Тодор Маждаров спасява от удавяне 93-годишна старица
Най-добрият пожарникар на Стара Загора покорява Монблан и Брайтхорн
Напоследък пожарникарите воюват повече с водата отколкото с огъня. И при двете битки обаче те спасяват човешки животи. Това е мисията и на Тодор Маждаров от старозагорската служба, който спечели приза "Пожарникар на годината" за 2014 година.
Утрото на 6 септември 2014 г. Огнеборците получават сигнал от село Михайлово за заклещени по домовете си възрастни хора. Не могат да излязат от къщите си заради придошлата река.
Тодор Маджаров веднага поема към бедстващите.
Оказва се, че единственият път от Стара Загора към селото е залят от пороя. Не се вижда дори мостът, по който камионът на Тодор трябва да мине. След серия маневри той и шофьорът успяват да улучат мостчето и тръгват на сляпо да търсят бедстващите. Още на първата улица ги пресреща разплакана жена с отчаяния вопъл: "Майка ми се удави". Къщата на 93-годишната баба със счупен крак е под вода. А домът на старицата е заключен с две метални врати. Докато стигнат до нея, се налага да плуват в мътните води. "Намерихме я в една от наводнените стаи, матракът плуваше като лодка, зъзнеща, вкопчена в металната рамка на леглото", припомня си критичната ситуация Тодор. Завиват разтрепераната женица с няколко одеяла от гардероба, но
обратният им път е отрязан
от покачващата се вода. А е рисковано да плуват на ръце с бабата.
За щастие задните стаи се оказват по-високо. Огнеборците разбиват прозорец, за да излязат. После си предават увитата като бебе старица през оградата, докато стигнат до камиона.
За тези вече 15 години в пожарната Тодор е изпадал в не една и две подобни ситуации. Но не обича да си ги припомня, смята, че това е част от професията. В нея динамиката, мъжеството са ежедневие. Навремето прави своя професионален избор под влияние на свои съотборници пожарникари, с които тренирал военно-приложни спортове като юноша. Започва в тогавашния азотноторов завод. От 2005 г. е в старозагорската районна служба. Не крие, че две от спортните му увлечения изключително му помагат в професията. Още от ученик е запален планинар, а по-късно, вече като организиран алпинист, изкачва немалко планински първенци. Сред тях са Монблан и Брайтхорн. Спелеологията е другата му страст към неизвестното. Почти няма известна българска пещера, в която да не е влизал за картиране, като инструктор или просто за удоволствие. От доста години Тодор е в състава и на спасителния отряд на Българската федерация по спелеология. В последните години към екстремните си увлечения прибавя и ултрамаратонът. За тази година си е набелязал две състезания: обиколката на Витоша и високопланинския крос в Италианските Алпи. "Поне три пъти в седмицата
бягаме с приятели из Аязмото
а събота и неделя превземаме и по 20-30 км", посочва Тодор. Малцина знаят, че огнеборецът на годината се разтоварва и с едно малко необикновено хоби - вае миниатюрни фигурки. Някои от тях се събират в кибритена кутийка. Като ученик започва с пластелин, а в последните години все повече използва полимерна глина, която може да се изпече и фигурките и композициите стават вечни. В колекцията си има вече неколкостотин от тези миниатюрни пластики - огнеборци, приказни герои, фентъзи образи, сюжети с намигвания към колеги и приятели. При тази динамична професия, с 24-часови дежурства, най-големият проблем за Тодор е да намери време за всичките си пристрастия и увлечения. Но той признава, че не може без нито едно от тях, те са част от неговата същност като човек.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
