Средновековната църква „Св. Петър и Павел“ във Велико Търново пази не само стенописи и старинна духовна памет, а следи от големи личности и събития, свързани с европейската политика и дипломация. В храма през XV век служи митрополит Игнатий - близък съратник на единствения вселенски патриарх от български произход Йосиф Втори Константинополски. Именно с тях се свързва участието на българските земи в един от най-важните опити за обединение на Православната и Католическата църква пред лицето на османското настъпление. Днес ново разчитане на криптографски надпис върху стенописите връща тази история в центъра на вниманието, съобщава бТВ.
Шифър върху стенописите
Църквата „Свети Петър и Павел“ е построена през XIII век и е сред паметниците с голямо историческо значение във Велико Търново. В продължение на векове историци и учени не успяваха да разгадаят криптографски надпис, поставен в края на старобългарски текст върху стенописите в храма.
Доцент Пламен Събев и двама негови колеги посочват, че в символите е вплетен текстът: „Митрополит Игнатий Търновски“. Така стенописът се оказва не само художествен и богословски паметник, но и подпис, оставен по изключително фин начин от една от значимите фигури на българската църковна история след падането на Търново под османска власт.
„Той е стандартен текст, използван от Светата митрополия: изрядно „За Светата и пречиста Богородица и майчица наша владичица“, след което надписът е повторен на старогръцки език и в края е включен по елегантен начин подписът на митрополит Игнатий, който е бил участник във Фераро-Флорентинския събор“, каза доц. Събев, преподавател по изкуствознание във ВТУ и представител на РИМ-Велико Търново.
Митрополит Игнатий и българската следа в голямата църковна политика
След падането на Търново под османска власт начело на българската църква застава митрополит Игнатий. Той поддържа постоянна връзка със вселенския патриарх Йосиф Втори Константинополски, който е от български произход и е сред ключовите личности в опита за сближаване между Изтока и Запада.
Двамата са важни фигури във Фераро-Флорентинския събор - събитие, което излиза далеч извън рамките на богословски спор. То е свързано и с търсенето на общ християнски отговор срещу османското нашествие в Европа.
„Целта на Фераро-Флорентинския събор е на практика да обедини църквите. Архиереи, начело с византийския император Йоан Осми Палеолог, патриарх Йосиф Втори, който е вселенски патриарх, и представители на българските земи, включително Игнатий Търновски, който е бил дясната ръка на вселенския патриарх. Идеята на Вселенския събор е не само да се обедини църквата, но и същевременно да се противопостави на османския агресор в Европа. Константинопол е бил застрашен и най-вече организирането на тези походи, включително на Владислав Трети, той е резултат от политиката на този събор“, посочи доц. Събев.
Български зограф между Търново и Ренесанса
Предполага се, че зографът, изписал църквата, също е присъствал на събора. Според изследователите това може да обясни влиянията, които се откриват в стенописите и които се свързват с ренесансовите художници в Италия.
Именно на този зограф се приписва и зашифрованият подпис на митрополит Игнатий. В надписите личи висока култура, богословска грамотност и силна връзка със старобългарската книжовна традиция.
„Зографът е бил българин, който е възпитаван в някоя много елитарна школа. Подчертаването на старобългарския език означава, че той е бил много добре възпитан и много добре запознат с принципите и правилата на Търновската книжовна школа. Надписите в голямата си част са на старобългарски език, изключително красива калиграфия, а след това са повторени на старогръцки език“, допълни доц. Събев.
От Флорентинската уния до битката при Варна
Фераро-Флорентинският събор продължава две години и завършва с Флорентинската уния, с която се подписва обединението на Православната и Католическата църква. Това обединение е свързано и с надеждата за обща съпротива срещу османските нашественици.
След него папата организира кръстоносен поход срещу османците. Походът завършва трагично с битката при Варна през 1444 г., останала в историята като едно от големите събития, белязали съдбата на региона и надеждите за спиране на османското настъпление.
Така църквата „Свети Петър и Павел“ във Велико Търново се оказва свързана с имена, текстове и събития, които надхвърлят местната история. В нейните стенописи е запазен спомен за митрополит Игнатий, за патриарх Йосиф Втори, за опита за църковно обединение и за време, в което решенията на събори и владетели са засягали съдбата на цяла Европа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
