Няма какво да се лъжем - най-добрите майстори на скарата са сърбите и това всички го знаят. Плескавици, ущипци, вешалици, пържоли - майсторът ги хвърля върху жаравата, месото цвърчи, ароматът се носи на километри.И никой не остава равнодушен. Сочните мръвки се гарнират с люти разядки и свежи салати, а пожарът се гаси с пивка ракия и руйно вино...
“Сръбската традиционна кухня е безкраен извор на вкусове и вдъхновение! Държим на автентичността и зареждаме продукти от Сърбия, често директно от градините на малки производители“, споделят Йонко и Далибор, собственици на легендарния сръбски ресторант "Котилото" в столичния квартал "Драгалевци".
Спазвайки дългогодишна традиция, заведението откри летния сезон в потъналата в зеленина градина с представяне на нови авторски ястия към менюто.„Създали сме традиция два пъти в годината да предлагаме на гостите „Лятно“ и „Зимно“ сезонно меню, в което включваме най-любимите и поръчвани ястия от предходни години. Обогатяваме менюто винаги и с няколко нови ястия по стари рецепти, които често доразвивам, вдъхновен от разнообразието на сръбската национална кухня“, казва Далибор Маринкович – Даци.
И повежда гостите на кулинарно пътешествие из потайностите на сръбската скара. Месото задължително се пече върху дървени въглища, които му придават уникален аромат. "Но един готвач трябва да знае тънкостите на използването им, за да не допуска грешки", казва Даци. И разкрива как го правят в "Котилото": "Грешка е да се работи със сурови въглища. Сутрин, когато палим скарата, оставяме жаравата да изгори на 100%. Така газовете излизат и месото няма досег с тях. След това жаравата се запечатва с пепел, а през деня, когато дойде време за печене, пепелта се маха и въглените се откриват. Така месото не се обгазява, обяснява Даци.
Той е убеден, че прекрасните аромати и вкусове на ястията, които приготвя се дължат и на спецификата на продуктите и подправките, отглеждани и произведени точно в Сърбия, а не на други места по света. Това е и тайната на автентичността на вкусотиите, които той приготвя с много любов. Йонко и Даци пътуват често до западната ни съседка и лично избират продукти, с които да зареждат ресторанта.
Сръбската скара си има своите особености, които я отличават от всички други кухни по света. Една от разликите е, че каймата за плескавици и ущипци не се овкусява с ароматни подправки както нашите кюфтета. Тя е телешка и се подправя само със сол. След това се обогатява с други продукти - кашкавал, чесън, разкрива майстор Даци.
"Когато за първи път дойдох в България, ми се видя малко странен вкусът на кюфтетата заради подправките. Но сега те много ми харесват", споделя той. И разкрива още разлики: "В някои страни приготвянето на барбекюто изисква доста време, тъй като месото се маринова за няколко часа, после се пече с капак. Сръбската скара се приготвя много бързо".
Друга много важна подробност е, че месото трябва да е нарязано с еднаква дебелина, за да може да се изпече равномерно, а не да изгори от едната страна и да остане сурово от другата. Лютото не е задължително, който го обича, му слагаме. Може да поръчаш и люти, и нелюти ущипци, казва Даци.
Какви вкусотии разнообразяват менюто в "Котилото" през този сезон?
Да започнем с лютите чушки - те са от китните селца около Лесковац, набрани от селските градини. Сервират ги панирани с кисело мляко, копър и чесън.
Пълнен патладжан с павлак и печена чушка е по чудна рецепта от селцето Буниброд до Лесковац.Изпива две-три ракии, най-върви с дюлевица.
Друга новост е вучанската колбасица - разбира се, люта. Град Вучие е на 17 км южно от Лесковац, а месцето, правено по тази рецепта, те кара да ядеш и да плачеш - не само от лютото, но и от умиление към неземния вкус.
Телешки дроб в було - сочно дробче, напиперено и овкусено по сръбски тертип, хвърлено вържу жежката скара - цвърчи и пее! В було е обвита и пилетинята - пълнено пилешко филе с кашкавал, бекон и домат. И още много, много вкусотии, чието качество и вкус не се променят през годините.
"Храната в "Котилото" ни кара да се чувстваме щастливи, защото има вкуса на домашно приготвената", казват гостите на кръчмата в "Драгалевци".
А Далибор разкрива защо хората, които веднъж са вкусили от сръбските чудесии, отново се връщат да ги споделят с близки и приятели. "Кухнята е страст. Може да сме съсипани от работа цял ден, но когато трябва да издадеш една чиния, получаваш вдъхновение да я направиш красива. Точно както един художник или музикант се отнася към своята творба."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
