Когато влизате в Кьолнската катедрала, дъхът ви спира. Не само защото пред граденото 200 години 157-метровото чудо на готическата архитектура, човекът се чувства нищожен. А и защото знаете, че вътре ще се изправите истинските чудеса на Христовата вяра, едно от които са мощите на тримата влъхви – онези, които тръгват на път, следвайки Витлеемската звезда, за да се поклонят пред Младенеца бог. Имената им са ясни – Каспар, Мелхиор и Балтазар, даровете – също: злато, тамян и смирна. Мощите им са пренесени от Константинопол до Кьолн от Света Елена – майната на император Константин, която открива и Светия кръст, и Копието на съдбата. Но кои всъщност са били тримата и съществували ли са наистина?
Ако отместим поглед познатите образи в коледните картички, ако оставим настрана златните корони и камилите, ще видим нещо много по-интересно и по-дълбоко - един древен научен елит, който тръгва на път не заради чудо, а заради познание.
Царе или мъдреци?
С думата влъхви араби, сирийци, персийци и етиопци наричали мъдреците и звездобройците. Не хора, които се занимават със зловредни магии, а учени, които задълбочено изследват небето и познание, което носят то.
Най-старият източник, който ги споменава – Книгата на Сет, приписвана на св. Йоан Златоуст (ІV век), настоява, че влъхвите били 12 и наблюдавали звездите от митичната планина Ваул, някъде в Персия.
В Библията влъхвите се срещат единствено в Евангелие от Матей. Там обаче те нямат имена, нито е посочен броят им. Версията, че са били царе, се ражда чак през Средновековието.
И така - влъхвите са били мъдреци от Изтока. Матей ги нарича с персийската дума „маги“ — наследници на персийските маги и вавилонските астрономи, хора, които са умеели да четат небето така, както ние четем книгите днес. За тях звездите не са били красива и далечна украса, а писменост. И една нощ тя им дала ново послание.
Феноменът в небето
Небето над Месопотамия преживява рядко явление — съединение на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби. Опитните астролози знаят, че това е знак. Юпитер е планетата на царете, Сатурн — на съдбата, а Риби — съзвездието, което древните свързват с Юдея.
Така че, когато двете планети започнали своя бавен небесен танц, влъхвите разбрали: някъде на запад се ражда владетел, който ще промени света.
И тръгнали. Каноничната история е ясна. Те отишли при цар, който поискал от тях да му кажат къде е Младенецът. В ужас, че новият юдейски цар, който ще се роди по Божия воля, ще му вземе короната, жестокият владетел разпорежда клането на младенците - избива всички момчета от новородените до 2-годишните: 14 000 невинни души, първите мъченици за вярата.
Пустинята като изпитание
Според писанията на светите отци влъхвите не идват от една източна държава, а от няколко. Най-вероятно те са символен образ. Трима мъже, всеки от различен народ, срещнали се по пътя, защото са видели едно и също знамение. Персийски жрец, вавилонски астроном, арамейски мъдрец. Те не носят корони, а свитъци. Не носят мечове, а познание. И вървят през пустинята не като завоеватели, а като хора, които търсят смисъл.
В апокрифните текстове се казва, че когато стигнали до Йерусалим, звездата „спряла“. Това не е чудо — това е езикът на древните астрономи. Когато планетите достигнат стационарна точка, те изглеждат неподвижни. За влъхвите това било знак, че са на прага на истината.
Даровете и тайното им послание
Защо влъхвите даряват на Исус злато, тамян и смирна? Според зороастрийската традиция това не са подаръци, а код, който само посветените могат да разчетат.
Златото е за цар — знак за власт и достойнство.
Тамянът е за бог — ароматът, който се издига към небето в храмовете на Изтока.
Смирната е за избраника - онзи, който ще бъде помазан, но който ще страда и ще умре.
С даровете си влъхвите не покланят, а разпознават. Те назовават. И казват с езика на своята наука това, което светът ще разбере едва след три десетилетия.
Първите, които разбират
Най-интересното в смисъла на историята за влъхвите е, че не свещениците на Юдея, не книжниците, не царете, а езичниците — хората от другите религии, другите култури, другите богове, първи разбират, че се е родило нещо, което надхвърля граници и догми.
Влъхвите са мостът между световете. Те са доказателството, че истината не принадлежи на един народ, на една религия, на една книга. Те са първите, които виждат в детето не цар, а нов световен ред.
Как влъхвите стават царе?
Средновековието обича реда, символите, имената. То не търпи безименни герои, особено когато са мъдреци от Изтока. И така, между VI и IX век, влъхвите започват да получават лица, корони и биографии.
Първо се появяват имената им — Каспар, Мелхиор и Балтазар.
Те не идват от Евангелието, а от раннохристиянски ръкописи, които се опитват да превърнат мъдреците в образи, разбираеми за тогавашния човек. Но символите остава
Каспар — младият, светъл, носещ тамян.
Мелхиор — старият, мъдър, с бяла брада, носещ злато.
Балтазар — тъмнокожият, загадъчен, носещ смирна.
Така тримата влъхви стават царе. Защото Средновековието има нужда от фигури, които да отразяват идеята за свят, подчинен на Христос.
Постепенно тримата царе от Изтока се превръщат в символ на трите континента, трите раси, трите възрасти на човека - Европа, Азия, Африка, младост, зрелост, старост. Един свят, който коленичи пред едно дете.
Бавно историята се превръща в икона. А иконата — в догма. Но под златните корони все още прозира древният образ на учените, които следват светлината.
Европейската живопис - от мистерия към величие
Когато Европа започва да рисува своята вяра, влъхвите се превръщат в едни от най-обичаните персонажи. Готиката ги изобразява като царе, облечени в тежки мантии, с лица, които носят белезите на различни народи.
Ренесансът ги превръща в герои на грандиозни шествия — сцени, в които Изтокът пристига в целия си разкош: коне, камили, екзотични тъкани, дарове, които блестят като съкровища.
Но под тази пищност има нещо по-дълбоко.
Художниците използват влъхвите, за да разкажат историята на света, който се събира в една пещера.
Европеецът Мелхиор, азиатецът Каспар и африканецът Балтазар стават символ на човечеството в неговата цялост.
Те са трите лица на света, които признават едно дете за свой цар.
И колкото повече изкуството ги украсява, толкова по-ясно се вижда контрастът между тяхната царственост и бедността на яслата.
Това е любимият парадокс на християнската култура — величието, което коленичи пред смирението.
Следите, които остават
Историята им не свършва в яслата. В сирийските текстове влъхвите се връщат в Персия и стават първите проповедници на Христос в Изтока. В арменските — умират като мъченици. В гръцките — апостол Тома ги кръщава.
А в Европа техните мощи пътуват през Константинопол до Кьолн, където и днес хиляди се спират пред златния им саркофаг, без да знаят, че гледат не царе, а учени, които са следвали светлината.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
