара, взема над 1000 лева", каза академикът. В същото време има университети, където заплатите на професорите са в пъти по-високи, защото са в по-добро икономическо състояние.

 

Чужденци оценяват наши учени

Проверяват 585 проекта в насипно състояние във фонд "Научни изследвания"

Чужди оценители ще бъдат канени, за да оценяват бг проектите в новите конкурси на фонд "Научни изследвания", съобщи просветният министър Анелия Клисарова. Предишният конкурс предизвика свалянето на тогавашния министър Сергей Игнатов след скандал за това как са били оценявани проектите. Заради това бе спряно и финансирането на класираните, а фондът е платил 8 млн. лева глоба на държавата заради пропуски в конкурса. За да бъдат избегнати съмнения, държавата ще покани чужди експерти, чиито имена са в международната база данни за журита именно в подобни състезания. Във всяка комисия най-вероятно ще има по един чужденец.

 

Парите за спрените проекти ще бъдат пуснати още следващата седмица, защото проверките приключиха, каза Клисарова. Ще бъдат пуснати 7,8 млн. лева по общо 185 договора. Приключил е и прегледът на 673 други договора. Оказало се обаче, че докато преглеждали документацията, Сметната палата и АДФИ се натъкнали на 585 проекта буквално в "насипно състояние". "За тях не се знае нито на какъв етап са, нито сключвани ли са договори и подлежат ли на финансиране. Тепърва ще се прави анализ", каза Клисарова. Проверката на тези документи трябва да приключи до 15 май.

 

От 15 април ще тръгнат новите конкурси за тази година. Те ще бъдат два - за млади учени и за фундаментални и приложни изследвания. Междувременно обаче учените възроптаха, че ако и новите конкурси се правят при сега действащите правилници, те отново ще доведат до същите проблеми като предишния. Клисарова заяви, че в момента се събират предложения за нов правилник. Освен това за първи път проектите ще бъдат качени в регистър, което не е правено от 2008 година. Учените настояха също на финала да се прави оценка на резултатите от тях и онези, които нямат постижения, да не бъдат финансирани в следващи конкурси.

 

Правят званията на две нива

Професори "на две нива" е една от идеите, която се обсъжда с новите промени. Засега тя все още се обсъжда, уточниха от МОН. Съгласно нея ще има "национални професори" и университетски такива. Титлите на първите ще се присъждат от специална комисия, която може да бъде създадена към Националната агенция за оценяване и акредитация, гласи предложението. На практика това е връщане в някаква форма на някогашната Висша атестационна комисия, срещу която учените протестираха. Ако се направи такава, те би трябвало да отговарят и за проверките дали са спазени процедурите при раздаването на титлите. В момента у нас няма такъв орган, затова в подобни случаи се отива на съд и се налага магистратите да отсъждат кой може да бъде учен.

 

Най-добри са физиците и химиците

Българските физици и химици имат най-много публикации в престижни научни издания, пише в стратегията за развитие на научните изследвания. Много висок брой цитирания имат и учените ни по медицина и инженерни науки. Стратегията посочва, че частните фирми дават едва 30% от финансирането за наука, а другите идват от бюджета, докато в Европа е обратното. Тя залага до 2020 година 3% от БВП да отиват за научни изследвания.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички