Молят св. Георги за рожби и здраве

Молят св. Георги за рожби и здраве | StandartNews.com

Седем български манастира носят името на светия великомъченик Георги Победоносец. Шест от тях са на територията на нашата страна, а седмият е в Атон. Всяка от светите обители може да се похвали с чудесата, които вярващите са измолили от светеца воин, победил змея.

Украински княз дал името на Гложенския манастир

Черен път над страховита пропаст води любителите на екстремни гергьовденски трепети към Гложенския манастир. Оприличават мястото с Метеора. Има прилики с кацналата на скалния рид Лисец обител, както и съществени разлики. Манастирът в близост до ловешкото село Гложене има история, обвита с легенди, но неговият произход остава твърде неясен. В комплекса на Гложенския манастир монасите предлагат настаняване, легло в двойна стая не е скъпо. Храна обаче туристите обикновено си носят, защото заведения наблизо няма. Отбивката от главния път София - Варна е близо до Ябланица, хваща се разклона за с. Малък извор и се кара още 5 км.

Малцина свързват манастира заради името му с киевския княз Глож, обаче това остава просто версия. Първите сведения за обитание на черноризци в планинската пустош са от XIII век. Местно предание твърди, че чудотворната икона на св. Георги Победоносец, покровител на тогавашния манастир, изчезвала неведнъж от храма. Монасите я намирали все на съседния хълм. Те приели това за съдбовен знак. Затова построили друга сграда там, където иконата се появявала. Такива религиозни практики са познати и от други райони. Новата постройка е днешният Гложенски манастир, завършен към XVI век. При строежа на новия манастир бил вдигнат забележителен храм, богато украсен със стенописи. Земетресение през 1913 г. срива до основи църквата. Днешната черква е построена през 1951 г. върху основите на старата.

Дълго време старата и новата постройка били свързани с таен тунел в скалите, но той бил затрупан през 20-те години на миналия век от свлачище. Този тунел използвал за бягство самият Васил Левски, когато се укривал от турците в светата обител. Манастирът дълго време бил средище на духовния и културния живот на поробена България и скривалище за революционерите, участващи в националноосвободителното движение.

В манастира е живял и известният български книжовник Васил Друмев, след като княз Фердинанд, който изповядва католицизма, постановява той да бъде затворен там. В продължение на 15 месеца той изкарва на солена риба и вода. Скришом му давали храна милостиви монаси през отвор на тавана на стаята му. Васил Друмев бил освободен чак след падането на правителството на Стефан Стамболов.

Споменатото предание разказва, че по тези места се заселил украинският княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен II. В близост до кръстеното на него село Гложене и река Черни Вит той основава света обител, посветена на св. Георги Победоносец. Князът носи икона на светеца със себе си. Именно нейното изчезване било изтълкувано от монасите като Божи знак за това, че манастирът трябва да бъде преместен на хълма.

Вадят само на празника Чудотворната икона в Хаджидимово

Всяка година около 6 май българи и гърци пълнят манастира "Свети Великомъченик Георги" в Хаджидимово. Светата обител в околностите на село Сингартия е паметник на културата, най-големият манастирски комплекс в долината на река Места и трети в Югозападна България след Рилския и Роженския. Построен е през 1864 г. Опожаряван два пъти. Но Чудотворната икона на свети Георги от XVIII век оцелява. Владишкият трон и иконостасът са възстановени по автентичен образец. Параклисът "Св. Димитър" на територията на манастира е изграден през 1979 г., като отвътре е изографисан от гоцеделчевски художник.

От 1994 г. в светата обител се провеждат ученически лагери. Малчуганите учат вероучение, кратки молитви, народни песни. Сутрин вдигат знамето. Вечер пеят химна и лягат.

На Гергьовден тук се прави курбан за здраве и голям събор. Според древна легенда всеки, който е болен, може да оздравее, ако пренощува само една нощ. Има хотелска част. Стаите са с две легла и с повече, като в най-големите броят им достига до шест.

