Маршал Жуков, златният батальон и съкровищата

Покорителят на Берлин си навлича гнева на Берия и Сталин

Маршал Жуков, златният батальон и съкровищата | StandartNews.com
  • Покорителят на Берлин си навлича гнева на Берия и Сталин
  • Специална военна част краде 7 вагона съкровища за Маршала на победата
  • Любовта на народа го праща в немилост, отказват да го погребат

Когато на 24 юни 1945 г. покорителят на Берлин маршал Георги Жуков, тържествено преминава на бял кон през Червения площад по време на първия военен парад в Русия в чест на победата над нацизма, никой от присъстващите 40 000 ветерани от кръвопролитните битки не може дори да си представи, че над главата на героя всъщност се струпват най-черните облаци. Жуков е на гребена на славата. Превзел е столицата на Хитлер, приел е капитулацията на Германия, домакин е на най-зрелищната демонстрация на руската военна мощ, наречен е Маршал на победата… И въпреки това, малко по-късно изпада в немилост. Сталин и партийната върхушка не могат да простят Жуков две неща: безкрайната му популярност сред нарова и несметните му богатства. Започват срещу него „дело за трофеи“.

Героят мародер

Маршалът е обвинен в кражба от Германия на злато, диаманти, картини, мебели, килими и какви ли не още съкровища „за лична употреба“. И разследван като най-долен мародер.

Жуков приветствует военных на параде Победы в Москве, 1955 год

Жуков приветства военния парад за Деня на победата през 1955 г.

Разбира се, в дъното за заверата е страховитият шеф на НКВД Лаврентий Павлович Берия. Шпионите му първоначално отвеждат копоите на Берия в апартамента на Георги Жуков в Москва. Но намереното, макар и безценно, не ги задоволява. През януари 1948 г. по лична заповед на Сталин служители на държавната сигурност претърсват апартамента на Жуков. Донесенията били, че там маршалът пази сандък и куфар със злато, диаманти и други бижута. Но не са намерени нито сандък, нито куфар. Открита е само една кутия, пазена в сейфа в спалнята. Там има 24 часовника, 17 от които златни, а три - обсипани със скъпоценни камъни. В сейфа има още златни пръстени и висулки, златна кутия за цигари, верижки и гривни, обеци и ключодържател, украсени с много скъпоценни камъни.

Москва разсекрети личното досие на маршал Жуков„Апартаментът на Жуков създава впечатлението, че всичко, което би могло да го компрометира, е премахнато оттам“, пише в отчета на служители на Берия. Което става повод за нахлуването им дачата на маршала в село Рубльово в Подмосковието. И там милиционерите откриват пещерата на Аладин. Обявяват, че тя е „склад за съкровища”.

„Влизайки в дачата  е трудно да си представим, че сме близо до Москва, а не в Германия“

Из документите по делото с гриф „Строго секретно“

Списъкът с изброените ценности надхвърля няколко страници. В дачата са открити над четири хиляди метра скъпи платове – вълна, кадифе, брокат, коприна, 323 кожи на самури, маймуни, лисици, каракуни, 35 броя висококачествено шевро, 44 прескъпи килими, огромни гоблени и картини, взети от двореца в Потсдам и други замъци в Германия. Някои от гоблените, картините и кожите са изложени, останалите са складирани.

Милиционерите откриват 55 картини, повечето от които окачени по стените, дори и в кухнята. Останалите – също са опаковани и складирани. Копоите намират 7 големи кутии със скъпи порцеланови сервизи за хранене и чай, две кутии сребърни прибори, 20 броя уникални ловни пушки от компанията "Holland-Holland". Само една от тези пушки, увековечена през 1998 в уникалния филм на Гай Ричи „Две димящи дума” и днес струва несметни пари, камо ли 20.

„Това имущество се съхранява в 51 сандъка и куфар “, гласи докладът до Сталин.

Георгий Жуков и президент США Дуайт Эйзенхауэр

Георги Жуков с президента на САЩ Дуайт Айзенхауер

Дачата на Жуков по същество е истински музей. Навсякъде в него има бронзови и порцеланови вази и фигурки, както и „всякакви дрънкулки с чужд произход“. Генералният извод е, че в дачата на Жуков няма нито едно нещо, което е произведено в СССР, с изключение на 2 пътеки на входа на къщата. Всичко останало са немски мебели, съдове, завеси и декорации и произведения на изкуството. Най-потресени са енкаведейците от факта, че във вилата няма една съветска книга. Рафтовете на библиотеките й са пълни с огромно количество книги на немски език - с фини подвързии и златно щамповани.

Георгий Жуков на слоне в Дели, 25 января 1957 года

Берия не започва претърсването на имотите на Жуков случайно. Има куп сведения за златния батальон на маршала, който се занимавал с мародерство. Публична тайна още по онова време било, че покорителят на Берлин се връща от Германия “военни трофеи”, натоварени в седем жп вагона.

Смята се, че Жуков е изнесъл от Германия не само мебели, произведения на изкуството и скъпоценности. Но и огромен брой луксозни автомобили. Сред тях е брониран Mercedes-Benz 770, спортен Horch 853 с каросерия на Ердман и Роси и Horch 951 с голям персонализиран корпус - като подарък за най-голямата му дъщеря. Колите са прибрани от Жуков, независимо, че в Москва той вече си има собствен автопарк, в който е и подаръкът от Йосиф Сталин - Packard 180 от 1940 г.

Колите на Жуков се пазели в София

Жуков не може да шофира, но обича да го возят с „бясна” скорост. Има личен шофьор - Александър Бучин, първокласен разузнавач на Народния комисариат на Държавна сигурност.  Първата си кола - мощен Horch, маршалът получава през 1941 г. Намерена е в гараж сред автомобилите на бившето германско посолство в СССР. След това Жуков се премества в американски Willys и през есента на 1944 г. получава премиум автомобил измежду трофеите. Автомобилите са оставени в гаража на германския военен аташе в София, взет от съветските войски.

За да пристигне в Берлин, който току-що е превзет от съветските войници, маршал Жуков се спира на брониран петтонен мерцедес, който лесно може да ускори до 200 километра в час, разказва Бучин. Но накрая Жуков е отведен на тържествената церемония по подписване на Акта за предаване на Германия, с друго превозно средство - Packard.

Делото за трофеите тръгва през 1946 г. Събирах боклуци, казва Жуков

Облаците над главата на Жуков се сгъстиха през лятото на 1946 година. Той беше обвинен в присвояване на трофеи и „преувеличаване на заслугите си в побеждаването на Хитлер“, след което срещу него е образувано „дело за трофеи“.

„Признавам, че съм много виновен, че не съм предал целия този ненужен боклук някъде в склада, надявайки се, че никой не се нуждае от него.  Кълна се като болшевик, че след това ще избягвам такива грешки и глупости. Със сигурност все още и изцяло служа на родината, партията и Великия другар Сталин.”, пише Георги Жуков в  обяснителната бележка, адресирана до секретаря на ЦК на ВКП (б) Андрей Жданов. Тя трябва да докаже неговото разкаяние за заграбените за лично ползване трофеи. Но няма никакво значение.

Георгий Жуков с семьей

Жуков със семейството си

Машината отдавна е задействана. И прошка няма.  Жуков е отстранен от поста главнокомандващ на сухопътните войски и е назначен за командващ войските на Одеския окръг. Две години по-късно е преместен на поста командир на Уралския военен окръг.

Жуков живее в Свердловск от 1948 до 1953 година. Макар че хората посрещат с овации Героя на Съветския съюз, той си знае, че е в изгнание. Заедно със семейството си маршалът се установява в имение на територията на бившия Ново-Тихвински манастир в Зеленая Роща. И остава далече от политическите дела в столицата, в която няма право да се връща.

През тези години Жуков става близък приятел с писателя Павел Бажов. Пишат си, ходят си на гости. Когато през декември 1950 г. Бажов умира в московска болница от рак на белия дроб, Георги Константинович носи ковчега му на погребението.

Русский советский писатель-сказочник Павел Петрович Бажов

Писателят Павел Бажов, близък приятел на Жуков

През 1950 г. в окръжната военна болница Жуков се запознава с военния лекар Галина Семьонова. Тогава той е на 54 години, а тя беше с 30 години по-млада. Голямата разлика обаче не пречи на двамата и скоро Галина става третата съпруга на Жуков. Ражда му дъщеря - Мария. След смъртта на Сталин Жуков най-после получи разрешение да се върне в Москва. Става първи заместник-министър на отбраната на СССР, а две години по-късно – и министър на отбраната на Съветския съюз.

Богаташите бедняци в столицата

Маршал Советского Союза Георгий Жуков на даче, 1 июля 1970 годаВ столицата Жукови се установяват в шестстаен апартамент в бившата жилищна сграда на граф Шереметев на Романовия хълм, който носи прякора "Маршалски". Съседи са им партийните лидери, министри и герои на победата. Всички те се отличавали от другите съветски хора по своето богатство. Децата, родени в тези семейства, нямат представа, че техните връстници живеят в общи жилища, че получават храна с дажби, че нямат летни вили и т.н.

След някогашното пищно обзаведено московско жилище и легендарната дача, апартаментът на Жукови след изгнанието е на практика празен. Властите позволяват на жителите да избират държавни мебели и други предмети от бита, но за използването им се плаща наем. Горди, маршалът и близките му предпочитат да имат собствени мебели. Затова апартаментът им остава напълно гол.

На същата улица има столова за медицинско хранене в четвъртата главна дирекция на Министерството на здравеопазването на СССР, която е наречена „Кремълската столова“. Всеки прикачен към нея получава купони за обяд и вечеря, може да си вземе и суха дажба или да си поръча храна вкъщи. Но Жукови предпочитат да не ползват и това. Готвят си вкъщи, всичко необходимо си купуват от съседния военен магазин. Маршалът, любител на лукса и високите скорости, ходи пеша на работа…

Хрушчов го обявява за авантюрист

След две години в Министерството на отбраната, при Хрушчов Георги Константинович отново изпада в позорно положение. Народната популярност му изиграва лоша шега, обръщайки партийния елит срещу него. Жуков не само е освободен от поста министър, но и отстранен от Президиума на ЦК и ЦК на КПСС .

В. "Правда" публикува статия на маршал Конев, в която се съобщава, че Жуков не оправдава доверието на партията, "склонен е към авантюризъм в разбирането на най-важните задачи на външната политика на СССР и в ръководството на Министерство на отбраната."

Жуков, Георгий Константинович — ВикипедияТова отношение към Маршала на победата продължава до средата на 60-те години на миналия век. При Брежнев Жуков за кратко се връща в публичното пространство, но само защото Леонид Илич решава да използва по-активно темата за Великата отечествена война и да съживи парадите на Победата. Така Жуков е добре дошъл. Нали организира първия парад на Червения площад?!

Годините на позор и унижение разклащат здравето на маршала, макар че през 1969 г. му е оказана „голяма чест” - позволено му е да публикува мемоари за войната - „Спомени и размисли“.

Жуков е съборен психически най-вече от смъртта на любимата си трета съпруга. Галина умира на 53 години през ноември 1973 г. Само няколко месеца по-късно – през май 1974 г. Георги Жуков получава инфаркт. Умира на 18 юни в Централната клинична болница, малко преди 17-ия рожден ден на най-малката си дъщеря.

Властите не позволяват погребение. Урната му е в стената на Кремъл

Приживе Жуков иска да бъде погребан. Роднините се опитват да изпълнят последната му воля, но властите не позволяват. Ковчегът с тялото на Жуков е изложен за поклонение в Централния дом на Съветската армия, което се приема за поредно омаловажаване на авторитета  и заслугите на Жуков. Обикновено телата на държавните мъже се излагали за поклонение във Всесъюзния централен съвет на профсъюзите.

Маршал Жуков с дочерью Машей у себя дома, 3 июля 1970 года

Жуков с дъщеря си Маша, 1970 г.

Независимо от това опашката от хора, които искат да си вземат последно сбогом с Маршала на победата е стотици метри. В края на церемонията тялото е отнесено в крематориума. Публиката чака пристигането на маршала от военно-въздушните сили Руденко, защото има обичай: кремацията на един маршал започва само по заповед на друг.

На 21 юни 1974 г. урната с останките на Жуков е поставена на лафет. Хората се събират на Червения площад. От трибуната на мавзолея на Ленин маршал Гречко произнесе реч за подвизите на Жуков. След това урната с пепелта беше зазидана в стената на Кремъл.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай