Черните кули се издигат на повече от 157 метра, зловещи фигури надничат от каменните корнизи, а скелета почти винаги покриват някоя част от огромната фасада. Кьолнската катедрала е едновременно истински исторически паметник и идеално място за легенди. Тук има мощи, донесени като военна плячка от Милано, архитект, когото преданията свързват с Дявола, вековна строителна пауза и старо предупреждение, че денят, в който храмът бъде окончателно завършен, може да бъде последният ден на света. Зад страховитите истории обаче стои не по-малко удивителна действителност.
Всичко започва с мощите на Тримата влъхви
Историята на мястото е много по-стара от готическите кули. Официалните проучвания на катедралата проследяват християнското присъствие тук поне до VI век, когато вече съществува голям църковен комплекс с баптистерий. Около 800 г. е построен т.нар. Стар дом - огромна каролингска църква, осветена през 873 г.
Събитието, което променя съдбата на Кьолн, идва през 1164 г. Архиепископ Райналд фон Дасел донася от Милано останки, почитани като мощите на библейските влъхви - Тримата мъдреци, дошли да се поклонят на младенеца Исус. Те са му дадени от император Фридрих I Барбароса след превземането на Милано. Катедралните историци отбелязват, че именно Райналд успява бързо да превърне почти неизвестните дотогава реликви в светиня, прочута из християнска Европа. Кьолн се превръща в един от големите поклоннически центрове на Средновековието.
За мощите между 1190 и 1220 г. е изработен необикновен златен реликварий, свързан с майстора Никола от Вердюн и неговото ателие. Той е покрит с позлатени фигури, филигран, емайл, скъпоценни и полускъпоценни камъни и антични камеи. Днес Кьолнската катедрала го определя като най-големия и художествено най-значим средновековен реликварий, а ЮНЕСКО като най-големия подобен реликварий в Европа. Намира се зад средновековния главен олтар.
Потокът от поклонници и огромният престиж на светинята постепенно правят стария храм недостатъчен. На 15 август 1248 г. архиепископ Конрад фон Хохщаден полага основния камък на нова катедрала, проектирана в най-модерния тогава френски готически стил. Първият известен архитект е Майстор Герхард. Планът е толкова амбициозен, че според официалната история строителите стигат почти до техническите граници на възможното през XIII век.
Още началото е драматично. Строителите искат контролирано да подпалят източната част на стария храм, за да освободят място. Огънят излиза извън контрол и обхваща голяма част от сградата. В последния момент от задимения храм са спасени реликварият на Тримата влъхви и знаменитият Геронов кръст.
Катедрала, строена 632 години
Числото звучи почти невъзможно, но от полагането на основния камък през 1248 г. до официалното завършване през 1880 г. минават 632 години. Това обаче не означава, че поколения зидари работят непрекъснато шест века. Строителството има огромна пауза.
Първоначално работата върви бързо според мащабите на Средновековието. Около 1320 г. вътрешният хор е завършен, а през 1322 г. е осветен. След това строителството продължава към трансепта, корабите и кулите. Около 1360 г. основите на Южната кула вече са почти готови. До XV век тя достига над 56 метра. Огромният средновековен кран върху недовършената кула остава там столетия и се превръща в част от силуета на града.
След 1520 г. работата практически спира за повече от 300 години. Част от катедралата изглежда като гигантска строителна площадка. Едната кула е висока десетки метри, другата едва започната, а части от корабите са покрити с временни покриви.
През XIX век Средновековието отново става модерно и идеята за довършване на катедралата се превръща в национална кауза. Сред поддръжниците ѝ са писатели, интелектуалци и архитекти, включително Йохан Волфганг фон Гьоте. През 1842 г. пруският крал Фридрих Вилхелм IV полага нов основен камък, символизиращ възобновяването на строежа. Гражданите създават Централното дружество за строежа на катедралата, което в крайна сметка осигурява около 60% от средствата за завършването.
На 15 октомври 1880 г. огромният проект е обявен за завършен. Южната кула достига 157,22 метра, Северната - 157,18 метра. В този момент Кьолнската катедрала става най-високата сграда в света. Особено удивителното е, че строителите от XIX век следват средновековния план на фасадата, изработен около 1280-1290 г.
Дяволът се намесва, а архитектът плаща цената
Триста години спрян строеж са идеална почва за легенди. Дори и днес се отбелязва, че хората са търсили свръхестествено обяснение както за грандиозния проект, така и за неговото вековно недовършване. Една от най-известните истории е записана от Братя Грим в „Германски легенди“ през 1816 г. В нея Дяволът завижда на Майстор Герхард и му предлага облог. Докато архитектът строи катедралата, нечистият трябва да прокара воден поток от Трир чак до Кьолн. Ако успее пръв, получава душата на майстора.
Герхард не очаква Дяволът да бъде толкова бърз. Един ден се изкачва на кулата и вижда патици, излитащи от новопрокарания поток. Разбира, че е загубил. Според легендата заявява, че Дяволът може да е спечелил душата му, но няма да го вземе жив, и се хвърля от кулата. Нечистият го последва във вид на куче. Старото предание дори твърди, че ако човек прилепи ухо до земята край катедралата, може да чуе водата, която още тече под нея.
Има и други варианти. В един строител проклина катедралата никога да не бъде завършена. В друг Дяволът научава тайните на строежа чрез жената на майстора. В по-късната кьолнска традиция се ражда и прочутото предупреждение: „Когато Кьолнската катедрала бъде завършена, светът ще свърши.“ Днес туристическата служба на града го посочва като стар кьолнски израз, използван шеговито заради почти постоянните скелета около храма.
Дяволът присъства и в друга легенда. През октомври 1434 г. страховита буря откъсва огромен камък от покрива. Той пробива покрива и свода, но пада непосредствено пред мястото, където се пази реликварият на Тримата влъхви. Светинята остава непокътната. В народния разказ камъкът е хвърлен от Дявола, който искал да унищожи мощите, но ударът бил отклонен.
Четиринадесет тежки бомби не успяват да я съборят
XX век носи на катедралата опасност, която няма нищо общо с легендите. По време на Втората световна война Кьолн е подложен на опустошителни въздушни нападения, а храмът не остава незасегнат.
Официалните данни на катедралата са впечатляващи - сградата получава 14 попадения от тежки фугасни и повече от 70 запалителни бомби, както и допълнителни поражения от обстрел и летящи отломки. Част от сводовете на централните кораби рухват, органът е унищожен, голяма част от витражите от XIX век са загубени, а един от носещите стълбове на кула е тежко поразен.
Често се разказва, че съюзническите пилоти умишлено не разрушили катедралата, защото кулите им служели за ориентир. Сигурното е, че тя съвсем не е останала недокосната - официалната документация описва тежки разрушения. Съществена част от средновековните витражи и ценните произведения на изкуството обаче са били свалени и скрити предварително. Реликварият на Тримата влъхви също е евакуиран, местен между различни убежища и в крайна сметка укрит в специален бункер под Северната кула. До 1948 г. хорът и трансептът са възстановени достатъчно, за да бъдат отворени, а през 1956 г. отново е възстановен и тежко пострадалият главен кораб. Следите от войната обаче не са изчезнали напълно.
Под храма има друг свят, а над него бие 24-тонен гигант
Кьолнската катедрала крие една от най-интересните си истории под пода. Археологическите разкопки започват през 1946 г. и разкриват пластове, стигащи чак до римския Кьолн. Под днешния храм са открити останки от ранни църкви, баптистерий от VI век, франкски гробове, части от Стария дом и следи от различните строителни фази на готическата катедрала.
Посетителите могат да видят дори мястото, където през 1448 и 1449 г. са отлети две от средновековните камбани - Претиоза и Специоза, които продължават да звучат и днес.
Най-прочутата камбана обаче е много по-нова. „Свети Петър“, наричана от кьолнчани „Дебелия Петер“, е отлята през 1923 г. в Аполда. Тя тежи около 24 тона и има диаметър 3,22 метра. До края на XX век е най-голямата свободно люлееща се камбана в света, а днес официалната страница на катедралата я определя като най-ниско звучащата сред свободно люлеещите се камбани.
До камбаните се стига по пътя към Южната кула. Желаещият да погледне Кьолн от около 100 метра височина трябва да изкачи 533 стъпала - асансьор няма. Официалните данни сочат около 6 млн. посетители на катедралата годишно.
И тук легендата за вечния строеж отново се среща с действителността.
Катедралата е обявена за завършена през 1880 г., но само 26 години по-късно пада каменна част от фигура над главния портал и започва нов цикъл на реставрации. Днес около 85 специалисти работят в катедралната строителна работилница, а камъкът непрекъснато се проверява и възстановява заради атмосферните влияния, замърсяването и проблеми с метални елементи, използвани при строителството през XIX век.
