Може ли в XXI век наистина да се роди нова държава - с флаг, конституция и паспорти? Даниел Джаксън е убеден, че отговорът е да, и вече шест години
Земя, за която никой не претендира
През 2019 година, като 20-годишен австралиец, Джаксън стъпва върху ивица земя, известна като Горня Сига - територия от 1,6 хектара между Сърбия и Хърватия, останала непретендирана от нито една държава след разпадането на Югославия. Причината е граничен спор между двете страни - Сърбия приема Дунав за своя граница, докато Хърватия се позовава на стари кадастрални карти. Между двете дефиниции остават територии без установена национална принадлежност - юридически сиви зони, каквато е и Вердис. Джаксън поставя зелено-жълто знаме и обявява планове за еко-ориентирана микронация, посветена на възобновяемата енергия и опазването на природата.
Сблъсъкът с реалността
Опитите за реално заселване обаче се сблъскват с тежка съпротива. През 2023 година хърватската полиция насилствено премахва група вердисийци от територията. "Получих постоянна забрана да влизам в Хърватия, след като селището ни беше разрушено през 2023 г. Полицията качи на лодки десетки граждани на Вердис, включително и мен, и ни откара на хърватска територия. Депортираха ме с мотива, че съм заплаха за националната сигурност, и ми забраниха завинаги да влизам в страната. Това ми се струва много странно, защото ние изобщо не бяхме стъпвали на хърватска територия. Самата Хърватия публично заявява, че не смята тази земя за част от своята територия", разказва Джаксън. Според хърватското правителство, територията на Вердис е част от нерешен граничен спор със Сърбия и затова не може да бъде заселвана или присвоявана от трети страни.
Мнението на експертите
Александър Прьолс, професор по международно право в Университета в Хамбург, е скептичен относно юридическата основа на проекта: "Не познавам случай, в който между две държави да съществува истинска ничия земя. Ако правилно разбирам ситуацията, Хърватия категорично не е съгласна с подобни твърдения, което означава, че тя не се е отказала от суверенните си претенции върху тази територия. Затова смятам, че подобен проект не е реалистичен нито от правна, нито от практическа гледна точка."
Живот в изгнание
Днес Джаксън живее в Дувър, Великобритания. Въпркеки че доживотно му е забранено да влиза в Хърватия, той продължава да се смята за президент на своята микронация. Работи като независим разработчик в Roblox и отделя значителна част от времето и личните си средства за каузата - създава онлайн кампании, учи сръбски и хърватски, поддържа връзки с НПО организации и дори финансира пътуванията на своите "министри". Финансирането идва от дарения, а наскоро и от криптовалута, чрез която са набрани над 37 000 долара.
Мечтата за Евровизия
Сред всички сериозни дипломатически амбиции, Джаксън признава и една неочаквана мечта - участие на Вердис в Евровизия. С усмивка той споделя, че микронацията вече има "доста добри връзки" с участници в конкурса, включително Люк Блек, сръбският представител през 2023 година, който е симпатизант на Вердис.
Демокрация без амбиция за власт
Може би най-изненадващото в цялата история е плановете на самия Джаксън за собственото му бъдеще. Той вярва, че Вердис може да бъде шанс за преосмисляне на демокрацията и изпробване на нови начини на управление, но категорично не възнамерява да остане президент.
"Искам да бъда просто нормален гражданин", казва той, обяснявайки, че след официалното признаване на Вердис трябва да се проведат свободни избори, на които той няма да се кандидатира. Въпреки безкрайните юридически, технически и дипломатически бариери, президентът на най-малката (и все още непризната) държава в Европа вярва, че въпросът не е "дали", а "кога" Вердис ще се появи на световната карта.