Древна легенда разказва как е бил построен храмът. Един овчар - Атанас Лазаров, три нощи сънувал мъж на бял кон. Той му казал да започне да копае на определено място и точно там да се построи храм. По-късно овчарят открил икона на свети Георги, която била заровена дълбоко в земята. Параклисът бил наречен на името на светеца. Иконата на Победоносеца се пазела в олтара и постепенно била забравена. След това тя била изпратена в Българската академия на науките, където установили, че е от XVIII век.

На Гергьовден свещениците изкарват навън чудотворната икона, за да може всеки да я целуне за благословение и изцеление. Иначе тя се пази на специално и тайно място. "Който вярва в светеца, бива излекуван. Миряните трябва да са искрени в молитвите си и тогава стават чудеса", категорични са свещениците. Те си водят и специален дневник, в който са описани до последната подробност такива чудеса. От страниците му става ясно как на 5 май 2001 година в манастира идват да пренощуват 5-годишната Магдалена Петрова от село Места, която е няма по рождение, и нейната баба. Възрастната жена изкарва нощта в молитви, а детето спи. На сутринта бабата се унася. Събужда я гласът на внучката й: "Хайде, бабо, ставай, че се съмна". Много деца са излекувани от детски паралич. Най-много са тези, които след молитви пред Чудотворната икона са се сдобили с рожба. Мюсюлмани също посещават редовно манастира. "След като се сдобият с рожба, всеки дава по нещо. Правят го от благодарност, че свети Георги им е дал възможност да имат деца", казват свещеници.

Само иконата на свети Георги оцелява в големия пожар в църквата през 1979 година. През 1993 година иманяри пристигат в района, за да я откраднат. През нощта до храма ги завел българомохамеданин от близко село. Апашите се вмъкнали в църквата и задигнали Чудотворната икона. Само на 50 метра от храма обаче водачът им си глътнал езика. В болницата в Гоце Делчев той признал къде е отнесена светинята. Въпрос на време било полицията да я открие и върне в манастира.

Селим бей вдигнал обителта в Поморие

Манастирът "Свети Георги" в Поморие е прочут с лековитата си вода. Миряните вярват, че аязмото има необикновена сила да цери всякакви очни заболявания, дори и слепота. Манастирската вода е целебна и срещу незарастващи язви, а легендите разказват, че помага и при психични заболявания. За да се излекува човек, трябва само да се помоли в манастира и истински да повярва в изцелението, разказват монасите. Поверието носи, че чудесата и тайнствата стават на големи християнски празници. Затова в дните около Гергьовден хиляди миряни се стичат към манастира. Най-голямо е стълпотворението на 5 май, когато тук идват много болни хора. Те прекарват цялата нощ в бдение пред иконата на св. Георги и се молят за здраве и изцеление. Поморийската света обител има много интересна история. Легендата разказва, че първата християнска църква на това място е построена от мюсюлманина Селим бей. По-късно той съградил и малък манастир и станал първият му игумен. Това станало по време на османското владичество през ХVII в. Селим бей бил местният управник и притежавал богат чифлик на мястото на сегашния манастир. Един ден турският управник се разболял от тежка болест. Лечители от близо и далеч идвали при него, но никой не успял да го вдигне от леглото. Една нощ мюсюлманинът сънувал странен конник, който му казал, че в чифлика му има лечебна вода. Още на другата сутрин Селим бей разкопал яма и от нея бликнала вода. На същото място той открил мраморен барелеф на св. Георги. Турчинът пил от водата и веднага оздравял. След чудото той приел християнството и съградил в имота си манастир, в дар на светеца. Духовната обител и до днес пази старинна каменна плоча, на която е изобразен св. Георги на кон. Хората в Поморие твърдят, че това е същият барелеф, открит преди векове от Селим бей.

В Поморие от незапомнени времена тачат светеца като свой закрилник. В манастира се съхраняват мощите на св. Сергий Трофимски, убит от болшевиките през 1919 г. в Естония, и мощите на светите благоверни князе Теодор, Давид и Константин.

Четник на Ботев се крил в Кремиковския

Най-близкото място, където столичани могат да почетат небесния покровител, е кремиковският манастир "Свети Георги Победоносец". Той е основан по времето на цар Иван Александър, но е разрушен през 1382 г. от османлиите. В 1493 г. софийският първенец - войводата Радивой, го възстановява със собствени средства в памет на двете си починали деца - Теодор и Драгана. От това време датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е съградена днешната нова черква. Старата черква пази стенописите от ХV век, сред които се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му. Северната, южната и западната стена на притвора са изографисани през XVII век, като сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, св. св. Константин и Елена, светците воини Прокопий, Теодор Стратилат и Теодор Тирон, както и моменти от живота на Богородица и на св. Георги.

Един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г. Запазен е и триптих с поменик от XVI век, както и дървен иконостас от XVII век. В 1876 г. манастирът спасява и крие Ботевия четник Димитър Тодоров-Казака.

Монахинята Тодора помага за параклиса в Говедарци

Известното курортно село Говедарци в Рила също се намира под покровителството на светията воин. Манастирът, носещ неговото име, е разположен на около 2 км южно от селото. Към 30-те години на миналия век на мястото на днешния манастир е изграден параклис с усилията на монахинята баба Тодора и местните жители. Интересно е житието на тази монахиня, която идва от Варна и живее отшелнически няколко години из пещерите от Урдиния циркус, като се храни с горски плодове и корени. След което слиза в Говедарци. С нейната инициатива и даренията на местни хора е вдигнат първият параклис "Св. Георги". Той претърпява няколко преустройства и благодарение на поддръжката от местните жители придобива настоящия си вид.

Манастирът представлява комплекс от черква и жилищна сграда. Обителта е отворена само за празници. Най-много народ се събира на Гергьовден, когато се прави курбан от агнета, дарявани от именяците от селото. Включително и от такива, които отдавна са излетели от родното гнездо, но не пропускат празника. Но никой разбира се няма да ви изгони, дори и да не сте местен. Особено ако се казвате Георги.

Растящ камък в Горни Богров

Манастирът "Свети Георги" край софийското село Горни Богров отдавна привлича любителите на мистиката. Защото в него има камък, който расте. Преданието гласи, че камъкът бил влачен като трофей от Ерусалим от рицари, завръщащи се от Светите земи след кръстоносен поход. Те зарязали скалата на това място и там възникнал манастирът. Археологически находки свидетелстват, че тук е имало римско светилище, а след покръстването на българите винаги е имало манастир, нееднократно опожаряван по турско време и възстановен в днешния си вид през 1898 г.

Самият странен камък се намира в олтара на манастирската църква. Храмовата книга е изпълнена със саморъчно написани свидетелства за изцерените и сдобилите се с деца семейства. И разбира се за неговия ръст през годините.

Освен с тайнствения камък манастирът се слави и с аязмото си, открито през 2004 г. от послушница Сийка. Тя получава съновидение от самата Богородица, че в двора на манастира има лечебна вода и посочва точното място.

Извор наистина избликва и се оказва, че водата му е идентична с тази от Мъртво море.

Светецът сам избрал храма в Атон

Фануилската икона на св. Георги е първата чудотворна икона, от която идва името на българския манастир в Света гора - "Свети Георги-Зограф". Най-ранният документ за съществуването му е от 980 г. Според преданието той е основан от братята Мойсей, Аарон и Йоан Селима от Охрид през 919 г. Когато храмът бил завършен, те не знаели как да го кръстят. Приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител. Оставили я да пренощува в църквата и се отдали на горещи молитви Господ да им открие името на светеца. На сутринта монасите забелязали, че върху дъската се е изписал образът на свети великомъченик Георги Победоносец. Тази икона сега се съхранява в главния манастирски храм. С произхода й се свързва манастирът в палестинското село Фануил, близо до град Лида. В храма му имало неръкотворна чудотворна икона на светеца от времето на благочестивия цар Константин. Всеки, който страдал от неизлечима болест и заставал пред иконата на Победоносеца, си тръгвал здрав. Един ден този образ станал невидим пред очите на братята и монасите. Това ги потопило в отчаяние. И в съседните палестински градове и села хората плачели за изчезването на образа.

Една нощ великомъченикът се явил насън на Евстратий, игумен на фануилската обител, и му казал: "Защо скърбиш? Аз си намерих храм и обител в светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвета Богородица. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти посочих, и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните".

 

 


Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай