В края на юни морковите и цвеклото вече не се нуждаят от тласък за листна маса, а от храна за корена. Точно тогава градинарите трябва да сменят логиката на подхранването - по-малко азот и повече калий и фосфор. Калият подпомага вкуса и натрупването на захари, а фосфорът е важен за развитието на корена и устойчивостта на реколтата. Ако се направи навреме, подхранването може да даде по-сладки, по-едри и по-добре съхранявани моркови и цвекло.
Защо азотът вече не е главният герой
В началото на растежа морковите и цвеклото имат нужда от азот, защото трябва да развият силни зелени връхчета. През лятото обаче задачата се променя - растенията започват да работят за кореноплода. Университетски агрономични препоръки за кореноплодни култури предупреждават, че прекалено високите нива на азот спрямо фосфора и калия водят до буйни листа, но по-слабо развитие на корена.
Затова през юни и юли не е добра идея лехите да се „наливат“ с азотни торове. Резултатът може да изглежда впечатляващо отгоре, но под земята коренът да остане по-дребен, по-груб или по-неравномерен. При кореноплодните зеленчуци истинската реколта не е в зелената част, а в това, което се оформя в почвата.
Какво да дадете на лехите
Най-практичният вариант е подхранване с фосфор и калий. Може да се използва суперфосфат, монокалиев фосфат или калиев нитрат според указанията на опаковката. Обичайната градинарска схема е около 25 грама тор в 10 литра вода, след което се полива внимателно около растенията, без да се прекалява.
Има и по-мек домашен вариант - дървесна пепел. Тя може да бъде източник на хранителни елементи и да повлияе на почвената реакция, но трябва да се използва разумно и най-добре след преценка на почвата. Университетът на Уисконсин предупреждава, че дървесната пепел може да е полезна в градината, но при неправилна или прекомерна употреба създава проблеми, включително прекалено повишаване на pH.
Пепелта - евтиният ход на опитните градинари
За подхранване може да се разтворят 200 грама чиста дървесна пепел в 10 литра топла вода. Сместа се разбърква добре и се използва за поливане около растенията. Важно е пепелта да е от чиста, необработвана дървесина - не от боядисани, лакирани или химически третирани материали.
Този трик е популярен, защото е евтин и достъпен, но не бива да се използва без мярка. Ако почвата вече е алкална, пепелта може да влоши усвояването на някои елементи. Затова тя е добра като умерено подхранване, а не като „колкото повече, толкова по-добре“.
Билковата настойка също помага
Друг домашен вариант е билкова настойка. Кофа се пълни до около две трети с плевели, глухарчета, детелина или друга зелена маса, долива се с гореща вода и се оставя да престои около три дни. След това течността се прецежда, разрежда се приблизително пет пъти с вода и с нея се поливат морковите и цвеклото.
Тази настойка действа по-меко от минералните торове и може да бъде полезна при по-бедна почва. И тук обаче важи същото правило - растенията не трябва да се прехранват. Кореноплодните обичат постоянство, а не резки удари с много тор наведнъж.
Най-важното правило е водата
Тор се внася само върху влажна почва. Първо лехите се поливат с чиста вода, после се добавя подхранването. Това намалява риска от изгаряне на корените, защото торовете са соли и могат да повредят младите и нежни коренови власинки. Съвети на земеделски разширителни служби също посочват, че страничното подхранване трябва да се прави внимателно, след като растенията вече са тръгнали, тъй като твърде ранното или грубо торене може да изгори корените.
При бедна почва подхранването може да се повтори след няколко седмици. Но около месец преди прибирането на реколтата торенето трябва да спре, за да не се стимулира късен, некачествен растеж. Това е особено важно за морковите, които трябва да останат плътни, сладки и добре оформени.
Какво да не правите
Не добавяйте пресен оборски тор в лехите с моркови и цвекло. Той може да изгори корените, да влоши формата на кореноплодите и да доведе до прекалено буйна зелена маса. Не прекалявайте и с азотните торове през лятото, защото така растенията ще хранят листата, а не корена.
Най-хитрият ход е прост - през юни и юли морковите и цвеклото трябва да получат това, което им помага да работят под земята. Калият, фосфорът, умерената пепел и внимателното поливане могат да направят повече от агресивното торене. При кореноплодите тайната не е в силата, а в точния момент - когато листата вече са си свършили работата, идва ред коренът да напълнее и да натрупа вкус.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
