Тайната около смъртта на Людмила Живкова: инсулт или атентат?

44 години от най-голямата мистерия на соца

Тайната около смъртта на Людмила Живкова: инсулт или атентат? | StandartNews.com

На 21 юли 1981 година, в дома си на ул. „Оборище“ в София, умира внезапно Людмила Живкова – дъщерята на тогавашния генерален секретар на БКП Тодор Живков и една от най-ярките, но и най-противоречиви фигури в комунистическата властова върхушка. 

Наричат я „бялата птица на българската култура“, а чуждестранната преса я определя като „принцесата на българския комунизъм. Тя е известна предимно с интереса си към запазването и популяризирането на българското изкуство и култура на международната сцена.  Само на 38 години, тя си отива в разцвета на своята кариера и влияние, оставяйки след себе си множество въпроси, догадки и теории.

Официалната версия: мозъчен инсулт

Според официалното съобщение на тогавашните власти, причината за смъртта ѝ е „масивен мозъчен инсулт“.

Новината е разпространена от Българската телеграфна агенция (БТА) едва на следващия ден, с кратко и лаконично съобщение, което не допуска разсъждения по темата. Лекарският екип, повикан в дома ѝ, установява смъртта, но подробности така и не стават публично достояние.

Състоянието ѝ през последните месеци е било нестабилно – както физически, така и психически. По неофициални данни, тя страдала от хронично главоболие, а натоварването ѝ като председател на Комитета за култура било изключително. Сведенията сочат, че е употребявала медикаменти – включително тежки обезболяващи, а по някои твърдения и барбитурати.

Алтернативни теории: убийство от средите на ДС или Москва?

Почти веднага след смъртта ѝ започват да се появяват съмнения. Теории за отравяне, инсценирано самоубийство или дори убийство, поръчано от чужди или вътрешни сили, намират място в сенчестите коридори на властта.

Най-популярната от тях е, че Людмила Живкова е станала неудобна фигура – както за апарата на БКП, така и за съветското ръководство в Москва. Причините: неортодоксалното ѝ мислене, интересът към източните религии, езотерика и духовност, както и близостта ѝ с международни културни и идеологически среди, които се възприемали с подозрение от съветските „другари“.

През 70-те години Людмила Живкова се обгражда с кръг от интелектуалци, писатели и мистици, включително последователи на Учителя Петър Дънов и източните духовни учения. Нейната роля в организирането на културната програма „Людмила Живкова – България – Свят“ и особено Международната детска асамблея „Знаме на мира“ я превръщат в символ на отворена, но и „опасна“ идеология за някои среди в системата.

Според някои изследователи, сред които бивши служители на ДС и историци, в края на 70-те и началото на 80-те години съветските служби започват да виждат в Людмила „идеологическа заплаха“. Нейната автономия от Москва, както и опитите ѝ да реформира културната политика на страната, можело да подкопаят влиянието на СССР в България.

Има твърдения, че на 21 юли 1981 г. вечерта тя е била в отлично настроение, говорила е по телефона и дори е планирала следващия ден. Малко по-късно е намерена мъртва. Някои свидетели твърдят, че на тялото ѝ е имало следи от падане и синини, което поражда съмнения за физическа намеса.

Разследване така и не бе проведено

Нито тогава, нито след промените от 1989 г. е проведено независимо разследване на смъртта на Людмила Живкова. Архивите на Държавна сигурност по темата или липсват, или остават недостъпни. Тялото ѝ е кремирано, което също ограничава възможността за съдебна експертиза постфактум.

Публично достояние става и фактът, че баща ѝ – Тодор Живков – до последно е отказвал да приеме официалната версия. Според хора от близкото му обкръжение, той е допускал възможността дъщеря му да е била „премахната“ – било от ДС, било с мълчаливото съгласие на Москва.

Наследството на една противоречива фигура

Днес, 44 години по-късно, Людмила Живкова остава една от най-загадъчните личности в най-новата ни история. Тя се възприема от едни като идеалист и реформатор, от други – като част от номенклатурата, а от трети – като жертва на сблъсък между идеологии, интереси и тайни служби.

Нейната смърт и до днес е забулена в мистерия. Дали е била резултат от преумора, болест и лични страдания, или от дълга ръка, която е решила, че тя е станала твърде силна?

Отговорът на този въпрос, засега, остава в сянката на историята.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай